Какво е приложението на геотермалната и слънчевата енергия в сградите с нулеви емисии?

От 1 януари 2028 г. всички нови сгради, притежавани от публични органи, трябва да са с нулеви емисии. От 1 януари 2030 г. изискването ще важи и за всички останали новопостроени сгради. Това са част от правилата на Директивата на ЕС относно енергийните характеристики на сградите от 2024 г. Съществуват различни варианти за постигане на тези цели, като една от най-добрите възможности е тази за максимално оползотворяване на слънчевата енергия и въвеждане на ефективни термопомпи в сгради, проектирани като високо енергийно-ефективни.

Умната енергия намалява разходите за електроенергия и помага на градовете да използват ресурсите си по-ефективно

Какво представлява умната енергия, технологиите, свързани с нея и начина на използване, както и връзките ѝ с климатичните промени? Статията акцентира върху това как и защо умната енергия помага за подобряване на енергийната ефективност в България, което е ключов фактор за смекчаването на климатичните промени, борбата със замърсяването, повишаването на температурите и влошаването на човешкото здраве. Представени са успешни примери и инициативи в няколко общини у нас. Разглеждат се и потенциалните мерки в публичния и частния сектор, свързани с необходимостта от промяна на енергийната политика в България.

Енергийната ефективност спестява разходи, опазва природата и здравето на хората

Енергийно ефективното реновиране на жилищния фонд в България е приоритет, целящ намалено потребление на енергия и оптимизиране на финансовите разходи, а по този начин ограничава и енергийната бедност, поощрявайки енергийната автономност. Този тип реновиране също така допринася за значителното подобряване на здравето, комфорта, благоденствието и условията на живот за хората. В същото време подпомага и опазването на околната среда и спомага за намаляване на климатичните промени.

Какво трябва да се заложи в актуализирания План за енергетика и климат, за да бъдат намалени енергийните разходи?

През февруари 2024 г. бе публикувана актуализирана версия на Интегрирания план за енергетика и климат. Работата по подобряването му в предстоящите месеци представлява ценна възможност целите и мерките в него да станат по-амбициозни. По този начин ще може да се отключи потенциала на енергийната ефективност и да се гарантират по-добри условия за живот и по-комфортна и здравословна жилищна среда, в това число и сред уязвимите домакинства. Част от предложенията на експерти в областта включват определяне на конкретни мерки за енергийна ефективност, които да са насочени към подпомагане на енергийно бедни домакинства. Необходимо е и да се стимулират инвестициите на гражданите във възобновяеми енергийни източници, успоредно с процеса на обновяване на сградите.

Позитивно енергийните квартали – иновативно решение за умно управление на доставката и потреблението на енергия

Градовете и урбанизираните територии са сред най-големите консуматори на енергия поради концентрацията на население и икономическа активност. В резултат, урбанизираните територии потребяват значително количество енергия и в по-честия случай са единствено ползватели на енергия, дори ако част от нея се произвежда в рамките на града. В същото време климатичните промени силно засягат градските територии и често водят до още по-голямо търсене на енергия. Амбициите за постигане на справедлив енергиен преход и климатична неутралност в Европейския съюз и несигурността на доставките на газ в резултат на войната на Русия в Украйна изискват търсенето на иновативни решения за доставка и производство на енергия и активна политика на национални и местно ниво в тази посока. Позитивно енергийните квартали са амбициозна идея в градското планиране, която в момента е в процес на развитие и се тества с пилотни проекти в различни градове. Концепцията може да е водеща в разработването на нови жилищни комплекси или обновяването на съществуващи такива, въвеждайки технологични, планировъчни и общностни решения за производство, трансфер и потребление на енергия, произведена в малки мащаби от енергийни общности или сгради и комплекси, които са изградени с технологии, които позволяват производство, съхранение и пренос на енергия. 

Енергийната бедност – глобален проблем, за който можем да предложим и решения на местно ниво

Причините за енергийната бедност са комплексни, което затруднява формулирането на ясна и обща дефиниция на този феномен, а също и намирането на универсален подход за неговото разрешаване. В публикацията се подчертава необходимостта от ангажиране на местните власти и общности в търсенето на ефективни методи за справяне с енергийната бедност. Представя се мрежата от енергийни поддръжници и ментори, създадена в рамките на проект POWERPOOR, финансиран по програма Хоризонт 2020 на ЕС, като надеждно средство в борбата с високите сметки и неефективното потребление на електричество. Разглежда се какво представлява едно бюро за намаляване на енергийната бедност и по какви въпроси гражданите могат да се консултират там. Обсъжда се въпросът за „скритата“ енергийна бедност и как домашните посещения на енергийните поддръжници могат да помогнат не само за идентифицирането на тази бедност, но и за нейното намаляване. 

Начини за постигане на енергийна ефективност в новото европейско законодателство

Има два регламентирани подхода за насърчаване и увеличаване на енергийната ефективност – схема за индивидуални задължения на енергийни предприятия, които трябва да постигат енергийни спестявания при клиентите си; и алтернативни мерки. Почти всички държави в ЕС се опитват да намерят баланс между двата подхода, който да работи без непропорционална икономическа и социална тежест. В България от 2017 г. насам основната тежест беше поставена върху първия начин, но не беше постигнат практически резултат. Алтернативните мерки означават всякакви други възможни политически, финансови, икономически, нормативни и социални инструменти, които могат да стимулират и увеличат енергийната ефективност. 

Как се отразява парламентарната криза на климатичните политики у нас?

Европа и светът са в ускорен преход към декарбонизация и дигитализация. Нормотворчеството навсякъде се задъхва пред нарастващите темпове на развитие на обществата ни и пред все по-тежките последици на климатичните промени и напреженията от глобализацията. Вече две години България няма действащ законодателен орган и правителство, които да вървят в крак с времето, и редица нормативни реформи, които трябва да се осъществят към момента, са забавени. Това повдига въпроси за адекватността на енергийния ни сектор, за способността на обществото ни да допринесе за борбата с климатичните промени и да се адаптира към променящия се свят.

През 2024 г. България трябва да обнови плана за енергетика и климат, но обсъждането все още не е започнало

Законодателните предложения на Европейската комисия (EK) за прилагане на новата климатична цел на ЕС за 2030 г. – т. нар. пакет „Готови за цел 55“, могат да проправят начин за по-нататъшно увеличаване на климатичните амбиции на Европейския съюз (EC) и привеждане в съответствие на климатичните и енергийни политики на Съюза по международния си ангажимент, свързан с Парижкото споразумение. България като част от ЕС също има своя принос към постигането на общите цели, въпреки че оценката на ЕК на интегрирания план в областта на енергетиката и климата 2021 – 2030 г. сочи, че индивидуалните цели са далеч от амбициозни. До средата на 2023 г. България трябва да подготви актуализация на плана съгласно разпоредбите и новите амбиции на ЕС, а у нас все още липсва разговор по въпроса.

Е-кономика 18.07.22 – Д-р Мария Манолова, автор в Климатека

Д-р Мария Манолова от авторския ни екип участва в интервю за Euronews Bulgaria относно къде е пресечната точка на екологията и икономиката.