Статията е третата от поредицата, която засяга няколко природни местообитания в България, които са повлияни негативно от климатичните промени. Тя е първата, в която фокус са горските местообитания и в частност тези с разпространение на иглолистни видове, ценни за биоразнообразието на страната ни.
В условията на променящ се климат, засушавания, но и по-големи валежни количества, се оказва, че зеленото покритие на Земята се увеличава. Това се случва в определени участъци, но те са достатъчно големи, че да дават отражение на цялостното земно покритие. За голяма част от това раззеленяване вина има човекът, чрез различни дейности в земеделието. По-зелена Земя обаче не означава по-малко емисии на СО2, но е глътка въздух за нашата планета.
Освен източник на хранителни вещества и среда за развитие на растенията, почвите са едновременно уловител и източник на големи количества въглерод.
Само няколко десетилетия след възстановяването на българските гори от вековно обезлесяване сме изправени пред ново голямо предизвикателство – промените в климата.
Защитата на горите и залесяването няма да компенсира увеличаващите се въглеродни емисии. Още повече, засадените днес дървета след няколко десетилетия може да бъдат част от по-топла климатична зона, на която те може да не отговарят. Въглеродът, натрупан в горите, ще се върне в атмосферата поради пожари или нахлуване на вредители.
