Когато жегата не спи: защо тропичните нощи стават все по-чести у нас?
Все по-честите тропични нощи не позволяват на организма да се възстанови и се превръщат във все по-сериозен здравен риск
Все по-честите тропични нощи не позволяват на организма да се възстанови и се превръщат във все по-сериозен здравен риск
Столицата ни губи огромни количества енергия от заводи, центрове за данни, канализацията и метрото и в същото време разчита почти изцяло на природен газ за отопление
Системи за мъгла понижават температурата в централни части на градовете. Могат ли да заработят и у нас?
Сегашната забрана има минимален обхват и слаб контрол, но комбинация от правила и подкрепа може да даде резултат
Бавно и мъчно, но в правилната посока: Нарушителите намаляват, азотният диоксид спада, но нормите не са покрити
1,2 млн. къщи се нуждаят от обновяване. При „дълбока“ реновация спестяванията на енергийно потребление могат да достигнат до 75%
Проектът цели да подпомогне уязвими групи, но има голям риск мерките да не стигнат до тях, предупреждават експерти • Проектът…
• 4 млрд. души по света или половината от световното население са преживели поне 1 допълнителен месец (30+ дни) с екстремно топли дни поради изменението на климата. Това сочат данни от нов доклад, изследващ нарастващия брой дни с екстремни горещини през последната година.
• В 195 държави климатичните промени най-малкото са удвоили броя на дните с екстремно високи температури в сравнение със свят без изменение на климата.
• България изживя най-горещото си лято през 2024 г. За периода 1 май 2024 – 1 май 2025 г. всеки 5-ти ден у нас е бил с необичайно висока температура. Климатичните промени са добавили 33 необичайно топли дни.
• Идентифицирани са 4 събития с по-високи температури от обичайните, засягащи България, като през едно от тях, през септември 2024 г. температурите са били с почти 5 °C над нормата за периода, а друго, което се е случило през юни миналата година, е станало 11 пъти по-вероятно заради климатичните промени.
• От всички държави, Аруба е преживяла най-много дни с екстремни горещини — 187 дни. Без изменението на климата, гражданин на Аруба би преживял само 45 такива дни.
• Учени изследват има ли пикове и спадове в различните сезони при проявите и случаите на домашно насилие, както и връзката между проявите на агресия и високите температури. Темата става все по-значима и актуална в контекста на глобалното затопляне.
• ООН предупреждава, че климатичните промени засилват социалния и икономическия стрес, който е причина за повишените нива на насилие срещу жени и момичета и може да допринесе до 10% ръст на насилието до края на века.
• Още през 1842 г. е въведен т. нар. „термичен закон“ в криминалистиката, според който престъпленията срещу личността, включително домашното насилие, се увеличават през лятото.
• При сценарий със затопляне с 2°C, 40 млн. повече жени и момичета вероятно ще стават жертва на домашно насилие ежегодно до 2090 г. При сценарий на затопляне с 3,5°C – този брой скача повече от два пъти – т.е. над 80 млн.повече.
• При горещи вълни през лятото в Мадрид случаите на фемицид от интимен партньор нарастват с до 28%, установява дългогодишно проучване.
Д-р Лидия Витанова в интервю в предаването “Време за наука” по БНР – Христо Ботев за създаването и значението на първия транспортен атлас на София.
Климатека e отворена платформа за знание, която има за цел да направи науката за климата достъпна за всички. Авторите в Климатека са учени, специалисти в областта на климата, а основната ни цел, е чрез техните знания и аналитични умения да обясним климатичните промени по лесен и разбираем начин.
Ако искаш да се свържеш с нас, пиши ни на info@climateka.bg
Този уеб-сайт използва „бисквитки“, за да предостави по-добро потребителско изживяване.