Климатичните промени вероятно ще доведат до нарастване на бедността у нас

Бедните хора са непропорционално засегнати заради изменението на климата. В България всеки пети човек е беден – страната ни е на дъното на класацията за издръжка на живот в Европейския съюз. Има най-малко 3 канала, чрез които въздействието на изменението на климата може да повлияе на благосъстоянието на домакинствата – разходи, активи и производителност. У нас се очаква увеличение на реалните цени в цялата икономика, което вероятно ще доведе до значително намаляване на реалните доходи и до увеличаване на бедността за домакинствата. Доходите също ще се променят – приходите от квалифициран и неквалифициран труд се очаква да намалеят, което предполага повече хора да паднат под линията на бедността. Инфлацията при храните, дължаща се на промените в климата, ще бъде 3% годишно до 2035 г. А за момента българите дават най-голям дял от месечния си доход за храна, в сравнение с останалите европейци – 34,9% при 21,2% средно в Европа. Освен това икономическото неравенство е най-голямо у нас от страните в целия Евросъюз, а както бедността, така и неравенството, имат пряко отношение към проблема за изменение на климата. Освен това всеки шести работещ у нас упражнява дейност на открито, с което е изложен пряко на екстремни метеорологични явления, зачестяващи заради затоплящия се климат. Налице е необходимост от вземане на спешни мерки за защита на уязвимото население, които обаче у нас почти не присъстват в нормативните документи, анализи и планове на държавата и подчинените ѝ отговорни институции.

Присъда ли е да си беден във времена на климатична криза?

Разположени по-близо до Екватора, до 2060 г. най-бедните държави в света ще бъдат 2 до 5 пъти по-изложени на горещи вълни, отколкото по-богатите страни. Бедните държави и слоеве на населението ще бъдат най-потърпевши от глобалната климатична криза, защото са изложени в по-голяма степен на рискове и имат най-малки адаптивни възможности. Същевременно исторически те носят най-малка вина за промените в климата. Свръхбогатите имат основен принос за климатичната криза, като един милиардер отделя милион пъти повече въглеродни емисии от “средния” човек. Освен това е два пъти по-вероятно богатите да инвестират в замърсяващи околната среда отрасли в сравнение със средния инвеститор. Тези данни повдигат остро темата за т. нар. климатична, а и социална справедливост, като поставят на дневен ред старателно избягвания в обществото въпрос за промените в климата и бедността.

Какво трябва да се заложи в актуализирания План за енергетика и климат, за да бъдат намалени енергийните разходи?

През февруари 2024 г. бе публикувана актуализирана версия на Интегрирания план за енергетика и климат. Работата по подобряването му в предстоящите месеци представлява ценна възможност целите и мерките в него да станат по-амбициозни. По този начин ще може да се отключи потенциала на енергийната ефективност и да се гарантират по-добри условия за живот и по-комфортна и здравословна жилищна среда, в това число и сред уязвимите домакинства. Част от предложенията на експерти в областта включват определяне на конкретни мерки за енергийна ефективност, които да са насочени към подпомагане на енергийно бедни домакинства. Необходимо е и да се стимулират инвестициите на гражданите във възобновяеми енергийни източници, успоредно с процеса на обновяване на сградите.

Енергийната бедност – глобален проблем, за който можем да предложим и решения на местно ниво

Причините за енергийната бедност са комплексни, което затруднява формулирането на ясна и обща дефиниция на този феномен, а също и намирането на универсален подход за неговото разрешаване. В публикацията се подчертава необходимостта от ангажиране на местните власти и общности в търсенето на ефективни методи за справяне с енергийната бедност. Представя се мрежата от енергийни поддръжници и ментори, създадена в рамките на проект POWERPOOR, финансиран по програма Хоризонт 2020 на ЕС, като надеждно средство в борбата с високите сметки и неефективното потребление на електричество. Разглежда се какво представлява едно бюро за намаляване на енергийната бедност и по какви въпроси гражданите могат да се консултират там. Обсъжда се въпросът за „скритата“ енергийна бедност и как домашните посещения на енергийните поддръжници могат да помогнат не само за идентифицирането на тази бедност, но и за нейното намаляване. 

