Умната енергия намалява разходите за електроенергия и помага на градовете да използват ресурсите си по-ефективно

Какво представлява умната енергия, технологиите, свързани с нея и начина на използване, както и връзките ѝ с климатичните промени? Статията акцентира върху това как и защо умната енергия помага за подобряване на енергийната ефективност в България, което е ключов фактор за смекчаването на климатичните промени, борбата със замърсяването, повишаването на температурите и влошаването на човешкото здраве. Представени са успешни примери и инициативи в няколко общини у нас. Разглеждат се и потенциалните мерки в публичния и частния сектор, свързани с необходимостта от промяна на енергийната политика в България.

Общините трябва да имат реалистичен план в областта на енергетиката и климата, смята експертът Павлин Стоянов

Павлин Стоянов от екипа ни в интервю за БТА относно плановете на общините за енергиен преход. Материалът е разработен в рамките на лабораторията „Наука и журналистика за климата“.

Енергийната бедност – глобален проблем, за който можем да предложим и решения на местно ниво

Причините за енергийната бедност са комплексни, което затруднява формулирането на ясна и обща дефиниция на този феномен, а също и намирането на универсален подход за неговото разрешаване. В публикацията се подчертава необходимостта от ангажиране на местните власти и общности в търсенето на ефективни методи за справяне с енергийната бедност. Представя се мрежата от енергийни поддръжници и ментори, създадена в рамките на проект POWERPOOR, финансиран по програма Хоризонт 2020 на ЕС, като надеждно средство в борбата с високите сметки и неефективното потребление на електричество. Разглежда се какво представлява едно бюро за намаляване на енергийната бедност и по какви въпроси гражданите могат да се консултират там. Обсъжда се въпросът за „скритата“ енергийна бедност и как домашните посещения на енергийните поддръжници могат да помогнат не само за идентифицирането на тази бедност, но и за нейното намаляване. 

Младите у нас все повече възприемат зелена идентичност, ключова за зеления преход

Д-р Михаела Александрова от екипа ни гостува в предаването Made in green по Bloomberg TV Bulgaria, относно разпространението на зелените идеи сред младите хора в България.

Идентичността като фактор при формирането и изпълнението на климатични политики

Дълго време преобладаващото допускане в политическите науки е, че концепции като идентичност, емоции, чувства, ценности следва да се приемат за ефимерни и са единствено ефект (а не причина) на наблюдаеми и измерими факти от социалния и политически живот. Подобно допускане носи риска от несъответстващ на реалните проблеми невалиден анализ на определени процеси в международните отношения. Така, през последните 20 години все повече автори отчитат значението на идентичността в своите анализи, като тази тенденция се пренася и в анализа на климатичните политики. Някои автори предлагат разделението на два типа идентичност – космополити и ориентирани към общността, а целта на подобни концепции е да внесат по-добро разбиране на обществените настроения по климатични политики като Зелената сделка. В светлината на протестите на енергетици и миньори в България, статията прилага концепцията за идентичността и дава препоръки за формиране на по-ефективни политически стратегии – както на държавно, така и на международно ниво. Тук спадат: регулярно проучване на общественото мнение и мнението на конкретни групи; целенасочени и последователни информационни кампании към групи, които споделят различни разбирания за национален интерес; активна комуникация между управляващи и общество, с цел сближаване на разбиранията за споделена идентичност; предоставяне на данни на изследователите, с цел проучване нагласите към политиката в областта на климата и енергетиката.

Възможен ли е справедлив преход в завладяната енергетика на България?

Следващите години ще бъдат от решаващо значение за осъществяването на справедлив преход в България, който да осигури преминаването към нисковъглеродна икономика, високотехнологични решения и към демократизация на енергийната система. Затварянето на въглищните топлоелектрически централи (ТЕЦ) е безспорно най-голямото предизвикателство пред осъществяването му, тъй като формират голям дял от общото производство на електроенергия. Според анализ на Центъра за изследване на демокрацията, поетапното затваряне на въглищните ТЕЦ може да се случи без рискове за сигурността на електроенергийните доставки и ще понижи цената на електроенергията с поне 25% до 2030 г. За да отговори ефективно на предизвикателствата пред въглищните региони, България трябва да възприеме по-всеобхватен подход, основан на активното включване на гражданите в процеса, анализ на данни и системни политики в редица сфери.

България може да черпи от немския опит в трансформацията на минните региони

 Д-р Божидар Иванов от екипа ни гостува в “Made in Green” по Bloomberg TV Bulgaria относно въпросите за бъдещето на въглищните електроцентрали в България.

Геотермалната енергия е ценна възможност в прехода към енергийна независимост, която България не използва

Геотермалната енергия е местен ресурс, който има потенциала да осигури базова електрическа и топлинна / охладителна енергия при ефективни оперативни разходи. Тя представлява възобновяем ресурс, който може да бъде експлоатиран с нулеви парникови емисии. Тези основни характеристики поставят геотермалната енергия в центъра на съвременната визия на Европейския съюз за чиста икономика. Както и при останалите системи за производство на енергия от възобновяеми източници, експлоатацията на геотермална енергия трябваше да достигне определено технологично ниво в годините, за да се осигури икономическа и енергийна ефективност на производството. Този прогрес компенсира рисковете и разходите за проучване и развитие на проектите. Въпреки това, при геотермалната енергия винаги съществува геоложки риск – инвестициите в проучвания невинаги имат за резултат работещ проект. Затова въвеждането ѝ в енергийния микс на държавите и ежедневието на хората се нуждае от специфична нормативна рамка и подкрепа. Инвеститорите винаги биха се доверили на ясна управленска воля, конкретен план за действие и определени законови гаранции.

Въглищните централи: Между опасенията от затварянето им и изискванията на зеления преход

Участие на Мария Трифонова от авторския ни екип в дискусия по BTV относно енергийния преход в България.

Плановете за трансформацията на въглищните райони не са конкретни

Д-р Божидар Иванов от авторския ни екип в интервю за БНР “Радио Благоевград” относно проблемите в трансформацията на въглищните региони в България.