Позитивно енергийните квартали – иновативно решение за умно управление на доставката и потреблението на енергия

Градовете и урбанизираните територии са сред най-големите консуматори на енергия поради концентрацията на население и икономическа активност. В резултат, урбанизираните територии потребяват значително количество енергия и в по-честия случай са единствено ползватели на енергия, дори ако част от нея се произвежда в рамките на града. В същото време климатичните промени силно засягат градските територии и често водят до още по-голямо търсене на енергия. Амбициите за постигане на справедлив енергиен преход и климатична неутралност в Европейския съюз и несигурността на доставките на газ в резултат на войната на Русия в Украйна изискват търсенето на иновативни решения за доставка и производство на енергия и активна политика на национални и местно ниво в тази посока. Позитивно енергийните квартали са амбициозна идея в градското планиране, която в момента е в процес на развитие и се тества с пилотни проекти в различни градове. Концепцията може да е водеща в разработването на нови жилищни комплекси или обновяването на съществуващи такива, въвеждайки технологични, планировъчни и общностни решения за производство, трансфер и потребление на енергия, произведена в малки мащаби от енергийни общности или сгради и комплекси, които са изградени с технологии, които позволяват производство, съхранение и пренос на енергия. 

Кои бяха най-опасните метеорологични явления по света през 2023 година?

2023 г. е най-топлата година в историята на метеорологичните наблюдения, а в същото време светът за пореден път стана свидетел на множество екстремни метеорологични явления, много от които взеха човешки жертви. Според повечето учени, има пряка връзка между повишението на световната температура и нарастването на честотата и силата на този тип явления. Опасни явления имаше по целия свят, включително и у нас. В статията е направен обзор на най-съществените метеорологични екстремуми от изминалата година.

Каква е връзката между „дяволските ветрове“ и адските жеги през лятото?

Светът изпрати най-горещото си лято от 1940 г., когато е поставено начало на воденето на статистика. Рекордите за горещини през лятото на 2023 г. в Северното полукълбо са били „не просто подобрени, а разбити“, отбелязват изследователи, цитирани от Financial Times. Глобалното затопляне, съчетано с прояви на фьон, може да донесе “невиждани досега горещи вълни”. Сухите, топли и поривисти ветрове бързо изсушават тревите и създават предпоставка за разпалването на горските пожари. Фьонът може да изостри горещите вълни и е вероятно феноменът да става още по-значим през следващите години, тъй като очакваме по-дълги, чести и интензивни горещи вълни поради климатичните промени. Учените откриват “принос” на фьона и в разпадането на част от шелфовите ледници в Антарктика и Гренландия.

България е сред страните в Европа с най-рязко нарастване на случаите на екстремно време

Едно метеорологично явление е екстремно, ако то е сравнително рядко за дадено място или период от годината. Вследствие на климатичните промени, в световен мащаб честотата и силата на много от тези явления чувствително е нараснала. Данните за България също показват сходни изводи – през последните няколко десетилетия и особено след 2000 г., има нарастване на екстремуми, свързани с необичайно топло време, като например продължителността на горещи вълни и броя нощи с температура над 20°С, докато продължителността на студените екстремуми намалява. В същото време в по-голямата част от страната има увеличена честота на случаите на интензивни валежи.

Очаква се леко захлаждане, възможни са гръмотевични бури

Д-р Зорница Спасова от авторския ни екип пред Нова за очакваното време през август и какви мерки да предприемем срещу жегата.

Климатичните промени увеличават честотата и мащаба на пожарите

Горските пожари са неконтролируеми процеси на горене на растителността в природата. Те биват естествени или причинени от човека, като климатичните промени безспорно са увеличили честотата и мащаба на пожарите за някои райони на Земята, като рискът се очаква допълнително да нарасне в бъдеще, в това число и за България. За нашата страна нарастващите летни температури през последните десетилетия са основен рисков фактор за възникването на пожари.

Жегите и горещата тема за климатичните промени

Д-р Симеон Матев, доц. Емил Гачев и д-р Лидия Витанов от екипа ни в дискусия по БНР – Христо Ботев относно горещото време и климатичните промени.

Температурите се покачват неумолимо – може ли светът да реагира?

Материал на БНТ с участието на д-р Симеон Матев и д-р Зорница Спасова от относно метеорологичните рекорди и аномалии в света.

Зорница Спасова от Националния център по обществено здраве и анализи пред “Телеграф”: В жегите стойте на климатик минимум 3 часа на ден!

Д-р Зорница Спасова от авторския ни екип в интервю с вестник Телеграф относно настоящата гореща вълна.

Климатичните аномалии по света – какво се случва?

През последните седмици бяха регистрирани масови метеорологични аномалии и рекорди по целия свят. За няколко дена в началото на месец юни глобалната средна температура беше с повече от 1,5°C над средното ниво отпреди Индустриалната революция, a в началото на юли беше отчетена най-горещата седмица на Земята в историята на метеорологичните наблюдения, а вероятно и за последните сто хиляди години, със средна температура около 17,24°C. Според учените сред причините за това са явлението Ел Ниньо, съчетани с все по-засилващите се проявления на климатичните промени. Публикацията обобщава най-важното по темата – относно прекрачването на прага от 1,5°C, рекордно високите температури на океанските води, топенето на ледовете и др.