От началото на 90-те години, т.нар. суровини от критично значение станаха основна и на този етап все още незаменима суровина в производствения процес на много индустриални сектори и на технологиите, от които зависи зеления преход. Необходимостта от тези суровини в съвременните икономики нараства експанзивно, тъй като те са необходими за производството не само на технологиите, насочени към борбата с климатичните промени и енергийния преход, но и на смартфони, компютри, лед лампи и екрани, тактилни екрани и всякакви други предмети, без които днес животът ни се струва невъзможен. В същото време, те се оказват и пресечна точка на редица геополитически, социални и екологични проблематики, които ги превръщат в мощни дипломатически оръжия. Международната конкуренция за техния контрол се очертава като една от най-важните и значими тенденции, които ще определят едновременно политическите, социалните, дипломатическите и военните ориентации и решения, както на национално, така и на световно ниво. Днес зависимостта на европейските страни от вноса варира между 93% и 100%, а ако тенденциите останат същите, през 2050 г. те ще са държавите в позиция на най-силна зависимост по отношение на доставките на суровините от критично значение. Едновременно с това, темата за критичните суровини осветява няколко проблематични страни на т.нар. зелен преход и поставя фронтално въпроса за необходимата радикална промяна на настоящия икономически модел.
