Как етичните последици от промените в климата и недостигът на ресурси оказват влияние върху правата на жените?

Климатичните промени са неизменно свързани с липсата на питейна вода и вода за домакински и селскостопански нужди. Поради факта, че често най-обременени биват жени и млади момичета, много експерти наблягат на въпроса за така наречената климатична справедливост и етичните последици от промените в климата. Какво е отражението на климатичните промени в различни аспекти от живота в България във времена, когато случаите на домашно насилие нарастват?

Февруари 2022 г. – далеч от най-високите стойности, но отново над норма

Февруари 2022 г. е по-топъл от обичайното в цяла Европа, в Арктика, в Западна и Северна Азия. Месецът беше с отрицателни аномалии в големи части на Канада, Китай и Австралия. В Антарктида последните дни бяха с най-малка площ с морски лед за последните поне 45 г., а данните за средномесечна площ нареждат тазгодишния февруари на второ място по-най-малка площ с антарктичен морски лед.

Kлиматичните промени и здравето на жените

Постигане на равенство между половете и борба с изменението на климата – това са 2 от 17-те Глобални цели за устойчиво развитие, приети от ООН за периода 2016 – 2030 г. На пръв поглед различни, те всъщност тясно се преплитат, защото изменението на климата задълбочава съществуващото от векове социално и икономическо неравенство между двата пола. Климатичните промени са и двигател на здравните неравенства. Женският пол е по-уязвим към измененията на климата заради по-крехката физиология, по-ниския среден доход, зависимото положение в обществото, специфичните активности при изпълняване на семейните задължения и т.н. В световен мащаб природните бедствия като суша, горещи вълни, наводнения и бури убиват повече жени, отколкото мъже, особено засегнати са жените в по-млада възраст. Тези последици зависят, освен от естеството на събитието, и от социалния статус – ефектите на разликата между половете върху продължителността на живота са по-големи при по-тежки бедствия и в региони и държави, в които социално-икономическият статус на жените е особено нисък.

ВЕИ подпомагат енергийната независимост и по-ниските цени на енергията

Енергийният сектор има ключово влияние върху климата, тъй като генерира повече от 74% от общите емисии на парникови газове чрез производството на енергията, необходима за индустрията, транспорта, публични и жилищни сгради, и на практика всичко. Енергията е приложима навсякъде и без нея не бихме могли да задоволим и най-дребните си нужди като да си направим кафе, да се стоплим или да използваме хладилник. Ето защо нейната разполагаемост и цена имат толкова огромно значение за функционирането, както на обществените процеси, така и на дейностите в ежедневието. Поради това всеки опит за алтернативното производство на енергия от местни възобновяеми ресурси има важна роля за енергийната независимост и би трябвало да бъде насърчаван.

Пресклуб: Как се променя климатът за последните 30 г.

На 23 февруари от 11.00 ч. се проведе нашето събитие – пресклуб „Климатека“, поредица от събития, в които учени и експерти от Климатека представят най-новите си публикации и изследвания пред журналисти. Първият пресклуб е посветен на промените в климата през един трийсетгодишен период, а лекторът д-р Симеон Матев ще даде и конкретни примери за температурните промени в трите най-големи града у нас – София, Пловдив и Варна.

Очаквани промени в температурата за България и последствия от климатичните промени

България е разположена в един от регионите, който е особено уязвим към изменението на климата. Това как ще се променя той зависи от промените в температурата, атмосферното налягане, валежите, вятъра, които водят до промените в климатичната система. Проучванията показват, че най-видимите промени са в температурата. Всички данни показват, че средната температура на Земята се повишава, като България не е изключение. Различните климатични модели сочат, че средната температурата в България до края на века ще се повиши, но колко ще е това увеличение зависи от това какви мерки ще бъдат предприети.

Влияят ли климатичните промени върху качеството на виното?

Има ли връзка между климата, климатичните промени и хубавото вино? И индикатор ли е тази връзка за условията на отглеждане на грозде? Дали тенденциите в много райони към затопляне и късно лятно засушаване, преминаващо в есенно, биха повлияли благоприятно върху качеството на гроздето?

Януари 2022 г. – топъл старт за новата година

Януари 2022 г. – по-топъл за голяма част от света, но в Източна Канада, Индия и Северна Африка e с температури под нормата. В Аржентина са поставени нови 75 „топли“ рекорда, в Австралия измериха 50,7 °C, докато в Атина и Истанбул снежни бури блокираха пътното движение. У нас бяха поставени и няколко дневни рекорда до 5 януари, главно на места в Североизточна България – Силистра, Русе и Търговище, а на Йордановден и в София и Варна. Като най-високите стойности у нас достигнаха 20°C.

Климатичните бежанци – непознатото лице на климатичните промени

Една от най-големите социално-икономически, а и здравни кризи, които са способни да предизвикат климатичните промени, са свързани с т. нар. климатични миграции. Екстремните метеорологични явления като бури, суши и наводнения са се увеличили трикратно през последните 30 г. и са прогонили стотици хиляди хора от домовете им. От 2008 г. насам средногодишният брой на емигрантите поради природни бедствия надхвърля 26 млн. д. През 2050 г. се очаква броят им да достигне между 150 и 250 млн. – 100 млн. д. от тях поради покачването на морското равнище, и около 50 млн. д. – поради намалената производителност на земеделието в резултат на разпространението на сушата. Според International Alert броят на страните, изправени пред политически хаос и масова миграция поради климатичните промени, в момента надхвърля 100.

2021 г. – отново в челото на класациите по горещина

Годината се характеризира с положителни аномалии в голяма част от земното кълбо, с рекордно високи годишни температури в части от Северна Африка, Южна Азия, Южна Америка, както и в части от Атлантическия и Тихия океан. Регионите с поднормени температурни условия са ограничени предимно в Централния и Източния Тихи океан. Средната температура на въздуха през изминалата 2021 г. в глобален план е с 0,44 °C по-висока спрямо стандартния климатологичен период и с 0,28 °C по-топъл от новия климатологичен период. Според тези данни 2021 г. е петата най-топла година.