Европейската регулаторна рамка на устойчивите финанси или защо устойчивото финансиране на зелени технологии и иновации е толкова важно?

Във връзка с поетите ангажименти за постигане на въглеродна неутралност, Европейският съюз допълва регулирането в областта на околната среда с рамка за финансиране на устойчиво развитие. Основната цел на рамката е да насочи частни инвестиции към устойчиви икономически дейности, като предлага общо понятие за устойчивост, изисква от определени компании ежегодно оповестяване на конкретна информация по екологични, социални и управленски въпроси и въвежда допълнителни бенчмаркове и стандарти за финансовия сектор. Много компании от различни икономически сектори са пряко засегнати от новите правила за докладване, а целият пазар в Евросъюза и извън него ще бъде косвено повлиян в значителна степен. 

Намаляват ли зимните травми заради по-високите температури?

Зимата е красив бял сезон, любим на децата, но той крие своите рискове. Студените вълни, които – парадоксално – зачестяват на фона на глобалното затопляне, могат да увеличат случаите на измръзване. Заледяванията са сериозна опасност за шофьорите и за пешеходците, особено за по-възрастните. Непочистените улици и тротоари, застрашително надвисналите ледени висулки понякога ни карат да се чувстваме като в минно поле в града, а не като в зимна приказка. „Спасение“ няма и в планината, където заради все по-топлия климат вече става масово използването на изкуствен сняг. Той, оказва се, крие риск от повече травми за скиорите от естествения. Заради повишеното съдържание на влага в по-топлата атмосфера по-често пада мокър сняг, което може да съкрати времето на преживяемост на затрупаните от лавини. Други туристически дейности, като ловене на риба, разходка или каране на кънки на замръзнало езеро крият все по-голям риск от пропукване на леда и удавяне, заради повишението на температурите.

Юли 2023 г. – най-топлият месец на Земята поне от 1850 г.

Месец юли 2023 г. е бил най-топлият в инструменталната история на Африка, Азия и Южна Америка. 9,3% от площта на Земята е била с рекордно високи температури, а под 1% – с рекордно ниски. Земята вече има „нов“ най-горещ ден и това е 6 юли 2023 – със 17,08 °C. А почти всички дни след 3 юли т.г. подобряват най-високата средна глобална температура до момента от 16,8 °C, която е била отчетена на 13 юли 2016 г. Продължителните горещи вълни в Северна Америка, Африка, Азия и Южна Европа са причина за екстремно високи температури, достигащи и надхвърлящи 50 °C, както и за здравната, земеделска и енергийна криза в засегнатите региони. Твърде вероятно е без човешко влияние върху климата, горещини с такива мащаби да не се случват. В нашата страна месецът е бил по-топъл от нормалното, но с дълга гореща вълна.

Сезонът на пожарите в Европа – все по-дълъг и по-стихиен

Статия на Оля Стоянова от екипа ни в Дневник относно пожарите, написана с подкрепата на Българската фондация Биоразнообразие по проект “Climate Game On” на програма DEAR на Европейската комисия.

Климатичните промени увеличават честотата и мащаба на пожарите

Горските пожари са неконтролируеми процеси на горене на растителността в природата. Те биват естествени или причинени от човека, като климатичните промени безспорно са увеличили честотата и мащаба на пожарите за някои райони на Земята, като рискът се очаква допълнително да нарасне в бъдеще, в това число и за България. За нашата страна нарастващите летни температури през последните десетилетия са основен рисков фактор за възникването на пожари.

За възстановяването на увредените екосистеми или защо не можем просто да засадим 1 трилион дървета?

Възстановяването на екосистемите е на първо място в международния дневен ред като важна стъпка за смекчаване на климатичните промени и загубата на биоразнообразие, а засаждането на дървета заема централно място. На равнище ЕС вчера беше приет Закон за възстановяването, който има амбиция до 2030 г. да бъдат възстановени поне 20% от сухоземните и морските територии на ЕС. Въпреки че възстановяването на екосистемите е важно и спешно, съсредоточаването основно върху широкомащабното засаждане на дървета може да бъде проблематично за водните ресурси, биоразнообразието и местните общности. Освен това разчитането на засаждането на дървета за компенсиране на въглеродните емисии е рисковано и ненадеждно от гледна точка на смекчаване на климатичните промени, без конкретни и амбициозни цели за намаляване на емисиите. Изместването на фокуса върху отглеждането на дървета и възстановяването на различни екосистеми – от влажни зони до пасища и гори, ще бъде по-полезно за хората, климата и биоразнообразието. Програмата, която се разработва в Родопите – Rewilding, представлява такъв холистичен подход, който включва и регенеративното използване на земята. В крайна сметка улавянето на въглерод не трябва да се разглежда като основна цел на възстановяването на екосистемите, а като хубав, полезен страничен ефект.

Видеокаст със Симеон Матев: Деца на 7-8 години не са виждали истински сняг

Участие на д-р Симеон Матев от екипа ни във видеоподкаста “Капитал Green” относно климатичните промени в България и влиянието им върху бизнеса и обществото.

Април 2023 г. донесе големи температурни разлики – на места Великден се оказа по-студен от Коледа

Април 2023 г. е четвъртият най-топъл месец април в света, но с големи регионални отклонения – с високи месечни температури над нормата в много райони на Югоизточна Азия, Западна Антарктида и в Северна Канада. В Централна и Югоизточна Европа април 2023 г. месецът беше по-студен от нормалното за периода. Екстремностите на времето, вследствие на климатичните промени, предизвикаха хуманитарна катастрофа в Монголия, докато Испания отбеляза най-топлия месец април в своята метеорологична история, а месечното количество валеж в страната е било най-ниското, откакто се правят измервания. През последното десетилетие средната априлска температура в Европа се е повишила с 0,46 °C. Тазгодишният април се нарежда на 10-то място по най-малка площ на леда в полярните райони. В нашата страна изминалият месец беше по-студен от нормалното.

Как се отразява парламентарната криза на климатичните политики у нас?

Европа и светът са в ускорен преход към декарбонизация и дигитализация. Нормотворчеството навсякъде се задъхва пред нарастващите темпове на развитие на обществата ни и пред все по-тежките последици на климатичните промени и напреженията от глобализацията. Вече две години България няма действащ законодателен орган и правителство, които да вървят в крак с времето, и редица нормативни реформи, които трябва да се осъществят към момента, са забавени. Това повдига въпроси за адекватността на енергийния ни сектор, за способността на обществото ни да допринесе за борбата с климатичните промени и да се адаптира към променящия се свят.

Влажните зони днес са ключов инструмент за смекчаване на климатичните промени

С нарастването на засушливите периоди, екстремните метеорологични явления, като жеги и наводнения, и нарастващата нужда от терени за земеделска продукция, пълноценният цикъл на малкия кръговрат на водата ще бъде ключов за справяне с измененията. В тази връзка възстановяването на влажните зони може да се окаже един от най-важните инструменти за смекчаване на климатичните промени. Някои европейски държави вече активно възстановяват предишно пресушените си влажни зони. По този начин подготвят редица екосистеми за следващите десетилетия, като запазват възможността им да предоставят екосистемни услуги и спестяват огромни бъдещи разходи и усилия. Добър пример за такава практика за възстановяване на влажни зони е работата на територията на Национален парк Шумава в Чехия.