Батерии, енергийно ефективни центрове за данни и интелигентни енергийни решения вече се разработват от български компании. Те показват, че страната има потенциал да бъде не само потребител, но и създател на технологии за зеления преход.
Системи за мъгла понижават температурата в централни части на градовете. Могат ли да заработят и у нас?
Европа ускорява инвестициите. България има потенциал да се включи, но все още изостава в координацията, финансирането и внедряването на иновации
Как нови европейски правила ни дават повече избор и намаляват разходите ни
Декември е време за равносметка и близост — но и за лавина от покупки. Как празничната консумация влияе на поведението ни, бюджета, околната среда и климата?
Храна, фураж и биоетанол в едно – с ниски изисквания за отглеждане и с внимание към инвазивността
Акценти:
Центърът на София е с 3–6°C по-горещ – измервания от август 2018 г. показват, че в летните вечери (21 ч.) в центъра на столицата е с 3–6°C по-горещо от периферните квартали като Бояна, Драгалевци и Симеоново. Това е ярък пример за ефекта на градския топлинен остров.
Защо София „гори“ – липсата на зелени площи на определени места, както и гъстото застрояване, асфалтът и бетонът, в комбинация с отделяната топлина от сградите и транспорта влошават топлинния ефект.
Най-много топлина се натрупва в централни улици с малко зеленина, стари фасади и тесни пространства. Индустриалните зони и моловете с големи бетонни покриви също са сред „горещите точки“.
София вече разполага с уникален градски цифров двойник, разработен от Института GATE. Това е 3D дигитален модел, който обединява физическата и цифровата реалност като използва данни за сградите и симулирани температури, за да даде реалистична картина на микроклимата и да подпомага по-доброто планиране.
Двойникът е важен инструмент за адаптация, но засега остава слабо използван от институциите. Науката и технологиите дават решения, но отговорността за тяхното прилагане е на градските власти.
Цифровият двойник е потенциална споделена среда за иновации, в която институции и бизнеси работят заедно за по-подготвени и устойчиви градове. Инструментът е полезен за различни сектори: така енергийните компании ще оптимизират потреблението, здравните институции – ще идентифицират рискови зони, строителните фирми – ще проектират по-устойчиви сгради, а търговските оператори – ще подобрят логистиката.
София е първият град с цифров двойник, но подобни инструменти могат да се създадат и за други големи населени места в България – за по-добре планиран, устойчив и безопасен начин на живот на гражданите.
• Традиционната българска архитектура е използвала естествени и местни материали, които днес се завръщат като модерни, устойчиви и здравословни.
• Прогнозите са, че пазарът на екологично чисти мебели ще има годишен ръст от 8,6% до 2030 г.
• Овчата вълна и кокосовите влакна притежават забележителни акустични свойства и са особено подходящи за изолация. Клетъчната структура на корка осигурява добра звукоизолация и поглъщане.
• Автомобилната индустрия вече използва материали – например ананасови влакна и овча вълна – за намаляване на шума в интериора на купетата.
• Много от масово използваните интериорни материали у нас – като стиропор и формалдехид – са много опасни за здравето, замърсяват и отделят вредни емисии. Те са доказано токсични, а често са и нерециркулируеми.
• Съществуват безвредни, екологични и функционални алтернативи – естествени влакна, глина, мицел, линолеум, рециклирани материали.
• Реалната промяна изисква не само екологични решения, а трансформация в нагласите и разбирането, насърчаване на местното производство и дългосрочна визия в строителството и дизайна.
• „Чистата индустриална сделка“ е новата рамка за икономическо развитие, която надгражда и допълва Европейската зелена сделка.
• Предвижда се до 2030 г. изкопаемите горива да представляват под 20% от енергийния микс на ЕС. Това е само след 5 години.
• Внедряването на ВЕИ ще създаде нови работни места и ще увеличи доходите на хората.
• По-евтината енергия ще намали разходите на бизнеса, ще повиши конкурентоспособността му и ще подкрепи преодоляването на енергийната бедност.
• България ще намали зависимостта си от въглища и вносни горива чрез възобновяема енергия, с което ще помогне на индустрията, отоплението, икономиката и устойчивото развитие
• В динамичния и глобален свят, в който живеем, мнозина повярваха, че някой или нещо може да спре зелената енергийна трансформация в Европа и по света.
Енергийните общности придобиват все по-голяма популярност, но тепърва прохождат у нас. В Западна Европа те се развиват от повече от десетилетие, докато у нас това се случва едва сега. Отчасти причината е в забавянето на внасяне на промени в законодателството, които легитимират енергийните общности, които бяха нанесени едва през октомври 2023 г. Другата причина е свързана с липсата на конкретни подзаконови актове, които да определят ясно правилата за тяхното функциониране.. Въпреки това у нас вече има няколко активни енергийни общности, като някои от тях дори са инициирани от общински ръководства. Енергийната общност в Габрово вече функционира и се разраства, а в Бургас нова общност набира все повече участници до края на октомври.
