Планът за сградно обновяване: добрата диагноза не е достатъчна
Новият проект правилно назовава проблемите в сградния сектор. Истинското предизвикателство е дали България може да изгради работеща система за тяхното решаване.
Новият проект правилно назовава проблемите в сградния сектор. Истинското предизвикателство е дали България може да изгради работеща система за тяхното решаване.
Държавата ще определя кои са енергийно бедните, но реалните права и финансова помощ са отложени за бъдещи политики
Анализ на европейския опит и поглед от първо лице на зараждащите се енергийни общности в България
Втората версия на Социалния климатичен план е по-добре структурирана и съдържа конкретни предложения в сравнение с първия вариант.
В плана вече има данни за транспортната бедност и са заложени мерки за обновяване на жилищния фонд.
Заделя и значими инвестиции в нулев емисионен транспорт, насочени към отдалечени и слабо обслужвани райони – знак за социална справедливост.
Експертни и неправителствени организации са включени като страна в процеса на подготовка.
Остават въпроси как и кои са механизмите, гарантиращи, че средствата действително ще достигнат до уязвимите групи.
Основният риск е свързан с прилагането и административния капацитет.
Нов фонд въвежда ваучери от 20 000 лв. и други добри инструменти за обновяване
Между 2022 и 2024 г. България преживя соларен бум – само през 2023 г. бяха въведени над 1300 МВт нови мощности, а в определени часове слънцето вече покрива до 80% от потреблението. Това води до по-ниски разходи, по-ниски емисии и по-чист въздух. Съществуват и рискове от дисбаланс в енергийната система поради доминиращото участие на соларни мощности, което подчертава необходимостта от по-балансиран микс с включване на други видове ВЕИ, както и от по-активно гражданско участие в енергийния преход. Климатека поиска коментар за анализ на данните и тенденциите от експерта д-р Мария Трифонова.
• Открития от поведенческата икономика и вземането на решения могат да бъдат приложени за справяне с климатичните промени под формата на „зелени побутвания“, които подтикват хората да взимат по-екологични решения.
• Оптимизирането на потреблението на енергия е едно от най-важните решения в постигането на климатичните цели.
• За да вземем устойчиво решение е нужна среда, която дава добра възможност, мотивация да предприемем действие и достатъчно информация и умения, за да се чувстваме способни.
• Няколко стъпки към ефективни политики са: премахване на административните и информационните бариери, фокус върху дългосрочните ползи и управление на достоверни източници на информация.
• В България 93% от жилищния фонд не е енергийно ефективен.
• С ограничените публични ресурси и досегашната практика за 100% безвъзмездна финансова помощ (БФП), санирането е стигнало до едва 4% от съществуващия жилищен сграден фонд.
• Нов опит за смяна на модела от 100% БФП с модел на съфинансиране чрез Плана за възстановяване и устойчивост, за пореден път, не се случи.
• Как ще продължи обновяването за енергийна ефективност в жилищния сектор, остава загадка повече от 15 години след началото му в България.
• С нарастването на цените на енергията интересът на българите към мерките за енергийна ефективност се повишава.
Енергийните общности придобиват все по-голяма популярност, но тепърва прохождат у нас. В Западна Европа те се развиват от повече от десетилетие, докато у нас това се случва едва сега. Отчасти причината е в забавянето на внасяне на промени в законодателството, които легитимират енергийните общности, които бяха нанесени едва през октомври 2023 г. Другата причина е свързана с липсата на конкретни подзаконови актове, които да определят ясно правилата за тяхното функциониране.. Въпреки това у нас вече има няколко активни енергийни общности, като някои от тях дори са инициирани от общински ръководства. Енергийната общност в Габрово вече функционира и се разраства, а в Бургас нова общност набира все повече участници до края на октомври.
Децентрализираното производство на електроенергия е във фокуса на обсъжданията за развитие на сектора за възобновяеми източници на енергия (ВЕИ) в Европа. Огромният напредък на ВЕИ технологиите подтиква гражданите и бизнеса все по-често да търсят път към поне частична енергийна независимост. Успехът на енергийния преход ще зависи именно от по-активната роля и овластяването на гражданите, местните общности и малкия и среден бизнес, които ще се превърнат от пасивни ползватели на енергия в активни инвеститори и производители. В България този процес на демократизация и децентрализация на ВЕИ сектора се сблъсква със сериозни трудности, като например блокиран процес на присъединяване към електроразпределителната мрежа и все още твърде сложни, бюрократични процедури, съпътстващи екологичните и строителните разрешителни за ВЕИ проектите.