Климатичните промени ще доведат до нарастване на бедността
Д-р Зорница Спасова от екипа ни в интервю за БНР – Радио Видин относно връзката между климатичните промени и бедността у нас.
Д-р Зорница Спасова от екипа ни в интервю за БНР – Радио Видин относно връзката между климатичните промени и бедността у нас.
Освен че са застрашен вид, някои от дивите животни могат да бъдат инструмент за предотвратяването на щетите от промените в климата и играят важна роля срещу атмосферната концентрация на парникови газове. Това е важно за Европа, и особено за България. Едрите сухоземни бозайници влияят на естествените местообитания и влизат в ролята на регулатори: растителноядните – като пасат и създават богата на видове мозаечна екосистема, а хищниците – като балансират размножаването на тревопасните. Тарпанът, зубърът, бобърът, еленът, турът и куланът са добри примери за екосистемни инженери. Затова опазването им е от ключово значение. В България вече има успехи на връщане на изчезнали животни обратно в дивата природа – в Източните Родопи. По данни от 2023 г. там живеят 19 зубъра, 190 тарпана, 150 благородни елена и 500 лопатара, но 166 вида местообитания в страната са в опасност. Затова е необходима много работа за промяна на обществените нагласи.
В края на 50-те години на миналия век, във връзка с нарастващото градско население и разрушенията след Втората световна война, се слага началото на строителството на панелни комплекси в цяла Европа, които в България съставляват до 25% от жилищния фонд. Високият брой жилищни сгради, подлежащи на реновиране – над 90% от съществуващия жилищен фонд в страната, са предизвикателство, но и възможност да се приложат съвременни мерки за енергийна ефективност в комбинация със сградно-интегрирани ВЕИ и смарт технологии. Така ще се постигне спестяване на разходи, намалена консумация на енергия, декарбонизация на жилищния сектор, справяне с енергийната бедност и удължаване на живота на сградите. За целта обаче са необходими целенасочени усилия от страна на държавата за насърчаване и подпомагане на собствениците в процеса на реновиране, както и информираност за успешни примери.
Д-р Мария Манолова от авторския ни екип в интервю за БНР – Радио Видин относно промени в процедурата за производството на възобновяема енергия за собствено потребление.
Участие на д-р Валентин Симеонов от авторския ни екип в подкаста “Тhrift sheep” с Рада Бонева.
Д-р Мария Манолова от екипа ни в интервю за Classic FM относно възможностите за инсталация на възобновяема енергия за собствено потребление в домакинствата в България.
Д-р Симеон Матев от авторския ни екип в интервю за БНР – Радио София относно аномалиите през месец май.
От 1 януари 2028 г. всички нови сгради, притежавани от публични органи, трябва да са с нулеви емисии. От 1 януари 2030 г. изискването ще важи и за всички останали новопостроени сгради. Това са част от правилата на Директивата на ЕС относно енергийните характеристики на сградите от 2024 г. Съществуват различни варианти за постигане на тези цели, като една от най-добрите възможности е тази за максимално оползотворяване на слънчевата енергия и въвеждане на ефективни термопомпи в сгради, проектирани като високо енергийно-ефективни.
Д-р Божидар Иванов от авторския ни екип в интервю по “Made in green” с Роселина Петкова по Bloomberg TV Bulgaria относно ползите на и възможностите за стимулиране на зеленото строителство.
През последните 10 години доматеният листоминиращ молец се превърна в една от най-сериозните заплахи за селските стопани, отглеждащи домати в световен мащаб. От откриването му в Испания през 2006 г. този вредител е успял да зарази 60% от доматените култури в много региони на света. В резултат на глобалната търговия, която улеснява пренасянето му, но и на климатичните промени, които създават условия, способстващи бързото му размножаване, той вече е сериозна опасност и у нас. Видът лесно може да се пренесе в нови райони, като в активния си период може да преодолее до 10 км с летеж. И днес той се локализира на територията на цялата страна. Имайки предвид, че видът ползва за свой гостоприемник традиционни за нашата страна култури, като домати, чушки и патладжан, потенциалните икономически загуби за малки и средни зеленчукопроизводители могат да бъдат фатални за тяхната устойчивост.