Копривата и нейните възможности за справяне с парниковите газове

Роман Рачков 07 May 2024

Текстилната промишленост, особено производството на облекло, има значителен принос за глобалните емисии от парникови газове – всеки тон дрехи генерира приблизително около 26,2 тона еквивалент на въглероден диоксид. Въпреки множеството познати приложения на копривата, е малко известен факт, че тя може да се използва и в текстилната индустрия. Изследванията доказват, че съществуват високопродуктивни клонове на влакнеста коприва, които фиксират значително количество въглерод от надземна биомаса, като по този начин могат да допринесат за намаляване на емисиите на парникови газове. Копривата е универсален материал и може да се смесва с други влакна, за да се получат различни смеси, освен това е с най-висока якост на опън, спрямо останалите естествени влакна. Копривата се отглежда в България и е сравнително лесна за култивиране, като за разлика от конопените влакна, няма правен проблем с отглеждането ѝ.

Калцият в почвата – ново средство за борба с климатичните промени

Роман Рачков 09 April 2024

Без калций почвата и растенията не биха могли да съществуват толкова хармонично. Използването на калций в селското стопанство може да донесе редица ползи и за климата. Фермери и градинари традиционно добавят калций към почвата по много причини, свързани с подобряване на здравето на почвата, намаляване на почвената ерозия и подобряване на усвояването на хранителните вещества. От друга страна, в глобален план, почвите съдържат значителни количества въглерод, повече от растенията и атмосферата взети заедно, така че задържането на въглерода в почвите може да помогне за справяне с изменението на климата. Последните научни открития разкриват и нови ползи при употреба на калций в почвите – оказва се, че той може да е и инструмент за поддържане и подобряване на органичната материя в обработваемите почви, а с това и фиксирането на въглероден диоксид от атмосферата. Изводът до който стигат учените е, че ако можем да увеличим въглерода в почвата, вероятно можем да намалим увеличението на атмосферния въглероден диоксид. Това откритие може да се превърни във важен елемент в борбата с климатичните промени.

Как разхищението на храна допринася за климатичната криза?

Радина Калдамукова 02 April 2024

1/3 от произведена храна в световен мащаб се губи или пропилява по пътя си от фермата до трапезата ни. Това разхищение има не само огромно отрицателно въздействие върху глобалната икономика и наличността на храни, но също така и върху околната среда и климата. Ресурсите, инвестирани в производството на храна – вода, земя, енергия и труд – се пропиляват, когато храната се озовава в сметищата, вместо да изхранва хората. В ЕС общото разхищение на храна през 2020 г. е било 127 кг на човек, докато в България – 86 кг, но при нас разхищението е съсредоточено предимно в производствения сектор (земеделие) и веригата на доставките.

Умната енергия намалява разходите за електроенергия и помага на градовете да използват ресурсите си по-ефективно

Лидия Витанова 27 March 2024

Какво представлява умната енергия, технологиите, свързани с нея и начина на използване, както и връзките ѝ с климатичните промени? Статията акцентира върху това как и защо умната енергия помага за подобряване на енергийната ефективност в България, което е ключов фактор за смекчаването на климатичните промени, борбата със замърсяването, повишаването на температурите и влошаването на човешкото здраве. Представени са успешни примери и инициативи в няколко общини у нас. Разглеждат се и потенциалните мерки в публичния и частния сектор, свързани с необходимостта от промяна на енергийната политика в България.

Какви са ползите от първия енергиен атлас на София?

Лидия Витанова 03 January 2024

Статията представя първия енергиен атлас в България. Изследването е проведено в института GATE с водещ изследовател д-р инж. Лидия Витанова. В него се съчетават подходи от географските информационни системи (ГИС) и статистически методи за оценка на потреблението на енергия в сгради с различно предназначение. Резултатите от атласа идентифицират значителен контраст в потреблението на енергия между сгради в силно урбанизирани райони в София и тези в предградията. Установено е, че увеличеното потребление на енергия принадлежи на зоните, които са застроени с търговски, промишлени и спортни сгради. Резултатите от това изследване могат да се използват за допълнителен анализ на енергийна консумация и изменението на климата, както и за изчисляване на градските топлинни острови. Подобни разработки са важни за обществото, тъй като предоставят изчерпателна и достъпна информация за заобикалящото ни енергийно състояние и възможностите за вземане на решения с цел подобряване на начина ни на живот.

Калина Цолова: Нискоемисионната зона трябва да работи целогодишно

Калина Цолова 08 December 2023

Калина Цолова от екипа ни и от Центъра за изследване на демокрацията в интервю в предаването “Гласът на столицата” по БНР – Радио София относно нововъведената зона за ниски емисии в София.

Практиката показва, че подобряването на качеството на въздуха се постига при целогодишното действие на нискоемисионните зони, посочи експертът Калина Цолова

Калина Цолова 05 December 2023

Калина Цолова от авторския ни екип и анализатор от Центъра за изследване на демокрацията, в интервю за БТА относно същността на зоните за ниски емисии.

“Аз, потребителят”: Ще бъдат ли глобявани шофьорите на стари коли, които влизат в центъра на София

Калина Цолова 05 December 2023

Калина Цолова в интервю по “Преди обед” по BTV относно нискоемисионната зона в София.

В сила е забраната за стари коли в центъра на София: Какви ще са санкциите?

Павлин Стоянов 01 December 2023

Павлин Стоянов в интервю по “BTV Новините” относно нововъведената зона за ниски емисии в столицата.

Как умните сгради помагат да подобрим енергийната ефективност и сметките ни за енергия?

Лидия Витанова 30 November 2023

Статията представя умните сгради, технологиите свързани с тях, начина на използване и връзките им с климатичните промени, както и умните енергийни решения, свързани с домовете и дава яснота какво трябва да се направи, за да се постигне енергийно ефективен дом и как може да се постигне намаляване на разходите на гражданите. В допълнение се фокусира върху темата как и защо умните сгради помагат за подобряване на енергийната ефективност в България, което е ключов фактор за смекчаването на климатичните промени, борбата със замърсяването, повишаването на температурите и влошаването на човешкото здраве.

За нас

Бързи връзки

Тагове