Властелинът на влажните зони: бобърът се завръща

Завръщането на бобъра: архитектът на влажните зони

Павел Василев 28 May 2026

Бобровите бентове задържат вода, намаляват риска от пожари и създават едни от най-богатите екосистеми в природата

Геотермалната енергия: България има ресурс и нужда. Ще се възползваме ли?

Георги Стефанов 11 March 2026

В условия на нестабилни енергийни пазари вътрешният ресурс може да осигури конкурентни цени и стратегическа автономия

Как (не)работи зоната за ограничаване на отоплението с дърва и въглища в София

Ивайло Хлебаров 10 February 2026

Сегашната забрана има минимален обхват и слаб контрол, но комбинация от правила и подкрепа може да даде резултат

41 килограма на човек: как и защо изхвърляме храната си?

Асен Ненов 05 February 2026

Разхищението в България има висока цена – за домакинствата, икономиката и климата

Въглеродни емисии от ТЕЦ: накъде отива българската енергетика?

Георги Стефанов 08 December 2025

Рязък спад на емисиите от ТЕЦ в България – тенденция, движена не от политика, а от икономика

Зона с ниски емисии в София: първата година, в която броим нарушенията, но все още не дишаме спокойно

Ивайло Хлебаров 02 December 2025

Бавно и мъчно, но в правилната посока: Нарушителите намаляват, азотният диоксид спада, но нормите не са покрити

Въглищният ток се свива: 2024 г. с исторически минимум

Симеон Белорешки 21 October 2025

Производството на електроенергия от въглища в България намалява устойчиво. Пикът през 2022 г. се оказа изключение, предизвикано от войната и кризата с природния газ. С днешна дата обаче въглищните ТЕЦ са на исторически минимум. Защо се случва и какви са възможните сценарии за енергийната сигурност на страната ни? Климатека потърси коментар на тази тенденция от енергийния експерт Симеон Белорешки.

Автомобилният пулс на София: Кога и къде градът се задъхва от трафик?

Лидия Витанова 07 May 2025

• Почти всеки втори работещ софиянец използва автомобил за придвижване до работа, като средно прекарва около 81 часа годишно в задръствания, а при маршрут през центъра – до 104 часа. Това е и показателно за високата автомобилна зависимост в града – 663 автомобила на 1000 души през 2020 г.
• Първият транспортен атлас на София, изготвен в Института GATE под ръководството на д-р инж. Лидия Витанова, представя разпределението и натоварването на автомобилния трафик в града и дава картина за пиковите часове и най-натоварените зони, като служи за основа за по-устойчивопланиране и управление на трафика.
• Най-големите задръствания в София се наблюдават в делнични дни между 8–9 ч. и 17–18 ч., като броят на леките автомобили не пада под 75 000 между 8 и 18 ч.; през уикендите трафикът е по-равномерен, с пик между 12–14 ч.
• Критичните точки с най-висока интензивност на трафика са Околовръстният път, бул. „Цариградско шосе“, бул. „Черни връх“, Самоковско шосе и районът около Ботаническата градина – основни входно-изходни артерии и зони с търговски и логистичен трафик.
• Устойчиви решения, свързани с мобилността, като разширяване на транспортната свързаност чрез метрото, използване на електробуси, буферни паркинги, велосипедна инфраструктура и интелигентни системи за управление на трафика. Всичко това може да доведе до по-бързо придвижване, по-чист въздух и по-безопасна градска среда, както и спестяване на транспортни разходи.

Копривата и нейните възможности за справяне с парниковите газове

Роман Рачков 07 May 2024

Текстилната промишленост, особено производството на облекло, има значителен принос за глобалните емисии от парникови газове – всеки тон дрехи генерира приблизително около 26,2 тона еквивалент на въглероден диоксид. Въпреки множеството познати приложения на копривата, е малко известен факт, че тя може да се използва и в текстилната индустрия. Изследванията доказват, че съществуват високопродуктивни клонове на влакнеста коприва, които фиксират значително количество въглерод от надземна биомаса, като по този начин могат да допринесат за намаляване на емисиите на парникови газове. Копривата е универсален материал и може да се смесва с други влакна, за да се получат различни смеси, освен това е с най-висока якост на опън, спрямо останалите естествени влакна. Копривата се отглежда в България и е сравнително лесна за култивиране, като за разлика от конопените влакна, няма правен проблем с отглеждането ѝ.

Калцият в почвата – ново средство за борба с климатичните промени

Роман Рачков 09 April 2024

Без калций почвата и растенията не биха могли да съществуват толкова хармонично. Използването на калций в селското стопанство може да донесе редица ползи и за климата. Фермери и градинари традиционно добавят калций към почвата по много причини, свързани с подобряване на здравето на почвата, намаляване на почвената ерозия и подобряване на усвояването на хранителните вещества. От друга страна, в глобален план, почвите съдържат значителни количества въглерод, повече от растенията и атмосферата взети заедно, така че задържането на въглерода в почвите може да помогне за справяне с изменението на климата. Последните научни открития разкриват и нови ползи при употреба на калций в почвите – оказва се, че той може да е и инструмент за поддържане и подобряване на органичната материя в обработваемите почви, а с това и фиксирането на въглероден диоксид от атмосферата. Изводът до който стигат учените е, че ако можем да увеличим въглерода в почвата, вероятно можем да намалим увеличението на атмосферния въглероден диоксид. Това откритие може да се превърни във важен елемент в борбата с климатичните промени.

За нас

Бързи връзки

Тагове