Начини за постигане на енергийна ефективност в новото европейско законодателство

Има два регламентирани подхода за насърчаване и увеличаване на енергийната ефективност – схема за индивидуални задължения на енергийни предприятия, които трябва да постигат енергийни спестявания при клиентите си; и алтернативни мерки. Почти всички държави в ЕС се опитват да намерят баланс между двата подхода, който да работи без непропорционална икономическа и социална тежест. В България от 2017 г. насам основната тежест беше поставена върху първия начин, но не беше постигнат практически резултат. Алтернативните мерки означават всякакви други възможни политически, финансови, икономически, нормативни и социални инструменти, които могат да стимулират и увеличат енергийната ефективност. 

Възможен ли е справедлив преход в завладяната енергетика на България?

Следващите години ще бъдат от решаващо значение за осъществяването на справедлив преход в България, който да осигури преминаването към нисковъглеродна икономика, високотехнологични решения и към демократизация на енергийната система. Затварянето на въглищните топлоелектрически централи (ТЕЦ) е безспорно най-голямото предизвикателство пред осъществяването му, тъй като формират голям дял от общото производство на електроенергия. Според анализ на Центъра за изследване на демокрацията, поетапното затваряне на въглищните ТЕЦ може да се случи без рискове за сигурността на електроенергийните доставки и ще понижи цената на електроенергията с поне 25% до 2030 г. За да отговори ефективно на предизвикателствата пред въглищните региони, България трябва да възприеме по-всеобхватен подход, основан на активното включване на гражданите в процеса, анализ на данни и системни политики в редица сфери.

В очакване на справедливия преход: възможностите за трансформация на минните региони

Извеждането от експлоатация на минните комплекси и ТЕЦ в България е част от цялостната дългосрочна политика на ЕС за постигане на климатична неутралност с цел намаляване на негативните ефекти от човешката дейност върху климата. Затварянето на замърсяващите производства следва да бъде в синхрон с политиката на ЕС за провеждане на справедлив преход – цялостна трансформация на регионите, с цел подпомагане на местните общности, съпроводено с рекултивация на терени и цялостна визия за територията. Исторически минно-зависимите територии понякога затварят внезапно и непланирано. Преходът в ЕС е подсигурен със значителни ресурси и дълъг период. Добри практики от Германия и Люксембург показват, че е възможно минно-зависими територии да бъдат трансформирани успешно като част от цялостен преход към нова икономическа база и рекултивация на териториите. Включването на гражданите и останалите заинтересовани страни в тези процеси е изключително важно и необходимо, за да могат те да припознаят и създадат дългосрочната визия.

Готови ли са българските граждани да произвеждат сами енергията си?

Павлин Стоянов от авторския ни екип в интервю за БНР – Радио София относно начините за въвеждане на децентрализирана енергийна система в България.

Как се отразява парламентарната криза на климатичните политики у нас?

Европа и светът са в ускорен преход към декарбонизация и дигитализация. Нормотворчеството навсякъде се задъхва пред нарастващите темпове на развитие на обществата ни и пред все по-тежките последици на климатичните промени и напреженията от глобализацията. Вече две години България няма действащ законодателен орган и правителство, които да вървят в крак с времето, и редица нормативни реформи, които трябва да се осъществят към момента, са забавени. Това повдига въпроси за адекватността на енергийния ни сектор, за способността на обществото ни да допринесе за борбата с климатичните промени и да се адаптира към променящия се свят.

Планът за възстановяване и развитие отвъд конкретните проекти

Плановете за възстановяване и развитие (ПВУ) в Европейския съюз (ЕС) не са създадени, за да обслужат просто едни проекти. По-скоро проектите трябва да бъдат подбрани и изпълнени така, че да постигнат “големите” цели: “… заетостта и растежа, устойчивостта на нашите общества и доброто състояние на околната ни среда” (Урсула фон дер Лайен, цитирана в предговора към Българския план). Настоящата статия ще погледне към основополагащите принципи зад механизма за възстановяване и развитие, защото конкретните инвестиционни обекти, както наблюдаваме, може да се менят, отлагат и отпадат. Но ако не се насочим към вкоренените проблеми и не следваме дългосрочните цели, ще сме се провалили, дори и някое ново строителство или софтуер да светнат и заработят.

ЕК задължава държавата да насърчава енергийните общности

Павлин Стоянов от авторския ни екип в интервю за БНР – Радио София относно енергийните общности и ползите от тях.

Как можем да произвеждаме и продаваме енергия

Павлин Стоянов от авторския ни екип в интервю за предаването “Социална мрежа” по Nova TV относно енергийните общности.

Защо в България има двойни такси за тези, които сами произвеждат енергията си?

Павлин Стоянов от авторския ни екип в интервю за предаването “Бизнес старт” по Bloomberg TV относно енергийните общности.

Готови ли са българските граждани да произвеждат сами енергията си?

Енергийните общности са организации на граждани, малки и средни предприятия и/или общини, които позволяват участниците в тях да споделят, произвеждат и използват енергия за общо благо. В законодателството на ЕС правата им са уредени въз основа на принципите на кооперирането, при които финансовата печалба не е основна цел. Общата дейност постига други икономически, социални и екологични ползи. Например – намаляване цените на енергията, подобряване на околната среда в региона, набиране на фондове за общополезни дейности: пенсионно осигуряване, облагородяване на градската среда, насърчаване на културна или спортна дейност, оползотворяване на местни ресурси и т.н. За да се даде възможност на гражданите да се кооперират и да не зависят изцяло от големите енергийни предприятия, трябва да бъдат въведени някои конкретни законодателни промени в България, както и да се предприеме осъзната политическа и административна активност в тази посока.