Март 2023 г. – вторият най-топъл в света

Летни пожари изпепелиха декари горски и тревни площи в Испания, у нас температурните аномалии нанесоха поражения върху овошките Симеон Матев…

Фенологията на растенията е важен биоиндикатор за промените в климата

Значението на протичащите промени за природата и обществото може да се оцени преди всичко чрез реакцията на екосистемите, промените в техните структурни и функционални характеристики. Данните за това какво е било времето в началото на сезонните явления позволяват пряко да се оцени връзката с изменението на климата в различни региона или връзката с интензификацията на антропогенната дейност, с променящите се условия за съществуване на биологични съобщества и организми. Това обстоятелство обяснява забележимото нарастване на вниманието към фенологията – науката за сезонните промени в природата. Съвременната фенология е синтетична наука, която изучава регулярните годишни сезонни промени в биосферата на Земята, биоритмите на природните комплекси и геосистеми в различни географски области, взаимовръзките и многостранните сезонни промени в живите и неживите обекти в обширна географска област. С други думи, фенологията решава проблема с изучаването на сезонните колебания на биосферата.

Планът за възстановяване и развитие отвъд конкретните проекти

Плановете за възстановяване и развитие (ПВУ) в Европейския съюз (ЕС) не са създадени, за да обслужат просто едни проекти. По-скоро проектите трябва да бъдат подбрани и изпълнени така, че да постигнат “големите” цели: “… заетостта и растежа, устойчивостта на нашите общества и доброто състояние на околната ни среда” (Урсула фон дер Лайен, цитирана в предговора към Българския план). Настоящата статия ще погледне към основополагащите принципи зад механизма за възстановяване и развитие, защото конкретните инвестиционни обекти, както наблюдаваме, може да се менят, отлагат и отпадат. Но ако не се насочим към вкоренените проблеми и не следваме дългосрочните цели, ще сме се провалили, дори и някое ново строителство или софтуер да светнат и заработят.

ЕК задължава държавата да насърчава енергийните общности

Павлин Стоянов от авторския ни екип в интервю за БНР – Радио София относно енергийните общности и ползите от тях.

Ноември 2022 г. – у нас бяха регистрирани типично летни максимални температури от 25 до 30 °C

За последните 10 г. средните температури в Европа са се повишили чувствително с 0,59 °C  Симеон Матев е автор в…

Каква е равносметката от климатичната конференция в Египет?

Конференцията за климатичните промени в Египет – COP27 продължи по-дълго от предвиденото, като на последния ден от срещата делегатите подписаха документ, който “приветства” създаването на фонд “Загуби и щети”. Засега обаче документът има основно пожелателен характер, а извън него останаха много въпроси като определянето на нови, по-амбициозни цели на държавите за намаляване на емисиите от парникови газове. В същото време някои страни като САЩ и Бразилия обявиха нови мерки и цели.

Какви са рисковете за човешкото здраве от изменението на климата в Европа според годишния доклад на списание „Лансет“

Според Световната метеорологична организация и Европейската служба за изменение на климата “Коперник” увеличението на средната годишна температура на въздуха в Европа е най-голямото от всички континенти в света за последните 30 г. и превишава повече от 2 пъти средното глобално повишение на температурите. Здравните последици вече са налице – през лятото на тази година, само в Испания и Португалия, горещините причиниха смъртта на 1700 души. Излагането на населението на горещи вълни в Европа се е увеличило средно с 57% през 2010 – 2019 г., в сравнение с периода 2000 – 2009 г., и с повече от 250% в някои региони на континента, твърди докладът на престижното британското списание “Лансет”, публикуван дни преди започването на конференцията на ООН за изменение на климата COP27. Екстремните жеги причиниха суша и пожари, които нанесоха сериозни щети на екосистемите, допринесоха за търговския дефицит и станаха една от причините за високата инфлация. Сериозни са и здравните последици от другите, свързани с изменението на климата, опасности – бури, наводнения, свлачища, пренасяни чрез вектори заболявания, продоволствена несигурност, снабденост с чиста питейна вода и т.н.

Как климатът променя поведението на пожарите?

Неконтролируеми – от Полярния кръг до влажните зони в Южна Америка, пожарите се превръщат в един от най-ярките белези на климатичните промени. През последните десетилетия научните изследвания проследяват причините за стихиите, техния мащаб и ефектите върху екосистемите и атмосферата. Основни фактори за природните явления са периодите на продължителни суши и високи температури, като подобни предразполагащи условия за пожари се случват по-често отпреди. Засушаванията излагат на риск територии, за които пожарите са нетипични и поставят под заплаха чувствителни екосистеми, чиято роля е важна за смекчаване на ефектите от климатичните промени.