Архитектура от естествени строителни материали: здравословна, комфортна и климатично неутрална жизнена среда

Естествените строителни материали са традиционно строително решение и тенденция в съвременната архитектура, която цели здравословна, екологична комфортна жизнена среда, с нисък отпечатък на въглеродните емисии на достъпна цена. Естествените материали имат широко приложение заради множеството си предимства, свързани със здравословния микроклимат, природосъобразност, икономически и социални фактори.

Как умните сгради помагат да подобрим енергийната ефективност и сметките ни за енергия?

Статията представя умните сгради, технологиите свързани с тях, начина на използване и връзките им с климатичните промени, както и умните енергийни решения, свързани с домовете и дава яснота какво трябва да се направи, за да се постигне енергийно ефективен дом и как може да се постигне намаляване на разходите на гражданите. В допълнение се фокусира върху темата как и защо умните сгради помагат за подобряване на енергийната ефективност в България, което е ключов фактор за смекчаването на климатичните промени, борбата със замърсяването, повишаването на температурите и влошаването на човешкото здраве.

Енергийната бедност – глобален проблем, за който можем да предложим и решения на местно ниво

Причините за енергийната бедност са комплексни, което затруднява формулирането на ясна и обща дефиниция на този феномен, а също и намирането на универсален подход за неговото разрешаване. В публикацията се подчертава необходимостта от ангажиране на местните власти и общности в търсенето на ефективни методи за справяне с енергийната бедност. Представя се мрежата от енергийни поддръжници и ментори, създадена в рамките на проект POWERPOOR, финансиран по програма Хоризонт 2020 на ЕС, като надеждно средство в борбата с високите сметки и неефективното потребление на електричество. Разглежда се какво представлява едно бюро за намаляване на енергийната бедност и по какви въпроси гражданите могат да се консултират там. Обсъжда се въпросът за „скритата“ енергийна бедност и как домашните посещения на енергийните поддръжници могат да помогнат не само за идентифицирането на тази бедност, но и за нейното намаляване. 

Защо сме енергийно бедни? Едва 6% санирани многофамилни сгради за 20 години

Павлин Стоянов от авторския ни екип в Bulgaria On Air относно проблемите при санирането на сградите в България.

Примери за добро управление на енергията в общините у нас

Примерите за добро управление на енергията от местните власти в България не са рядко срещано явление. Те могат да бъдат различни проекти за оптимизация на потреблението на енергия, инициативи, свързани с въвличането на общността в по-доброто използване на енергията, примери за производство и споделяне на енергия от местни енергийни източници и др. В публикацията са представени добри примери по света, но също така и у нас – от общините в Павликени, Габрово, Велинград, Бургас, Етрополе, Банско и Асеновград, които се осъществяват в местните общности, които имат отношение към устойчивата енергия и климат.

Доколко могат да бъдат полезни енергийните офиси?

Липсата на единно звено, в което гражданите могат да получат компетентна и изчерпателна информация за възможностите за реализиране на проекти за енергийна ефективност и ВЕИ, е критична пречка пред развитието на тези инициативи в България. Хората, които имат желание да осъществят подобни проекти често се отказват или изразходват прекомерно много време в търсене на информация, ориентиране в ситуацията и получаване на компетентен съвет. В Европа има множество успешни примери за офиси тип “на едно гише”, които предлагат информация, консултации и услуги, а у нас вече са три – в Бургас, Габрово и София. Местните власти биха могли значително да улеснят гражданите, ако предприемат амбициозното усилие да инициират подобно звено. Разбира се, такъв проект е свързан с намирането на финансиране, а още по-голямото предизвикателство е откриването на експерти в областта, тъй като темата е многостранна и изисква знания в редица сфери.

Къщата на бъдещето- енергийна ефективност, нисък разход, повишен жизнен комфорт

Интервю на Веселин Веселинов от авторския ни екип за БНР – Радио Видин относно подобряването на енергийната ефективност на сградите.

“Пасивната сграда”: архитектурен стандарт, целящ минимално потребление на енергия

Архитектурно-строителният сектор има водеща роля върху климата на Земята и потреблението на енергия: сградите са генератор на почти 40% от всички глобални въглеродни емисии и заедно с транспортния сектор, двата отрасъла са с най-висока консумация на енергия в Европейския съюз, със стойности от около 28% спрямо общото потребление. В същата връзка е необходимо архитектурата и строителството на сгради да претърпят трансформация в посока създаване и реализиране на устойчиви идеи и проекти, целящи оптимизиране на енергийното потребление и използването на природни ресурси, а също и подобряване на жизнения комфорт, намаляване на финансовите разходи, както и опазване на природата. Концепцията за „Пасивна сграда“, която представлява сграда без активни отоплителни уреди, може да бъде ключ към минималното потребление и енергийна независимост. Това е глобален стандарт, който е единственият път за постигане на заложените стандарти в българското законодателство за изпълнение на всички нови сгради с „почти нулево потребление на енергия“ от началото на 2024 г.

Дефинирането на целите за енергия и климат до 2030 г.: да включим активно и местните власти

През 2020 г. националните планове в областта на енергетиката и климата бяха представени пред Европейската комисия (ЕК) от държавите членки. През 2023 г. ще е необходимо те да бъдат актуализирани в предварителен вариант и през 2024 г. да бъдат представени като финален вариант. В статията е представена синтезирана информация, свързана с основните компоненти от интегрирания план на България 2021 – 2030 г. Макар че тези планове са ключов стълб за постигане на целите за климата до 2030 г. и път към въглеродно неутрална Европа до 2050 г. в процеса на тяхното изготвяне рядко биват включени представители на местните и регионалните органи, макар по европейското законодателство това да се изисква. Въпреки това местната и регионалната власт е сред основните участници, които имат за задача да прилагат мерки за пестене на енергия и ограничения в полза на борбата с климатичните предизвикателства.

През 2024 г. България трябва да обнови плана за енергетика и климат, но обсъждането все още не е започнало

Законодателните предложения на Европейската комисия (EK) за прилагане на новата климатична цел на ЕС за 2030 г. – т. нар. пакет „Готови за цел 55“, могат да проправят начин за по-нататъшно увеличаване на климатичните амбиции на Европейския съюз (EC) и привеждане в съответствие на климатичните и енергийни политики на Съюза по международния си ангажимент, свързан с Парижкото споразумение. България като част от ЕС също има своя принос към постигането на общите цели, въпреки че оценката на ЕК на интегрирания план в областта на енергетиката и климата 2021 – 2030 г. сочи, че индивидуалните цели са далеч от амбициозни. До средата на 2023 г. България трябва да подготви актуализация на плана съгласно разпоредбите и новите амбиции на ЕС, а у нас все още липсва разговор по въпроса.