Какво е приложението на геотермалната и слънчевата енергия в сградите с нулеви емисии?

От 1 януари 2028 г. всички нови сгради, притежавани от публични органи, трябва да са с нулеви емисии. От 1 януари 2030 г. изискването ще важи и за всички останали новопостроени сгради. Това са част от правилата на Директивата на ЕС относно енергийните характеристики на сградите от 2024 г. Съществуват различни варианти за постигане на тези цели, като една от най-добрите възможности е тази за максимално оползотворяване на слънчевата енергия и въвеждане на ефективни термопомпи в сгради, проектирани като високо енергийно-ефективни.

Възход на крайно десните

Антон Начев от авторския ни екип в интервю за БНР – Радио Шумен за предстоящите европейски избори.

Климатичните промени вероятно ще доведат до нарастване на бедността у нас

Бедните хора са непропорционално засегнати заради изменението на климата. В България всеки пети човек е беден – страната ни е на дъното на класацията за издръжка на живот в Европейския съюз. Има най-малко 3 канала, чрез които въздействието на изменението на климата може да повлияе на благосъстоянието на домакинствата – разходи, активи и производителност. У нас се очаква увеличение на реалните цени в цялата икономика, което вероятно ще доведе до значително намаляване на реалните доходи и до увеличаване на бедността за домакинствата. Доходите също ще се променят – приходите от квалифициран и неквалифициран труд се очаква да намалеят, което предполага повече хора да паднат под линията на бедността. Инфлацията при храните, дължаща се на промените в климата, ще бъде 3% годишно до 2035 г. А за момента българите дават най-голям дял от месечния си доход за храна, в сравнение с останалите европейци – 34,9% при 21,2% средно в Европа. Освен това икономическото неравенство е най-голямо у нас от страните в целия Евросъюз, а както бедността, така и неравенството, имат пряко отношение към проблема за изменение на климата. Освен това всеки шести работещ у нас упражнява дейност на открито, с което е изложен пряко на екстремни метеорологични явления, зачестяващи заради затоплящия се климат. Налице е необходимост от вземане на спешни мерки за защита на уязвимото население, които обаче у нас почти не присъстват в нормативните документи, анализи и планове на държавата и подчинените ѝ отговорни институции.

Възобновяема енергия у дома: какво трябва да знаем?

Инсталирането на средства за производството на енергия от възобновяеми източници в известна степен бе улеснено чрез промените в нормативната уредба у нас в края на 2023 г. Статията представя в обобщен вид процеса по инсталиране на средства за производство на енергия от възобновяема енергия за собствено ползване, който би бил полезен на домакинствата. По-конкретно се разглежда процедурата, свързана с инсталации, предназначени за производство на енергия за собствени нужди до 20 kW, подходяща за еднофамилни къщи, вилни зони и малки обекти, тъй като тя подлежи и на облекчен режим.

Европа е най-бързо затоплящият се континент на планетата. Какво ни чака?

Интервю с проф. Емил Гачев по eTV Haskovo относно климатичните промени в света и въздействията им в Европа.

Европейската регулаторна рамка на устойчивите финанси или защо устойчивото финансиране на зелени технологии и иновации е толкова важно?

Във връзка с поетите ангажименти за постигане на въглеродна неутралност, Европейският съюз допълва регулирането в областта на околната среда с рамка за финансиране на устойчиво развитие. Основната цел на рамката е да насочи частни инвестиции към устойчиви икономически дейности, като предлага общо понятие за устойчивост, изисква от определени компании ежегодно оповестяване на конкретна информация по екологични, социални и управленски въпроси и въвежда допълнителни бенчмаркове и стандарти за финансовия сектор. Много компании от различни икономически сектори са пряко засегнати от новите правила за докладване, а целият пазар в Евросъюза и извън него ще бъде косвено повлиян в значителна степен. 

Намаляват ли зимните травми заради по-високите температури?

Зимата е красив бял сезон, любим на децата, но той крие своите рискове. Студените вълни, които – парадоксално – зачестяват на фона на глобалното затопляне, могат да увеличат случаите на измръзване. Заледяванията са сериозна опасност за шофьорите и за пешеходците, особено за по-възрастните. Непочистените улици и тротоари, застрашително надвисналите ледени висулки понякога ни карат да се чувстваме като в минно поле в града, а не като в зимна приказка. „Спасение“ няма и в планината, където заради все по-топлия климат вече става масово използването на изкуствен сняг. Той, оказва се, крие риск от повече травми за скиорите от естествения. Заради повишеното съдържание на влага в по-топлата атмосфера по-често пада мокър сняг, което може да съкрати времето на преживяемост на затрупаните от лавини. Други туристически дейности, като ловене на риба, разходка или каране на кънки на замръзнало езеро крият все по-голям риск от пропукване на леда и удавяне, заради повишението на температурите.

Юли 2023 г. – най-топлият месец на Земята поне от 1850 г.

Месец юли 2023 г. е бил най-топлият в инструменталната история на Африка, Азия и Южна Америка. 9,3% от площта на Земята е била с рекордно високи температури, а под 1% – с рекордно ниски. Земята вече има „нов“ най-горещ ден и това е 6 юли 2023 – със 17,08 °C. А почти всички дни след 3 юли т.г. подобряват най-високата средна глобална температура до момента от 16,8 °C, която е била отчетена на 13 юли 2016 г. Продължителните горещи вълни в Северна Америка, Африка, Азия и Южна Европа са причина за екстремно високи температури, достигащи и надхвърлящи 50 °C, както и за здравната, земеделска и енергийна криза в засегнатите региони. Твърде вероятно е без човешко влияние върху климата, горещини с такива мащаби да не се случват. В нашата страна месецът е бил по-топъл от нормалното, но с дълга гореща вълна.

Сезонът на пожарите в Европа – все по-дълъг и по-стихиен

Статия на Оля Стоянова от екипа ни в Дневник относно пожарите, написана с подкрепата на Българската фондация Биоразнообразие по проект “Climate Game On” на програма DEAR на Европейската комисия.

Климатичните промени увеличават честотата и мащаба на пожарите

Горските пожари са неконтролируеми процеси на горене на растителността в природата. Те биват естествени или причинени от човека, като климатичните промени безспорно са увеличили честотата и мащаба на пожарите за някои райони на Земята, като рискът се очаква допълнително да нарасне в бъдеще, в това число и за България. За нашата страна нарастващите летни температури през последните десетилетия са основен рисков фактор за възникването на пожари.