Климатичните промени вероятно ще доведат до нарастване на бедността у нас

Бедните хора са непропорционално засегнати заради изменението на климата. В България всеки пети човек е беден – страната ни е на дъното на класацията за издръжка на живот в Европейския съюз. Има най-малко 3 канала, чрез които въздействието на изменението на климата може да повлияе на благосъстоянието на домакинствата – разходи, активи и производителност. У нас се очаква увеличение на реалните цени в цялата икономика, което вероятно ще доведе до значително намаляване на реалните доходи и до увеличаване на бедността за домакинствата. Доходите също ще се променят – приходите от квалифициран и неквалифициран труд се очаква да намалеят, което предполага повече хора да паднат под линията на бедността. Инфлацията при храните, дължаща се на промените в климата, ще бъде 3% годишно до 2035 г. А за момента българите дават най-голям дял от месечния си доход за храна, в сравнение с останалите европейци – 34,9% при 21,2% средно в Европа. Освен това икономическото неравенство е най-голямо у нас от страните в целия Евросъюз, а както бедността, така и неравенството, имат пряко отношение към проблема за изменение на климата. Освен това всеки шести работещ у нас упражнява дейност на открито, с което е изложен пряко на екстремни метеорологични явления, зачестяващи заради затоплящия се климат. Налице е необходимост от вземане на спешни мерки за защита на уязвимото население, които обаче у нас почти не присъстват в нормативните документи, анализи и планове на държавата и подчинените ѝ отговорни институции.

Присъда ли е да си беден във времена на климатична криза?

Разположени по-близо до Екватора, до 2060 г. най-бедните държави в света ще бъдат 2 до 5 пъти по-изложени на горещи вълни, отколкото по-богатите страни. Бедните държави и слоеве на населението ще бъдат най-потърпевши от глобалната климатична криза, защото са изложени в по-голяма степен на рискове и имат най-малки адаптивни възможности. Същевременно исторически те носят най-малка вина за промените в климата. Свръхбогатите имат основен принос за климатичната криза, като един милиардер отделя милион пъти повече въглеродни емисии от “средния” човек. Освен това е два пъти по-вероятно богатите да инвестират в замърсяващи околната среда отрасли в сравнение със средния инвеститор. Тези данни повдигат остро темата за т. нар. климатична, а и социална справедливост, като поставят на дневен ред старателно избягвания в обществото въпрос за промените в климата и бедността.

Защо океанът действа като гигантски буфер, който забавя ефектите на глобалното затопляне и каква е цената на това

Океанът е огромен природен буфер, който смекчава ефекта, оказван върху атмосферата от въглеродните емисии. Чрез механизмите на карбонатната система, той успява да абсорбира до 60% от отделяния от човека въглероден диоксид. Цената за това обаче е увеличаване на киселинността на водата, като само за последните 30 години средната величина на pH в повърхностните води е намаляла от 8,3 на 8,1, което съответства на нарастване на киселинността с 30%. Освен че тази промяна е заплаха за морските организми, в дългосрочен план проблемът е, че ако нивото на киселинност се повиши твърде много, капацитетът на океанската вода да поема въглероден диоксид рязко ще се понижи.

Видеокаст със Симеон Матев: Деца на 7-8 години не са виждали истински сняг

Участие на д-р Симеон Матев от екипа ни във видеоподкаста “Капитал Green” относно климатичните промени в България и влиянието им върху бизнеса и обществото.

Каква е връзката между климатичните промени и психичното здраве?

От хронични състояния като детска астма до инфекциозни заболявания като малария, климатичните промени, ускорени от човешка дейност, имат пряко и непряко влияние върху здравето на човек. Докато последствията върху физическото здраве са очевидни и добре документирани, често психичното състояние на човек и връзката му с климата биват загърбени и стигматизирани. Ето защо все повече хора и учени наблягат върху значението на състояния като климатична тревожност, скръб и депресия. България не е изключение. На фона на ураганните бури у нас, психолози открито заговарят за екзистенциалната криза, пред която жертвите, изгубили домовете и поминъка си, се намират. Нуждата от изразяване на богатата гама от емоции (включително вина, гняв, отчаяние и отвращение), породени от климатичните промени, е от изключително значение, защото индивидуалните преживявания на човек се отразяват силно на социално ниво.

Симеон Матев: Глобалното затопляне вече е красноречив факт

Симеон Матев гостува в предаването “В развитие” по Bloomberg TV, където говори по въпроса за глобалното затопляне, горещите вълни и засушаванията в Европа.

Глобалното затопляне и условията на труд

Броят на уязвимите хора, изложени на горещи вълни по света, които все повече зачестяват на фона на глобалното затопляне, се е увеличил с около 125 млн. в периода 2000 – 2015 г. През същия период производителността на работещите на открито намалява с 5,3% в световен мащаб. Горещата работна среда се счита за професионален здравен проблем, който може да засегне жизненоважни органи като сърцето, мозъка и бъбреците. Въпреки това, дори преди проявата на клинични симптоми, топлинното изтощение оказва негативно влияние върху способността на работниците да извършват физическа и умствена работа. Следователно, освен вредното въздействие на топлинните вълни върху човешкото здраве, намалената производителност на труда и икономическите загуби за обществото също са сред сериозните негативни последици от глобалното затопляне.

Могат ли обратните връзки да направят климатичните промени необратими?

Смята се, че затопляне на земната атмосфера над 2°C от прединдустриалната епоха е опасно за климата на Земята, тъй като е в състояние да го промени необратимо. Затова и международната общност полага усилия да ограничи затоплянето на климатичната система до тази точка. Причината е, че чрез системи от положителни и отрицателни обратни връзки (т. нар. climate change feedbacks) затоплянето може да бъде многократно усилено и да се стигне до неконтролируемо и необратимо повишение на температурите.

Новият доклад на IPCC предупреждава за необратими въздействия на глобалното затопляне

Новият доклад на Междуправителствения панел по климатичните промени (IPCC) засяга въпросите за последиците от климатичните промени върху околната среда и хората. Според доклада, въздействията и рисковете от измененията на климата стават все по-сложни и по-трудни за управление, а някои от загубите за природата са вече необратими. Глобалното затопляне засяга хората и екосистемите в Европа, като в бъдеще се очакват основно негативни въздействия. Достигнати са определени граници на възможностите за адаптация, но те могат да бъдат превъзмогнати чрез преодоляване на редица ограничения, най-вече финансови, управленски, институционални и политически.

Промени в нивото на световния океан и тяхното значение

Морското ниво е основна граница между атмосферата и хидросферата, а неговото положение е от особено голямо значение за процесите при бреговата ивица, и в по-широк контекст, за прилежащите крайбрежни територии. Равнището на Световния океан е динамично – то се е променяло в миналото, променя се и днес. Промените в морското ниво са директно свързани с климата. Покачването на нивото, което е свързано с нарастването на температурите, е и резултат от топенето на ледниците и топлинното разширение на водната маса, може да бъде свързано с материални и екологични загуби, понеже носи рискове от разрушаване и заливане на плодородни и гъстонаселени крайбрежни територии.