Какво е антропоцен и станаха ли хората геоложка сила?

Антропоценът е изцяло нов етап от историята на планетата, в който хората са движещата сила, която изменя околната среда – необратимо.
Въпреки отхвърлянето му като официална единица в геоложката скала на времето, антропоценът ще продължи да се използва като безценно описание на човешкото въздействие върху земната система.
„Голямото ускорение“ започнало от 50-те години на миналия век е период на резки изменения на множество планетарни фактори, които са от критично значение за нас и климата.
Антропоценът все повече влияе върху психичното ни състояние, особено на по-младите.
Една от проявите на това влияние е соласталгията, „тъгата по дома, която изпитваме, докато все още сме у дома“.

Данните никога не спят: каква е екологичната цена на Интернет?

Интернет и цифровите технологии генерират 4% от световните парникови емисии и изразходват 10% от произведената електрическа енергия.
„Цифровото замърсяване“ включва – химическо замърсяване, ерозия на биоразнообразието, изразходване на суровини и невъзобновяеми ресурси, производство на електронни отпадъци.
Негативните ефекти върху околната среда са мащабни и тревожни.
Растежът на сектора и внедряването на изкуствен интелект и свързани обекти могат да увеличат цифровото замърсяване.
Това може да затрудни усилията за справяне с екологичните и климатични предизвикателства.

Климатичните промени вероятно ще доведат до нарастване на бедността у нас

Бедните хора са непропорционално засегнати заради изменението на климата. В България всеки пети човек е беден – страната ни е на дъното на класацията за издръжка на живот в Европейския съюз. Има най-малко 3 канала, чрез които въздействието на изменението на климата може да повлияе на благосъстоянието на домакинствата – разходи, активи и производителност. У нас се очаква увеличение на реалните цени в цялата икономика, което вероятно ще доведе до значително намаляване на реалните доходи и до увеличаване на бедността за домакинствата. Доходите също ще се променят – приходите от квалифициран и неквалифициран труд се очаква да намалеят, което предполага повече хора да паднат под линията на бедността. Инфлацията при храните, дължаща се на промените в климата, ще бъде 3% годишно до 2035 г. А за момента българите дават най-голям дял от месечния си доход за храна, в сравнение с останалите европейци – 34,9% при 21,2% средно в Европа. Освен това икономическото неравенство е най-голямо у нас от страните в целия Евросъюз, а както бедността, така и неравенството, имат пряко отношение към проблема за изменение на климата. Освен това всеки шести работещ у нас упражнява дейност на открито, с което е изложен пряко на екстремни метеорологични явления, зачестяващи заради затоплящия се климат. Налице е необходимост от вземане на спешни мерки за защита на уязвимото население, които обаче у нас почти не присъстват в нормативните документи, анализи и планове на държавата и подчинените ѝ отговорни институции.

Присъда ли е да си беден във времена на климатична криза?

Разположени по-близо до Екватора, до 2060 г. най-бедните държави в света ще бъдат 2 до 5 пъти по-изложени на горещи вълни, отколкото по-богатите страни. Бедните държави и слоеве на населението ще бъдат най-потърпевши от глобалната климатична криза, защото са изложени в по-голяма степен на рискове и имат най-малки адаптивни възможности. Същевременно исторически те носят най-малка вина за промените в климата. Свръхбогатите имат основен принос за климатичната криза, като един милиардер отделя милион пъти повече въглеродни емисии от “средния” човек. Освен това е два пъти по-вероятно богатите да инвестират в замърсяващи околната среда отрасли в сравнение със средния инвеститор. Тези данни повдигат остро темата за т. нар. климатична, а и социална справедливост, като поставят на дневен ред старателно избягвания в обществото въпрос за промените в климата и бедността.

Защо океанът действа като гигантски буфер, който забавя ефектите на глобалното затопляне и каква е цената на това

Океанът е огромен природен буфер, който смекчава ефекта, оказван върху атмосферата от въглеродните емисии. Чрез механизмите на карбонатната система, той успява да абсорбира до 60% от отделяния от човека въглероден диоксид. Цената за това обаче е увеличаване на киселинността на водата, като само за последните 30 години средната величина на pH в повърхностните води е намаляла от 8,3 на 8,1, което съответства на нарастване на киселинността с 30%. Освен че тази промяна е заплаха за морските организми, в дългосрочен план проблемът е, че ако нивото на киселинност се повиши твърде много, капацитетът на океанската вода да поема въглероден диоксид рязко ще се понижи.

Видеокаст със Симеон Матев: Деца на 7-8 години не са виждали истински сняг

Участие на д-р Симеон Матев от екипа ни във видеоподкаста “Капитал Green” относно климатичните промени в България и влиянието им върху бизнеса и обществото.

Каква е връзката между климатичните промени и психичното здраве?

От хронични състояния като детска астма до инфекциозни заболявания като малария, климатичните промени, ускорени от човешка дейност, имат пряко и непряко влияние върху здравето на човек. Докато последствията върху физическото здраве са очевидни и добре документирани, често психичното състояние на човек и връзката му с климата биват загърбени и стигматизирани. Ето защо все повече хора и учени наблягат върху значението на състояния като климатична тревожност, скръб и депресия. България не е изключение. На фона на ураганните бури у нас, психолози открито заговарят за екзистенциалната криза, пред която жертвите, изгубили домовете и поминъка си, се намират. Нуждата от изразяване на богатата гама от емоции (включително вина, гняв, отчаяние и отвращение), породени от климатичните промени, е от изключително значение, защото индивидуалните преживявания на човек се отразяват силно на социално ниво.

Симеон Матев: Глобалното затопляне вече е красноречив факт

Симеон Матев гостува в предаването “В развитие” по Bloomberg TV, където говори по въпроса за глобалното затопляне, горещите вълни и засушаванията в Европа.

Глобалното затопляне и условията на труд

Броят на уязвимите хора, изложени на горещи вълни по света, които все повече зачестяват на фона на глобалното затопляне, се е увеличил с около 125 млн. в периода 2000 – 2015 г. През същия период производителността на работещите на открито намалява с 5,3% в световен мащаб. Горещата работна среда се счита за професионален здравен проблем, който може да засегне жизненоважни органи като сърцето, мозъка и бъбреците. Въпреки това, дори преди проявата на клинични симптоми, топлинното изтощение оказва негативно влияние върху способността на работниците да извършват физическа и умствена работа. Следователно, освен вредното въздействие на топлинните вълни върху човешкото здраве, намалената производителност на труда и икономическите загуби за обществото също са сред сериозните негативни последици от глобалното затопляне.

Могат ли обратните връзки да направят климатичните промени необратими?

Смята се, че затопляне на земната атмосфера над 2°C от прединдустриалната епоха е опасно за климата на Земята, тъй като е в състояние да го промени необратимо. Затова и международната общност полага усилия да ограничи затоплянето на климатичната система до тази точка. Причината е, че чрез системи от положителни и отрицателни обратни връзки (т. нар. climate change feedbacks) затоплянето може да бъде многократно усилено и да се стигне до неконтролируемо и необратимо повишение на температурите.