Могат ли дрехите да ни пазят от жегата?

Елица Станева-Бритън 30 June 2026

От естествените материи и светлите цветове до охлаждащите и „умните“ текстили – как облеклото се превръща в средство за адаптация към един по-горещ свят

Климатичен парадокс: рекордно топли пролети и измръзнали овошки

Асен Ненов 15 May 2026

Заради по-топлия зимен сезон дърветата цъфтят по-рано и с това са по-уязвими към кратките застудявания през пролетта. Резултатът е безпрецедентни…

Климатът през 2025 г.: Европа се затопля двойно по-бързо от останалия свят

Валентин Симеонов 11 May 2026

Глобалното затопляне достига 1.43°C, океаните акумулират рекордни количества топлина, очаква се нов Ел Ниньо през лятото на 2026 г.

Климатичните промени добавиха 1 месец на опасни горещини за 4 милиарда души по света

Зорница Спасова 30 May 2025

• 4 млрд. души по света или половината от световното население са преживели поне 1 допълнителен месец (30+ дни) с екстремно топли дни поради изменението на климата. Това сочат данни от нов доклад, изследващ нарастващия брой дни с екстремни горещини през последната година.
• В 195 държави климатичните промени най-малкото са удвоили броя на дните с екстремно високи температури в сравнение със свят без изменение на климата.
• България изживя най-горещото си лято през 2024 г. За периода 1 май 2024 – 1 май 2025 г. всеки 5-ти ден у нас е бил с необичайно висока температура. Климатичните промени са добавили 33 необичайно топли дни.
• Идентифицирани са 4 събития с по-високи температури от обичайните, засягащи България, като през едно от тях, през септември 2024 г. температурите са били с почти 5 °C над нормата за периода, а друго, което се е случило през юни миналата година, е станало 11 пъти по-вероятно заради климатичните промени.
• От всички държави, Аруба е преживяла най-много дни с екстремни горещини — 187 дни. Без изменението на климата, гражданин на Аруба би преживял само 45 такива дни.

ООН: Всеки 1°C повече води до 4,7% ръст на домашното насилие

Зорница Спасова 28 May 2025

• Учени изследват има ли пикове и спадове в различните сезони при проявите и случаите на домашно насилие, както и връзката между проявите на агресия и високите температури. Темата става все по-значима и актуална в контекста на глобалното затопляне.
• ООН предупреждава, че климатичните промени засилват социалния и икономическия стрес, който е причина за повишените нива на насилие срещу жени и момичета и може да допринесе до 10% ръст на насилието до края на века.
• Още през 1842 г. е въведен т. нар. „термичен закон“ в криминалистиката, според който престъпленията срещу личността, включително домашното насилие, се увеличават през лятото.
• При сценарий със затопляне с 2°C, 40 млн. повече жени и момичета вероятно ще стават жертва на домашно насилие ежегодно до 2090 г. При сценарий на затопляне с 3,5°C – този брой скача повече от два пъти – т.е. над 80 млн.повече.
• При горещи вълни през лятото в Мадрид случаите на фемицид от интимен партньор нарастват с до 28%, установява дългогодишно проучване.

Какви са рисковете за новия живот в новата климатична реалност?

Зорница Спасова 28 April 2025

• Високите температури ускоряват репродуктивното стареене при жените и понижават качеството на сперматозоидите при мъжете.
• Горещите вълни, пожарите и наводненията увеличават риска от спонтанни аборти, преждевременни раждания и ниско тегло на новородените. Четири или повече последователни дни на екстремни горещини са свързани с 2% по-висок риск от преждевременни раждания и 3% по-висок риск за ранни раждания.
• Бременните жени са особено уязвими към горещините поради физиологичните промени през бременността и често поемат допълнителен риск, ако работят на открито – проучване в Индия показва, че при жените, работещи при високи температури, рискът от мъртво раждане или спонтанен аборт е 2 пъти по-висок.
• Векторно-преносимите заболявания като малария и зика, стимулирани от глобалното затопляне, представляват сериозна заплаха за бременните жени – маларията е причина за 25% от майчината смъртност в Субсахарска Африка, а вирусът Zika води до тежки увреждания на плода.
• Все повече хора преразглеждат желанието си да имат деца – близо 30–38% от младите американци смятат, че климатичните промени трябва да се вземат предвид при семейното планиране.

