Намаляват ли зимните травми заради по-високите температури?

Зимата е красив бял сезон, любим на децата, но той крие своите рискове. Студените вълни, които – парадоксално – зачестяват на фона на глобалното затопляне, могат да увеличат случаите на измръзване. Заледяванията са сериозна опасност за шофьорите и за пешеходците, особено за по-възрастните. Непочистените улици и тротоари, застрашително надвисналите ледени висулки понякога ни карат да се чувстваме като в минно поле в града, а не като в зимна приказка. „Спасение“ няма и в планината, където заради все по-топлия климат вече става масово използването на изкуствен сняг. Той, оказва се, крие риск от повече травми за скиорите от естествения. Заради повишеното съдържание на влага в по-топлата атмосфера по-често пада мокър сняг, което може да съкрати времето на преживяемост на затрупаните от лавини. Други туристически дейности, като ловене на риба, разходка или каране на кънки на замръзнало езеро крият все по-голям риск от пропукване на леда и удавяне, заради повишението на температурите.

Момчил Панайотов: Горите са много по-уязвими, отколкото ни се иска

Съвместен материал на д-р Момчил Панайотов и Василена Мирчева от БНР – Христо Ботев, разработен в рамките на лабораторията „Наука и журналистика за климата“.

Опазването на горите е важна задача в процеса на приспособяване на България към климатичните промени, смята физикът Валентин Симеонов

Д-р Валентин Симеонов в интервю за БТА относно възможностите за смекчаване и адаптация към климатичните промени в България.

Огнена заплаха: Управление на горските пожари в България

Климатичните промени, горските пожари, трансконтиненталният пренос на дим са тясно свързани явления, които оказват сериозно влияние върху околната среда и обществото. Промяната на климата допринася за увеличаване на честотата и интензивността на горските пожари, като по-високите температури и промените в режимите на валежите увеличават риска от запалване и разпространение на пожарите. Екстремните метеорологични условия, обусловени от климатичните промени, създават подходящи условия за по-големи и по-продължителни пожари. Честотата и интензивността на горските пожари се очаква да се увеличат с изменението на климата. Човешката дейност, която не отчита реалната обстановка – високите температури, изсушаване на растителността, продължително засушаване, също може да доведе до възникване на неконтролируеми пожари. Разгледани са видовете горски пожари, причините за тяхното възникване и техните последици върху здравето на гражданите и околната среда. Дискутира се и важността на въпросите за картиране на опасностите от пожари и прилагане на превантивни мерки за борба с пожарите.

За възстановяването на увредените екосистеми или защо не можем просто да засадим 1 трилион дървета?

Възстановяването на екосистемите е на първо място в международния дневен ред като важна стъпка за смекчаване на климатичните промени и загубата на биоразнообразие, а засаждането на дървета заема централно място. На равнище ЕС вчера беше приет Закон за възстановяването, който има амбиция до 2030 г. да бъдат възстановени поне 20% от сухоземните и морските територии на ЕС. Въпреки че възстановяването на екосистемите е важно и спешно, съсредоточаването основно върху широкомащабното засаждане на дървета може да бъде проблематично за водните ресурси, биоразнообразието и местните общности. Освен това разчитането на засаждането на дървета за компенсиране на въглеродните емисии е рисковано и ненадеждно от гледна точка на смекчаване на климатичните промени, без конкретни и амбициозни цели за намаляване на емисиите. Изместването на фокуса върху отглеждането на дървета и възстановяването на различни екосистеми – от влажни зони до пасища и гори, ще бъде по-полезно за хората, климата и биоразнообразието. Програмата, която се разработва в Родопите – Rewilding, представлява такъв холистичен подход, който включва и регенеративното използване на земята. В крайна сметка улавянето на въглерод не трябва да се разглежда като основна цел на възстановяването на екосистемите, а като хубав, полезен страничен ефект.

Какви са проблемите на дърветата в градска среда?

Големите градове в България имат добро наследство от трайна дървесна растителност, но днес за нея не се полагат достатъчно грижи и липсва разбиране за ползата ѝ. Добро озеленяване е сред най-ефикасните методи за намаляване на прегряването в градовете. Много често обаче градските дървета се намират под значителен стрес в резултат от небрежното отношение и неправилните действия, подсилени и от засилващите се климатични промени и всички тези фактори влошават състоянието и съкращават живота им. Имаме нужда не само от професионална грижа за градските дървета, но и от работеща нормативна уредба, която да позволява пряко третиране на трайната дървесна растителност като основен градивен елемент на зелената система на всеки град.

Рискуваме да загубим подземното богатство, което крепи биоразнообразието в горите

Участие на Радина Калдамукова в предаването “Made in green” по Bloomberg TV относно ролята на гъбите за опазването на околната среда.

Защо градовете трябва да “дишат” и ролята на дървета

Момчил Панайотов от авторския ни екип гостува в предаването “100% Будни” по БНТ, където разказва за значението на градската растителност в контекста на климатичните промени.

Застрашени ли са горите на България – доц. Момчил Панайотов, дендролог

Участие на доц. Момчил Панайотов от екипа ни в подкаста на Българско рационално общество.

Какво не знаем за гъбите – тези подземни супергерои, и как те спомагат за дългосрочната регулация на климата?

Огромни гъбични мрежи под земята играят решаваща роля в подпомагането на горите да абсорбират въглерод и да ограничат изменението на климата, твърдят учените. Същевременно гъбите са едни от най-малко изучените и документирани организми, които обаче имат съществено значение за човешкия, растителния и животинския свят. Наблюдения от скорошни проучвания показват, че когато подземните гъбични мрежи деградират, надземните екосистеми също се влошават и биоразнообразието намалява. В ход е проект за картографиране на тези микоризни мрежи и общества на Земята, тъй като в момента информацията за тях е оскъдна и е предимно от лабораторни изследвания. В последните години се разработват и тестват препарати на гъбична основа, които могат да се използват като форма на добавка в селското стопанство, за да се намалят въглеродните емисии, да се подобрят важни почвени характеристики и да се гарантират високи добиви. Други иновативни продукти от мицел също се разработват като екологична алтернатива на съществуващи такива.