Климатичните промени увеличават честотата и мащаба на пожарите

Горските пожари са неконтролируеми процеси на горене на растителността в природата. Те биват естествени или причинени от човека, като климатичните промени безспорно са увеличили честотата и мащаба на пожарите за някои райони на Земята, като рискът се очаква допълнително да нарасне в бъдеще, в това число и за България. За нашата страна нарастващите летни температури през последните десетилетия са основен рисков фактор за възникването на пожари.

За възстановяването на увредените екосистеми или защо не можем просто да засадим 1 трилион дървета?

Възстановяването на екосистемите е на първо място в международния дневен ред като важна стъпка за смекчаване на климатичните промени и загубата на биоразнообразие, а засаждането на дървета заема централно място. На равнище ЕС вчера беше приет Закон за възстановяването, който има амбиция до 2030 г. да бъдат възстановени поне 20% от сухоземните и морските територии на ЕС. Въпреки че възстановяването на екосистемите е важно и спешно, съсредоточаването основно върху широкомащабното засаждане на дървета може да бъде проблематично за водните ресурси, биоразнообразието и местните общности. Освен това разчитането на засаждането на дървета за компенсиране на въглеродните емисии е рисковано и ненадеждно от гледна точка на смекчаване на климатичните промени, без конкретни и амбициозни цели за намаляване на емисиите. Изместването на фокуса върху отглеждането на дървета и възстановяването на различни екосистеми – от влажни зони до пасища и гори, ще бъде по-полезно за хората, климата и биоразнообразието. Програмата, която се разработва в Родопите – Rewilding, представлява такъв холистичен подход, който включва и регенеративното използване на земята. В крайна сметка улавянето на въглерод не трябва да се разглежда като основна цел на възстановяването на екосистемите, а като хубав, полезен страничен ефект.

Видеокаст със Симеон Матев: Деца на 7-8 години не са виждали истински сняг

Участие на д-р Симеон Матев от екипа ни във видеоподкаста “Капитал Green” относно климатичните промени в България и влиянието им върху бизнеса и обществото.

Април 2023 г. донесе големи температурни разлики – на места Великден се оказа по-студен от Коледа

Април 2023 г. е четвъртият най-топъл месец април в света, но с големи регионални отклонения – с високи месечни температури над нормата в много райони на Югоизточна Азия, Западна Антарктида и в Северна Канада. В Централна и Югоизточна Европа април 2023 г. месецът беше по-студен от нормалното за периода. Екстремностите на времето, вследствие на климатичните промени, предизвикаха хуманитарна катастрофа в Монголия, докато Испания отбеляза най-топлия месец април в своята метеорологична история, а месечното количество валеж в страната е било най-ниското, откакто се правят измервания. През последното десетилетие средната априлска температура в Европа се е повишила с 0,46 °C. Тазгодишният април се нарежда на 10-то място по най-малка площ на леда в полярните райони. В нашата страна изминалият месец беше по-студен от нормалното.

Как се отразява парламентарната криза на климатичните политики у нас?

Европа и светът са в ускорен преход към декарбонизация и дигитализация. Нормотворчеството навсякъде се задъхва пред нарастващите темпове на развитие на обществата ни и пред все по-тежките последици на климатичните промени и напреженията от глобализацията. Вече две години България няма действащ законодателен орган и правителство, които да вървят в крак с времето, и редица нормативни реформи, които трябва да се осъществят към момента, са забавени. Това повдига въпроси за адекватността на енергийния ни сектор, за способността на обществото ни да допринесе за борбата с климатичните промени и да се адаптира към променящия се свят.

Влажните зони днес са ключов инструмент за смекчаване на климатичните промени

С нарастването на засушливите периоди, екстремните метеорологични явления, като жеги и наводнения, и нарастващата нужда от терени за земеделска продукция, пълноценният цикъл на малкия кръговрат на водата ще бъде ключов за справяне с измененията. В тази връзка възстановяването на влажните зони може да се окаже един от най-важните инструменти за смекчаване на климатичните промени. Някои европейски държави вече активно възстановяват предишно пресушените си влажни зони. По този начин подготвят редица екосистеми за следващите десетилетия, като запазват възможността им да предоставят екосистемни услуги и спестяват огромни бъдещи разходи и усилия. Добър пример за такава практика за възстановяване на влажни зони е работата на територията на Национален парк Шумава в Чехия.

Март 2023 г. – вторият най-топъл в света

Летни пожари изпепелиха декари горски и тревни площи в Испания, у нас температурните аномалии нанесоха поражения върху овошките Симеон Матев…

Фенологията на растенията е важен биоиндикатор за промените в климата

Значението на протичащите промени за природата и обществото може да се оцени преди всичко чрез реакцията на екосистемите, промените в техните структурни и функционални характеристики. Данните за това какво е било времето в началото на сезонните явления позволяват пряко да се оцени връзката с изменението на климата в различни региона или връзката с интензификацията на антропогенната дейност, с променящите се условия за съществуване на биологични съобщества и организми. Това обстоятелство обяснява забележимото нарастване на вниманието към фенологията – науката за сезонните промени в природата. Съвременната фенология е синтетична наука, която изучава регулярните годишни сезонни промени в биосферата на Земята, биоритмите на природните комплекси и геосистеми в различни географски области, взаимовръзките и многостранните сезонни промени в живите и неживите обекти в обширна географска област. С други думи, фенологията решава проблема с изучаването на сезонните колебания на биосферата.

Планът за възстановяване и развитие отвъд конкретните проекти

Плановете за възстановяване и развитие (ПВУ) в Европейския съюз (ЕС) не са създадени, за да обслужат просто едни проекти. По-скоро проектите трябва да бъдат подбрани и изпълнени така, че да постигнат “големите” цели: “… заетостта и растежа, устойчивостта на нашите общества и доброто състояние на околната ни среда” (Урсула фон дер Лайен, цитирана в предговора към Българския план). Настоящата статия ще погледне към основополагащите принципи зад механизма за възстановяване и развитие, защото конкретните инвестиционни обекти, както наблюдаваме, може да се менят, отлагат и отпадат. Но ако не се насочим към вкоренените проблеми и не следваме дългосрочните цели, ще сме се провалили, дори и някое ново строителство или софтуер да светнат и заработят.

ЕК задължава държавата да насърчава енергийните общности

Павлин Стоянов от авторския ни екип в интервю за БНР – Радио София относно енергийните общности и ползите от тях.