Атрибутивните проучвания търсят връзка между интензивността на екстремните явления и промените на климата

През последните години се извършват все повече проучвания за връзката между предизвиканите от човека климатични промени и отделни екстремни метеорологични явления. При този тип анализи, наречени атрибутивни проучвания, се прави сравнение между климат със и без антропогенния фактор за определяне на промени в честотата или интензитета на определен тип събитие. Например промените в климата са увеличили вероятността за горещата вълна в САЩ и Мексико от края на май и началото на юли т.г. 35 пъти, според скорошен доклад. Атрибутивните проучвания подобряват разбирането за въздействията от климатичните промени върху много редки, но опасни екстремни явления. Също така те все повече намират приложение за формулиране на мерките за адаптацията към климатичните промени, в съдебни дела за климатична справедливост, опазването на обществено здраве и др..

Климатичните промени вероятно ще доведат до нарастване на бедността у нас

Бедните хора са непропорционално засегнати заради изменението на климата. В България всеки пети човек е беден – страната ни е на дъното на класацията за издръжка на живот в Европейския съюз. Има най-малко 3 канала, чрез които въздействието на изменението на климата може да повлияе на благосъстоянието на домакинствата – разходи, активи и производителност. У нас се очаква увеличение на реалните цени в цялата икономика, което вероятно ще доведе до значително намаляване на реалните доходи и до увеличаване на бедността за домакинствата. Доходите също ще се променят – приходите от квалифициран и неквалифициран труд се очаква да намалеят, което предполага повече хора да паднат под линията на бедността. Инфлацията при храните, дължаща се на промените в климата, ще бъде 3% годишно до 2035 г. А за момента българите дават най-голям дял от месечния си доход за храна, в сравнение с останалите европейци – 34,9% при 21,2% средно в Европа. Освен това икономическото неравенство е най-голямо у нас от страните в целия Евросъюз, а както бедността, така и неравенството, имат пряко отношение към проблема за изменение на климата. Освен това всеки шести работещ у нас упражнява дейност на открито, с което е изложен пряко на екстремни метеорологични явления, зачестяващи заради затоплящия се климат. Налице е необходимост от вземане на спешни мерки за защита на уязвимото население, които обаче у нас почти не присъстват в нормативните документи, анализи и планове на държавата и подчинените ѝ отговорни институции.

Присъда ли е да си беден във времена на климатична криза?

Разположени по-близо до Екватора, до 2060 г. най-бедните държави в света ще бъдат 2 до 5 пъти по-изложени на горещи вълни, отколкото по-богатите страни. Бедните държави и слоеве на населението ще бъдат най-потърпевши от глобалната климатична криза, защото са изложени в по-голяма степен на рискове и имат най-малки адаптивни възможности. Същевременно исторически те носят най-малка вина за промените в климата. Свръхбогатите имат основен принос за климатичната криза, като един милиардер отделя милион пъти повече въглеродни емисии от “средния” човек. Освен това е два пъти по-вероятно богатите да инвестират в замърсяващи околната среда отрасли в сравнение със средния инвеститор. Тези данни повдигат остро темата за т. нар. климатична, а и социална справедливост, като поставят на дневен ред старателно избягвания в обществото въпрос за промените в климата и бедността.

Симеон Матев: От началото на годината валежите в пустинята са много повече, отколкото у нас

Д-р Симеон Матев от авторския ни екип в интервю за БНР – Хоризонт с анализ на рекордния валеж в Дубай и времето в България.

Атмосферният физик Валентин Симеонов пред ФАКТИ: В България сме богати на минерални води, които буквално разсипваме

Валентин Симеонов от авторския ни екип в интервю за “Факти.бг” относно предизвикателствата пред водните ресурси в България, очакваните промени в климата и въздействията върху екстремните явления.

ЕКСТРЕМНИ КЛИМАТИЧНИ ЯВЛЕНИЯ: Земеделието е един от най-пострадалите сектори

Д-р Валентин Симеонов от авторския ни екип в интервю за Агро ТВ относно ефектите на климатичните промени и земеделието.

Зачестяват проявите на необичайно топло време

Николай Петков в интервю за БНР – Стара Загора относно климатичните аномалии и екстремуми на времето в Европа и България.

Кои бяха най-опасните метеорологични явления по света през 2023 година?

2023 г. е най-топлата година в историята на метеорологичните наблюдения, а в същото време светът за пореден път стана свидетел на множество екстремни метеорологични явления, много от които взеха човешки жертви. Според повечето учени, има пряка връзка между повишението на световната температура и нарастването на честотата и силата на този тип явления. Опасни явления имаше по целия свят, включително и у нас. В статията е направен обзор на най-съществените метеорологични екстремуми от изминалата година.

Ще се увеличават бурите и едрите градушки, а есента ще е все по-топла

Д-р Симеон Матев в интервю с Диян Иванов от в-к Сега относно очакваните промени на климата в България и възможностите за приспособяване. 

Нарастват случаите на екстремно време в България

Николай Петков в интервю за БНР “Видин” относно нарастването на риска от екстремни метеорологични явления в света и в България.