Създател или наблюдател: България в надпреварата за чисти технологии
Европа ускорява инвестициите. България има потенциал да се включи, но все още изостава в координацията, финансирането и внедряването на иновации
Европа ускорява инвестициите. България има потенциал да се включи, но все още изостава в координацията, финансирането и внедряването на иновации
• „Чистата индустриална сделка“ е новата рамка за икономическо развитие, която надгражда и допълва Европейската зелена сделка.
• Предвижда се до 2030 г. изкопаемите горива да представляват под 20% от енергийния микс на ЕС. Това е само след 5 години.
• Внедряването на ВЕИ ще създаде нови работни места и ще увеличи доходите на хората.
• По-евтината енергия ще намали разходите на бизнеса, ще повиши конкурентоспособността му и ще подкрепи преодоляването на енергийната бедност.
• България ще намали зависимостта си от въглища и вносни горива чрез възобновяема енергия, с което ще помогне на индустрията, отоплението, икономиката и устойчивото развитие
• В динамичния и глобален свят, в който живеем, мнозина повярваха, че някой или нещо може да спре зелената енергийна трансформация в Европа и по света.
• Според Европейската комисия, приемането на Пътна карта за климатична неутралност от Народното събрание е неотменимо изискване.
• Продължаващото забавяне на приемането ѝ спира инвестиции за гражданите, бизнеса и публичните сектори.
• Справедливият преход на въглищните региони също е в опасност.
• Парите са блокирани в три финансови инструмента — Механизмът за възстановяване и устойчивост, Фондът за справедлив преход и REPowerEU.
През 2020 г. националните планове в областта на енергетиката и климата бяха представени пред Европейската комисия (ЕК) от държавите членки. През 2023 г. ще е необходимо те да бъдат актуализирани в предварителен вариант и през 2024 г. да бъдат представени като финален вариант. В статията е представена синтезирана информация, свързана с основните компоненти от интегрирания план на България 2021 – 2030 г. Макар че тези планове са ключов стълб за постигане на целите за климата до 2030 г. и път към въглеродно неутрална Европа до 2050 г. в процеса на тяхното изготвяне рядко биват включени представители на местните и регионалните органи, макар по европейското законодателство това да се изисква. Въпреки това местната и регионалната власт е сред основните участници, които имат за задача да прилагат мерки за пестене на енергия и ограничения в полза на борбата с климатичните предизвикателства.
Законодателните предложения на Европейската комисия (EK) за прилагане на новата климатична цел на ЕС за 2030 г. – т. нар. пакет „Готови за цел 55“, могат да проправят начин за по-нататъшно увеличаване на климатичните амбиции на Европейския съюз (EC) и привеждане в съответствие на климатичните и енергийни политики на Съюза по международния си ангажимент, свързан с Парижкото споразумение. България като част от ЕС също има своя принос към постигането на общите цели, въпреки че оценката на ЕК на интегрирания план в областта на енергетиката и климата 2021 – 2030 г. сочи, че индивидуалните цели са далеч от амбициозни. До средата на 2023 г. България трябва да подготви актуализация на плана съгласно разпоредбите и новите амбиции на ЕС, а у нас все още липсва разговор по въпроса.
Климатека e отворена платформа за знание, която има за цел да направи науката за климата достъпна за всички. Авторите в Климатека са учени, специалисти в областта на климата, а основната ни цел, е чрез техните знания и аналитични умения да обясним климатичните промени по лесен и разбираем начин.
Ако искаш да се свържеш с нас, пиши ни на info@climateka.bg
Този уеб-сайт използва „бисквитки“, за да предостави по-добро потребителско изживяване.