Новият доклад на Междуправителствения панел по климатичните промени е червен код за човечеството

В Шестия оценъчен доклад на Междуправителствения панел по климатичните промени (IPCC) е направена най-мащабната оценка за състоянието на науката за промените в климата за последните 8 години. Новият доклад се отличава с по-голяма категоричност и нови научни изводи. Средната температура на повърхността на Земята през последните 50 години се променя със скорост, невиждана за последните 2000 години. Недвусмислен е фактът, че човешката дейност е затоплила климатичната система. Ако емисиите от парникови газове продължат да нарастват и в бъдеще, до края на века средната температура на повърхността на Земята ще се повиши с до 4-5°C. Измененията на климата вече оказват въздействие върху множество екстремни метеорологични явления във всеки един район на планетата. Единственият начин за избягване на най-негативните последствия е възможно най-скорошно достигане на нетни нулеви емисии.

Битката за 1,5°C и какви ще са последиците за света при такова затопляне

В тази статия са разгледани възникването и същността на заложената в Парижкото споразумение за климата цел за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5°C. Фокусът е върху специалния доклад на IPCC „Затопляне с 1,5°C“, в който са сравнени последствията от повишение на земната температурата с 1,5° и 2°C, както и са представени възможните начини за стабилизиране на климата до края на века.

Ефектът от затоплянето във високите планини

Високите планини са най-уязвимите територии в условията на климатични промени, тъй като в резултат на затоплянето на атмосферата се увеличава скоростта на топене на ледниците и снежните маси, нараства опасността от наводнения и се активизират процеси като изветряне, срутища, сипеи и др. С климатичните промени са свързани изменения в растителната и почвената покривка. Изучавайки ефекта от затоплянето в планините е възможно да се направи прогноза за очакваните промени в други територии.

Без сезонен арктичен лед още преди 2050 г.

Северният ледовит океан през голяма част от годината е покрит с морски лед, който има различна дебелина и плътност. Най-голяма е площта на този лед в началото на пролетта, а най-малка в края на лятото и в началото на есента. През последните няколко години вследствие глобалното затопляне се наблюдават все по-големи площи свободни от лед в края на лятото, като последните проучвания в района допускат в близко бъдеще напълно стопяване на ледената покривка през летния сезон.

Температурните рекорди в Арктика продължават

След като в края на юни в град Верхоянск (Сибир) бяха измерени 38 градуса, на 25 юли на о. Шпицберген са отчетени 21.7 градуса, което е нов температурен рекорд за този северен остров.

Южният полюс се затопля по-бързо от останалата част на света

Ново изследване публикувано вчера (29.06.2020 г.) показа, че температурите на Южния полюс се повишават значително през последните 30 години. Покачването е с около 0,61 ± 0,34 ℃ на десетилетие, което е около три пъти над средното затопляне на глобално ниво. В резултат от направените анализи е установено, че през 2018 г. в станция Амундсен-Скот (фиг. 1), разположена на самия Южен полюс, както и в руската станция Восток, са отчетени рекордни температури с +2,4 ℃ по-високи от средната стойност за периода 1981-2010 г.

Климатичните модели и затоплянето на Земята

Климатичните модели представляват опит за симулиране на сложните процеси в атмосферата в софтуерна среда. Първите модели са разработени през 70те години на ХХ век с цел прогнозиране на климатичните промени при трайна тенденция към повишаване на концентрацията на парникови газове в атмосферата. Недостатъците и несъвършенства на тези модели водят до нееднакви резултати в прогнозираното затопляне на земната повърхност, което служи като инструмент за хората, отричащи климатичните промени. В същото време едно ново изследване доказа, че климатичните модели предоставят надеждни данни за промените в климата.