Соларна революция: България удвои фотоволтаичните си мощности за две години

Между 2022 и 2024 г. България преживя соларен бум – само през 2023 г. бяха въведени над 1300 МВт нови мощности, а в определени часове слънцето вече покрива до 80% от потреблението. Това води до по-ниски разходи, по-ниски емисии и по-чист въздух. Съществуват и рискове от дисбаланс в енергийната система поради доминиращото участие на соларни мощности, което подчертава необходимостта от по-балансиран микс с включване на други видове ВЕИ, както и от по-активно гражданско участие в енергийния преход. Климатека поиска коментар за анализ на данните и тенденциите от експерта д-р Мария Трифонова. 

ЕК представи амбициозен План за достъпна енергия: какво означава това за България?

• „Чистата индустриална сделка“ е новата рамка за икономическо развитие, която надгражда и допълва Европейската зелена сделка.
• Предвижда се до 2030 г. изкопаемите горива да представляват под 20% от енергийния микс на ЕС. Това е само след 5 години. 
• Внедряването на ВЕИ ще създаде нови работни места и ще увеличи доходите на хората. 
• По-евтината енергия ще намали разходите на бизнеса, ще повиши конкурентоспособността му и ще подкрепи преодоляването на енергийната бедност.
• България ще намали зависимостта си от въглища и вносни горива чрез възобновяема енергия, с което ще помогне на индустрията, отоплението, икономиката и устойчивото развитие
• В динамичния и глобален свят, в който живеем, мнозина повярваха, че някой или нещо може да спре зелената енергийна трансформация в Европа и по света.

Цялостното обновяване на жилищните сгради е желано от мнозина, но е достъпно за малцина

• В България 93% от жилищния фонд не е енергийно ефективен.
• С ограничените публични ресурси и досегашната практика за 100% безвъзмездна финансова помощ (БФП), санирането е стигнало до едва 4% от съществуващия жилищен сграден фонд.
• Нов опит за смяна на модела от 100% БФП с модел на съфинансиране чрез Плана за възстановяване и устойчивост, за пореден път, не се случи.
• Как ще продължи обновяването за енергийна ефективност в жилищния сектор, остава загадка повече от 15 години след началото му в България.
• С нарастването на цените на енергията интересът на българите към мерките за енергийна ефективност се повишава. 

Българските общини си поставят по-амбициозни цели за енергийна ефективност

Проучването описано тук, е специално изготвено за този материал.

Представяме информация за подготовката, състоянието и уменията на местните ръководства да се справят с енергийното управление.

Благодарение на знанията и способностите си в сферата на енергийното планиране, натрупани през годините, общините подпомагат изпълнението на общите национални цели за пестене на енергия.

Разгледани са всички 265 български общини, за да се установи състоянието на програмите им в две отделни години – през 2021 и 2025 г.

Напредъкът на местните власти към 2025 г. по отношение на общинските програми, се измерва през няколко индикатора – наличието на редовна програма, количествени цели, финансова рамка.

Често се губят ползите от устойчивото планиране — среща се практиката енергийните програми на някои общини да се изготвят без задълбочен анализ, с небрежно копирани текстове, без ясна визия и конкретни цели.

Сред общините справили се много добре са –  Павликени, Габрово, Бургас, Велинград, Троян, Ботевград, Кюстендил, Ямбол, Смядово, Лясковец, Асеновград, Етрополе, Банско, Берковица, Кула, Лом, Димитровград, Добрич, Дряново, Карлово, Ловеч, Крумовград, Русе, Стара Загора, Смолян, Мадан и др.

Пътната карта за климатична неутралност: малкото камъче, което е на път да обърне милиарди евро за климатични решения

• Според Европейската комисия, приемането на Пътна карта за климатична неутралност от Народното събрание е неотменимо изискване.
• Продължаващото забавяне на приемането ѝ спира инвестиции за гражданите, бизнеса и публичните сектори.
• Справедливият преход на въглищните региони също е в опасност.
• Парите са блокирани в три финансови инструмента — Механизмът за възстановяване и устойчивост, Фондът за справедлив преход и REPowerEU.

