Визия за Зелена София – възможно ли е столицата да подобри екологичните си показатели
Съвместен материал на арх. Веселин Веселинов и Евгения Чаушева от Actualno.com, разработена в рамките на лабораторията „Наука и журналистика за климата“.
Съвместен материал на арх. Веселин Веселинов и Евгения Чаушева от Actualno.com, разработена в рамките на лабораторията „Наука и журналистика за климата“.
Съвместен материал на арх. Веселин Веселинов с Евгения Чаушева от Actualno.com, разработена в рамките на лабораторията „Наука и журналистика за климата“.
През декември 2022 г. Столична община въведе една от първите зони с ниски емисии за автомобили в Централна и Източна Европа. Зоната ще влезе в действие през настоящия отоплителен сезон – от 1 декември тази година, и ще остане в сила до края на февруари 2024 г. Въпреки че началната дата е след броени дни, контролът за прилагането на разпоредбите остава неясен и практически усложнен. При силна политическа воля и активен диалог със заинтересованите страни, зоната с ниски емисии има потенциала да се превърне в една от най-амбициозните мерки за осигуряване на по-здравословна среда за гражданите на София. Необходимо е обаче дебатът за политиките за чистота на атмосферния въздух да се измести от въвеждането на ограничителни мерки към представяне на положителните въздействия като здравните аспекти, намаляването на трафика и подобряването на начина на живот в градовете.
Примерите за добро управление на енергията от местните власти в България не са рядко срещано явление. Те могат да бъдат различни проекти за оптимизация на потреблението на енергия, инициативи, свързани с въвличането на общността в по-доброто използване на енергията, примери за производство и споделяне на енергия от местни енергийни източници и др. В публикацията са представени добри примери по света, но също така и у нас – от общините в Павликени, Габрово, Велинград, Бургас, Етрополе, Банско и Асеновград, които се осъществяват в местните общности, които имат отношение към устойчивата енергия и климат.
Големите градове в България имат добро наследство от трайна дървесна растителност, но днес за нея не се полагат достатъчно грижи и липсва разбиране за ползата ѝ. Добро озеленяване е сред най-ефикасните методи за намаляване на прегряването в градовете. Много често обаче градските дървета се намират под значителен стрес в резултат от небрежното отношение и неправилните действия, подсилени и от засилващите се климатични промени и всички тези фактори влошават състоянието и съкращават живота им. Имаме нужда не само от професионална грижа за градските дървета, но и от работеща нормативна уредба, която да позволява пряко третиране на трайната дървесна растителност като основен градивен елемент на зелената система на всеки град.
На 15 юни 2023 г. Климатека организира провеждането на пресклуб на тема “Необходими са нормативни промени за опазване на дърветата в градската среда?”. В него доц. д-р Момчил Панайотов разказа за значението на градската растителност и възможните начини за нейното опазване. Благодарим на всички присъстващи медии, които отразиха събитието!
Момчил Панайотов от авторския ни екип гостува в предаването “100% Будни” по БНТ, където разказва за значението на градската растителност в контекста на климатичните промени.