Когато жегата не спи: защо тропичните нощи стават все по-чести у нас?

Зорница Спасова 27 July 2026

Все по-честите тропични нощи не позволяват на организма да се възстанови и се превръщат във все по-сериозен здравен риск

По какво ще познаем добрия фестивал през 2026 г.?

Климатека 16 July 2026

От безплатната вода до обществения транспорт – най-добрите решения едновременно подобряват преживяването на посетителите и намаляват екологичния отпечатък Данита Заричинова…

Могат ли дрехите да ни пазят от жегата?

Елица Станева-Бритън 30 June 2026

От естествените материи и светлите цветове до охлаждащите и „умните“ текстили – как облеклото се превръща в средство за адаптация към един по-горещ свят

Климатът през 2025 г.: Европа се затопля двойно по-бързо от останалия свят

Валентин Симеонов 11 May 2026

Глобалното затопляне достига 1.43°C, океаните акумулират рекордни количества топлина, очаква се нов Ел Ниньо през лятото на 2026 г.

Как Япония охлажда градовете си и може ли това да се случи в България?

Лидия Витанова 04 May 2026

Системи за мъгла понижават температурата в централни части на градовете. Могат ли да заработят и у нас?

България изгуби 1% от икономиката си заради горещините и сушата през 2025 г.: на 4-то място в ЕС

Генади Кондарев 02 October 2025

Излезе нов европейски доклад за икономическите щети от климатичните промени – Dry-roasted NUTS. Данните показват тревожни тенденции за България и поставят страната сред най-засегнатите в целия Европейски съюз. Климатека потърси мнението на експерта Генади Кондарев, който обобщава какво значат данните и изводите от документа за страната ни.

София в затоплящи се цветове

Лидия Витанова 16 September 2025

От прохладните сини години към горещите червени: инфографика за това как климатът променя лицето на столицата

София прегрява: 6°C по-горещо в центъра спрямо периферията

Лидия Витанова 20 August 2025

Акценти:
Центърът на София е с 3–6°C по-горещ – измервания от август 2018 г. показват, че в летните вечери (21 ч.) в центъра на столицата е с 3–6°C по-горещо от периферните квартали като Бояна, Драгалевци и Симеоново. Това е ярък пример за ефекта на градския топлинен остров.
Защо София „гори“ – липсата на зелени площи на определени места, както и гъстото застрояване, асфалтът и бетонът, в комбинация с отделяната топлина от сградите и транспорта влошават топлинния ефект.
Най-много топлина се натрупва в централни улици с малко зеленина, стари фасади и тесни пространства. Индустриалните зони и моловете с големи бетонни покриви също са сред „горещите точки“.
София вече разполага с уникален градски цифров двойник, разработен от Института GATE. Това е 3D дигитален модел, който обединява физическата и цифровата реалност като използва данни за сградите и симулирани температури, за да даде реалистична картина на микроклимата и да подпомага по-доброто планиране.
Двойникът е важен инструмент за адаптация, но засега остава слабо използван от институциите. Науката и технологиите дават решения, но отговорността за тяхното прилагане е на градските власти.
Цифровият двойник е потенциална споделена среда за иновации, в която институции и бизнеси работят заедно за по-подготвени и устойчиви градове. Инструментът е полезен за различни сектори: така енергийните компании ще оптимизират потреблението, здравните институции – ще идентифицират рискови зони, строителните фирми – ще проектират по-устойчиви сгради, а търговските оператори – ще подобрят логистиката.
София е първият град с цифров двойник, но подобни инструменти могат да се създадат и за други големи населени места в България – за по-добре планиран, устойчив и безопасен начин на живот на гражданите.

Оцеляване в жегите: Кога физическата активност става опасна?

Зорница Спасова 23 July 2025

Балканите, включително България, са обхванати от интензивна гореща вълна – на места температурите ще стигнат 41–44°C.
При стойности над 30°C физическата активност на открито става рискова, като часовете между 11 и 16 ч. са силно противопоказни.
Опасните за спорт часове са се увеличили драстично – с 382% в Северна и 107% в Източна Европа, в сравнение с прединдустриалната епоха.
Уязвими към топлината са възрастните хора, лицата с хронични заболявания, както и всички, които работят на открито – например в строителството и земеделието.
В България 33,3% от мъжете и 27,3% от жените извършват физическа активност с умерена интензивност по време на работа, а 4,7% – тежка. В селските райони тези дялове са още по-високи.
Регулярната физическа активност и спорт през целия живот укрепват организма и го правят устойчив на горещини в дългосрочен план.
Добре е да се търсят алтернативи за движение дори и в горещите дни – най-подходящи са ранните сутрешни или късните вечерни часове, както и водните спортове и заниманията на закрито.