Какво е приложението на геотермалната и слънчевата енергия в сградите с нулеви емисии?

От 1 януари 2028 г. всички нови сгради, притежавани от публични органи, трябва да са с нулеви емисии. От 1 януари 2030 г. изискването ще важи и за всички останали новопостроени сгради. Това са част от правилата на Директивата на ЕС относно енергийните характеристики на сградите от 2024 г. Съществуват различни варианти за постигане на тези цели, като една от най-добрите възможности е тази за максимално оползотворяване на слънчевата енергия и въвеждане на ефективни термопомпи в сгради, проектирани като високо енергийно-ефективни.

Умната енергия намалява разходите за електроенергия и помага на градовете да използват ресурсите си по-ефективно

Какво представлява умната енергия, технологиите, свързани с нея и начина на използване, както и връзките ѝ с климатичните промени? Статията акцентира върху това как и защо умната енергия помага за подобряване на енергийната ефективност в България, което е ключов фактор за смекчаването на климатичните промени, борбата със замърсяването, повишаването на температурите и влошаването на човешкото здраве. Представени са успешни примери и инициативи в няколко общини у нас. Разглеждат се и потенциалните мерки в публичния и частния сектор, свързани с необходимостта от промяна на енергийната политика в България.

Енергийната ефективност спестява разходи, опазва природата и здравето на хората

Енергийно ефективното реновиране на жилищния фонд в България е приоритет, целящ намалено потребление на енергия и оптимизиране на финансовите разходи, а по този начин ограничава и енергийната бедност, поощрявайки енергийната автономност. Този тип реновиране също така допринася за значителното подобряване на здравето, комфорта, благоденствието и условията на живот за хората. В същото време подпомага и опазването на околната среда и спомага за намаляване на климатичните промени.

Какво трябва да се заложи в актуализирания План за енергетика и климат, за да бъдат намалени енергийните разходи?

През февруари 2024 г. бе публикувана актуализирана версия на Интегрирания план за енергетика и климат. Работата по подобряването му в предстоящите месеци представлява ценна възможност целите и мерките в него да станат по-амбициозни. По този начин ще може да се отключи потенциала на енергийната ефективност и да се гарантират по-добри условия за живот и по-комфортна и здравословна жилищна среда, в това число и сред уязвимите домакинства. Част от предложенията на експерти в областта включват определяне на конкретни мерки за енергийна ефективност, които да са насочени към подпомагане на енергийно бедни домакинства. Необходимо е и да се стимулират инвестициите на гражданите във възобновяеми енергийни източници, успоредно с процеса на обновяване на сградите.

Позитивно енергийните квартали – иновативно решение за умно управление на доставката и потреблението на енергия

Градовете и урбанизираните територии са сред най-големите консуматори на енергия поради концентрацията на население и икономическа активност. В резултат, урбанизираните територии потребяват значително количество енергия и в по-честия случай са единствено ползватели на енергия, дори ако част от нея се произвежда в рамките на града. В същото време климатичните промени силно засягат градските територии и често водят до още по-голямо търсене на енергия. Амбициите за постигане на справедлив енергиен преход и климатична неутралност в Европейския съюз и несигурността на доставките на газ в резултат на войната на Русия в Украйна изискват търсенето на иновативни решения за доставка и производство на енергия и активна политика на национални и местно ниво в тази посока. Позитивно енергийните квартали са амбициозна идея в градското планиране, която в момента е в процес на развитие и се тества с пилотни проекти в различни градове. Концепцията може да е водеща в разработването на нови жилищни комплекси или обновяването на съществуващи такива, въвеждайки технологични, планировъчни и общностни решения за производство, трансфер и потребление на енергия, произведена в малки мащаби от енергийни общности или сгради и комплекси, които са изградени с технологии, които позволяват производство, съхранение и пренос на енергия.