Зелените политики между мит и реалност
Асен Ненов от авторския ни екип и от Институт Кръгова Икономика в интервю за БНР – Програма Христо Ботев относно дезинформацията за зелените политики на фона на изминалата предизборната кампания.
Асен Ненов от авторския ни екип и от Институт Кръгова Икономика в интервю за БНР – Програма Христо Ботев относно дезинформацията за зелените политики на фона на изминалата предизборната кампания.
Регистрирахме най-топлия май месец в глобален план. Средната световна температура за последните 12 месеца (юни 2023 г. – май 2024 г.) е най-високата в инструменталната метеорологична история, с 0,75°C над средната за периода 1991 – 2020 г. и 1,63°C над средната за прединдустриалния период 1850 – 1900 г. Месец май е бил най-топлият май в Обединеното Кралство, Мексико и Латинска Америка. В Югоизточна Азия горещините предизвикаха редица проблеми от екологично и социално-икономическо естество. В Пакистан и Индия горещините бяха особено интензивни, достигайки температури от 52.3 °C. В Европа беше регистриран третият най-топъл месец май. В България месецът беше със средни температури под нормата, като това е първият по-студен месец, спрямо нормите от една година насам. Въпреки това за последните 30 години средната температура за месец май в страната се е повишила с приблизително половин градус, като повишението е най-голямо в планинските райони, Софийско и по Черноморието.
Инсталирането на системи за производството на енергия от възобновяеми източници бе улеснено чрез промените в нормативната уредба у нас в края на 2023 г. Чрез тези системи се увеличава делът на енергията от алтернативни източници на енергия и респективно се намалява зависимостта от конвенционалните горива. Материалът по-долу представя накратко процеса по инсталиране на средства за производство на енергия от ВИ до 30 kW, чиято произведена енергия може да се използва комбинирано – както за собствени нужди, така и за продажба на пазара на енергия.
Бедните хора са непропорционално засегнати заради изменението на климата. В България всеки пети човек е беден – страната ни е на дъното на класацията за издръжка на живот в Европейския съюз. Има най-малко 3 канала, чрез които въздействието на изменението на климата може да повлияе на благосъстоянието на домакинствата – разходи, активи и производителност. У нас се очаква увеличение на реалните цени в цялата икономика, което вероятно ще доведе до значително намаляване на реалните доходи и до увеличаване на бедността за домакинствата. Доходите също ще се променят – приходите от квалифициран и неквалифициран труд се очаква да намалеят, което предполага повече хора да паднат под линията на бедността. Инфлацията при храните, дължаща се на промените в климата, ще бъде 3% годишно до 2035 г. А за момента българите дават най-голям дял от месечния си доход за храна, в сравнение с останалите европейци – 34,9% при 21,2% средно в Европа. Освен това икономическото неравенство е най-голямо у нас от страните в целия Евросъюз, а както бедността, така и неравенството, имат пряко отношение към проблема за изменение на климата. Освен това всеки шести работещ у нас упражнява дейност на открито, с което е изложен пряко на екстремни метеорологични явления, зачестяващи заради затоплящия се климат. Налице е необходимост от вземане на спешни мерки за защита на уязвимото население, които обаче у нас почти не присъстват в нормативните документи, анализи и планове на държавата и подчинените ѝ отговорни институции.
Разположени по-близо до Екватора, до 2060 г. най-бедните държави в света ще бъдат 2 до 5 пъти по-изложени на горещи вълни, отколкото по-богатите страни. Бедните държави и слоеве на населението ще бъдат най-потърпевши от глобалната климатична криза, защото са изложени в по-голяма степен на рискове и имат най-малки адаптивни възможности. Същевременно исторически те носят най-малка вина за промените в климата. Свръхбогатите имат основен принос за климатичната криза, като един милиардер отделя милион пъти повече въглеродни емисии от “средния” човек. Освен това е два пъти по-вероятно богатите да инвестират в замърсяващи околната среда отрасли в сравнение със средния инвеститор. Тези данни повдигат остро темата за т. нар. климатична, а и социална справедливост, като поставят на дневен ред старателно избягвания в обществото въпрос за промените в климата и бедността.
Д-р Симеон Матев от екипа ни в интервю за БНР – Хоризонт за времето в България през лятото.
Инсталирането на средства за производството на енергия от възобновяеми източници в известна степен бе улеснено чрез промените в нормативната уредба у нас в края на 2023 г. Статията представя в обобщен вид процеса по инсталиране на средства за производство на енергия от възобновяема енергия за собствено ползване, който би бил полезен на домакинствата. По-конкретно се разглежда процедурата, свързана с инсталации, предназначени за производство на енергия за собствени нужди до 20 kW, подходяща за еднофамилни къщи, вилни зони и малки обекти, тъй като тя подлежи и на облекчен режим.
Надежда Шопова от авторския ни екип относно въздействията на климатичните промени върху пчелите в ефира на БНР – Радио Благоевград.
Д-р Зорница Спасова от авторския ни екип в интервю за Труд за рисковете от контрастните смени на времето за човешкия организъм.
Проф. Емил Гачев с участие в подкаста “Thriftsheep” с Рада Бонева, където разказва за планините и водите на България и Земята – рискове, трудности, решения.