Начини за постигане на енергийна ефективност в новото европейско законодателство

Има два регламентирани подхода за насърчаване и увеличаване на енергийната ефективност – схема за индивидуални задължения на енергийни предприятия, които трябва да постигат енергийни спестявания при клиентите си; и алтернативни мерки. Почти всички държави в ЕС се опитват да намерят баланс между двата подхода, който да работи без непропорционална икономическа и социална тежест. В България от 2017 г. насам основната тежест беше поставена върху първия начин, но не беше постигнат практически резултат. Алтернативните мерки означават всякакви други възможни политически, финансови, икономически, нормативни и социални инструменти, които могат да стимулират и увеличат енергийната ефективност. 

Как се отразява парламентарната криза на климатичните политики у нас?

Европа и светът са в ускорен преход към декарбонизация и дигитализация. Нормотворчеството навсякъде се задъхва пред нарастващите темпове на развитие на обществата ни и пред все по-тежките последици на климатичните промени и напреженията от глобализацията. Вече две години България няма действащ законодателен орган и правителство, които да вървят в крак с времето, и редица нормативни реформи, които трябва да се осъществят към момента, са забавени. Това повдига въпроси за адекватността на енергийния ни сектор, за способността на обществото ни да допринесе за борбата с климатичните промени и да се адаптира към променящия се свят.

Не можем да постигнем въглеродна неутралност, ако не променим нашите модели на потребление

Интервю на д-р Мария Трифонова от нашия екип относно енергийния преход, неговите особености у нас и темата за личната отговорност.

Повишение на цените на енергията или как могат да бъдат овластени крайните потребители

Високите стандарти за намаляване на въглеродните емисии, зададени от Европейския зелен пакт, водят до провеждането на политики във връзка с климата и енергетиката. Успешният преход към чиста енергия изисква гражданите да се ангажират в процеса, да се възползват от иновативните технологии и да вземат активно участие в пазара на енергия. С цел приобщаването на потребителите на енергия към енергийния преход биват разработвани голям брой проекти и инициативи, които предлагат информация и подкрепа както на гражданите, така и на обществените организации, които работят със социално уязвими групи. Един от настоящите примери в тази посока е проект TRECE – Обучение за овластяване на потребителите на енергия. Това е европейска инициатива, насочена към облекчаване на енергийната бедност чрез повишаване на компетентността по отношение на енергийната ефективност, на производството и разходите на енергия. Проектът предлага програма за специализирано обучение под формата на отворен онлайн курс на обучение, разпределена по тематични модули. По-долу е представена структурата на тази програма, както и съдържанието на всеки един модул.

ВЕИ подпомагат енергийната независимост и по-ниските цени на енергията

Енергийният сектор има ключово влияние върху климата, тъй като генерира повече от 74% от общите емисии на парникови газове чрез производството на енергията, необходима за индустрията, транспорта, публични и жилищни сгради, и на практика всичко. Енергията е приложима навсякъде и без нея не бихме могли да задоволим и най-дребните си нужди като да си направим кафе, да се стоплим или да използваме хладилник. Ето защо нейната разполагаемост и цена имат толкова огромно значение за функционирането, както на обществените процеси, така и на дейностите в ежедневието. Поради това всеки опит за алтернативното производство на енергия от местни възобновяеми ресурси има важна роля за енергийната независимост и би трябвало да бъде насърчаван.

ClimAlt: Енергийна бедност – обществото в нужда

Лекция 4.1 е насочена към социално–икономическите измерения на промените в климата. В част 5 са представени резултати от проучвания на енергийно бедни домакинства в страните от Югоизточна Европа – ще разберете за основните характеристики на енергийно бедните домакинства. В края на лекцията са представени препоръки за стратегии за справяне с този проблем.