Между устойчивост и недоверие: защо ВЕИ срещат съпротива?
Климатичен скептицизъм, дезинформация, политически и икономически натиск или автентични притеснения стоят зад анти-ВЕИ реториката
Климатичен скептицизъм, дезинформация, политически и икономически натиск или автентични притеснения стоят зад анти-ВЕИ реториката
Годината, в която решенията се вземаха въпреки фактите: От Тръмп 2.0 и военните бюджети през COP30, рекордните емисии и “голямото…
Дигиталната тълпа, фалшивите наративи и корпоративните интереси превръщат информационния хаос в ключово препятствие пред климатичното действие
Климатичният скептицизъм често се представя като алтернативна научна позиция, но неговата история доказва, че е резултат на организирани и целенасочени стратегии с цел да се забавят или изцяло да се провалят опитите за приемане на климатични политики и екологични регулации.
Иницииран в края на 70-те години от големи и мощни компании в производството и търговията на изкопаемите горива, климатичният скептицизъм добива гласност и се разпространява точно в момент, когато научната общност достига до все по-убедителен консенсус за антропогенния характер на климатичните промени.
Добре структурирано и финансирано, скептичното течение днес инвестира в организирана дейност на професионални лобисти, влияещи върху политическите решения на национално и международно ниво. Те налагат трайни негативни обществени нагласи за климатичните промени като отричат основни експертни заключения.
Връщането на власт на Доналд Тръмп – с решението му да оттегли САЩ от ключови международни ангажименти по климата, откритата му подкрепа за петролната индустрия – резюмирана в израза „Drill, baby, drill“ – и радикалните му забрани върху работата на климатолозите – задълбочават проблема.
• Администрацията на Тръмп ограничава обхвата, съкращава щата на учени, орязва федералното финансиране и спира оповестяването на проучвания и данни, свързани с антропогенното изменение на климата.
• Активното потискане на климатичната наука е част от по-широк подход на администрацията, чийто приоритет е да бъдат възпрепятствани научни изследвания, които тя счита за идеологически насочени.
• Засегнати са ключови административни звена и научни институции. Стотици климатични учени и метеоролози са освободени или заставени да спрат работата си. Европейски учени се въздържат от пътувания до конференции в САЩ. Започва и “изтичане на мозъци”, а Европа опитва да привлече американски учени.
• Застрашени са базови изследвания на атмосферата като пускането на метеорологични балони и полетите в сърцето на урагани, мониторинга на наводнения и суши, както и на причинените от тях многомилиардни щети.
• Спряно е финансирането на важни проучвания на ефекти от промените в климата, включително здравни ефекти върху най-уязвимите хора, както и общите въздействия върху всички сектори на икономиката.
• Случващото се в САЩ доказва нуждата от силна подкрепа за свободата на научните изследвания, включително в България. Въпреки че науката за климата често попада в епицентъра на идеологически дебати за развитието на икономиката, тя не трябва да става тяхна жертва.
• Две от най-големите дигитални платформи – X и Мета – заменят проверката на факти с практики като „бележки от общността“.
• Между юли и декември 2023 г. над 68 млн. материала в Мета, гледани в ЕС, са били означени като неверни. В резултат 95% от хората не кликват върху тях.
• В България фалшивите твърдения се разпространяват активно – страната е с най-ниската медийна грамотност в ЕС според данни от 2023 г.
• Повишаването на медийната грамотност ограничава дезинформацията и подобрява разпознаването на манипулативно съдържание.
• Повишаването на медийната грамотност ограничава дезинформацията и подобрява разпознаването на манипулативно съдържание.
Интернет и цифровите технологии генерират 4% от световните парникови емисии и изразходват 10% от произведената електрическа енергия.
„Цифровото замърсяване“ включва – химическо замърсяване, ерозия на биоразнообразието, изразходване на суровини и невъзобновяеми ресурси, производство на електронни отпадъци.
Негативните ефекти върху околната среда са мащабни и тревожни.
Растежът на сектора и внедряването на изкуствен интелект и свързани обекти могат да увеличат цифровото замърсяване.
Това може да затрудни усилията за справяне с екологичните и климатични предизвикателства.
Срещите на върха за климата се провеждат вече 29 години, но едва през последните две, благодарение на продължителния натиск от гражданското общество, присъстващите на конференцията бяха задължени да декларират кого представляват. Новите правила за регистрация разкриха много лобисти, които вероятно са присъствали на предишните срещи инкогнито и години наред са саботирали усилията на международната климатична общност. На тазгодишната конференция присъстват 1773 лобисти на компании за изкопаеми горива, най-често делегирани като представители на бизнеса. Броят им е по-голям от общия брой на делегациите от 10-те най-уязвими страни от изменението на климата. Заради това глобалният Юг, представители на ООН и гражданското общество излязоха с декларация за реформи в избора на председателство и участие в конференцията.
Репортаж на БНР – “Проверка на факти” относно неверни твърдения за наводненията у нас с участието на д-р Валентин Симеонов от екипа ни.
Интервю на Елица Станева – Бритън от авторския ни екип в предаването „100% будни“ по БНТ относно конспирациите за климата.