Какво е антропоцен и станаха ли хората геоложка сила?

Димитър Иванов 31 January 2025

Антропоценът е изцяло нов етап от историята на планетата, в който хората са движещата сила, която изменя околната среда – необратимо.
Въпреки отхвърлянето му като официална единица в геоложката скала на времето, антропоценът ще продължи да се използва като безценно описание на човешкото въздействие върху земната система.
„Голямото ускорение“ започнало от 50-те години на миналия век е период на резки изменения на множество планетарни фактори, които са от критично значение за нас и климата.
Антропоценът все повече влияе върху психичното ни състояние, особено на по-младите.
Една от проявите на това влияние е соласталгията, „тъгата по дома, която изпитваме, докато все още сме у дома“.

Данните никога не спят: каква е екологичната цена на Интернет?

Румяна Мишонова 23 January 2025

Интернет и цифровите технологии генерират 4% от световните парникови емисии и изразходват 10% от произведената електрическа енергия.
„Цифровото замърсяване“ включва – химическо замърсяване, ерозия на биоразнообразието, изразходване на суровини и невъзобновяеми ресурси, производство на електронни отпадъци.
Негативните ефекти върху околната среда са мащабни и тревожни.
Растежът на сектора и внедряването на изкуствен интелект и свързани обекти могат да увеличат цифровото замърсяване.
Това може да затрудни усилията за справяне с екологичните и климатични предизвикателства.

Климатичните промени вероятно ще доведат до нарастване на бедността у нас

Зорница Спасова 05 June 2024

Бедните хора са непропорционално засегнати заради изменението на климата. В България всеки пети човек е беден – страната ни е на дъното на класацията за издръжка на живот в Европейския съюз. Има най-малко 3 канала, чрез които въздействието на изменението на климата може да повлияе на благосъстоянието на домакинствата – разходи, активи и производителност. У нас се очаква увеличение на реалните цени в цялата икономика, което вероятно ще доведе до значително намаляване на реалните доходи и до увеличаване на бедността за домакинствата. Доходите също ще се променят – приходите от квалифициран и неквалифициран труд се очаква да намалеят, което предполага повече хора да паднат под линията на бедността. Инфлацията при храните, дължаща се на промените в климата, ще бъде 3% годишно до 2035 г. А за момента българите дават най-голям дял от месечния си доход за храна, в сравнение с останалите европейци – 34,9% при 21,2% средно в Европа. Освен това икономическото неравенство е най-голямо у нас от страните в целия Евросъюз, а както бедността, така и неравенството, имат пряко отношение към проблема за изменение на климата. Освен това всеки шести работещ у нас упражнява дейност на открито, с което е изложен пряко на екстремни метеорологични явления, зачестяващи заради затоплящия се климат. Налице е необходимост от вземане на спешни мерки за защита на уязвимото население, които обаче у нас почти не присъстват в нормативните документи, анализи и планове на държавата и подчинените ѝ отговорни институции.

Присъда ли е да си беден във времена на климатична криза?

Зорница Спасова 05 June 2024

Разположени по-близо до Екватора, до 2060 г. най-бедните държави в света ще бъдат 2 до 5 пъти по-изложени на горещи вълни, отколкото по-богатите страни. Бедните държави и слоеве на населението ще бъдат най-потърпевши от глобалната климатична криза, защото са изложени в по-голяма степен на рискове и имат най-малки адаптивни възможности. Същевременно исторически те носят най-малка вина за промените в климата. Свръхбогатите имат основен принос за климатичната криза, като един милиардер отделя милион пъти повече въглеродни емисии от “средния” човек. Освен това е два пъти по-вероятно богатите да инвестират в замърсяващи околната среда отрасли в сравнение със средния инвеститор. Тези данни повдигат остро темата за т. нар. климатична, а и социална справедливост, като поставят на дневен ред старателно избягвания в обществото въпрос за промените в климата и бедността.

За нас

Бързи връзки

Тагове