Януари 2022 г. – топъл старт за новата година

Януари 2022 г. – по-топъл за голяма част от света, но в Източна Канада, Индия и Северна Африка e с температури под нормата. В Аржентина са поставени нови 75 „топли“ рекорда, в Австралия измериха 50,7 °C, докато в Атина и Истанбул снежни бури блокираха пътното движение. У нас бяха поставени и няколко дневни рекорда до 5 януари, главно на места в Североизточна България – Силистра, Русе и Търговище, а на Йордановден и в София и Варна. Като най-високите стойности у нас достигнаха 20°C.

Климатичните бежанци – непознатото лице на климатичните промени

Една от най-големите социално-икономически, а и здравни кризи, които са способни да предизвикат климатичните промени, са свързани с т. нар. климатични миграции. Екстремните метеорологични явления като бури, суши и наводнения са се увеличили трикратно през последните 30 г. и са прогонили стотици хиляди хора от домовете им. От 2008 г. насам средногодишният брой на емигрантите поради природни бедствия надхвърля 26 млн. д. През 2050 г. се очаква броят им да достигне между 150 и 250 млн. – 100 млн. д. от тях поради покачването на морското равнище, и около 50 млн. д. – поради намалената производителност на земеделието в резултат на разпространението на сушата. Според International Alert броят на страните, изправени пред политически хаос и масова миграция поради климатичните промени, в момента надхвърля 100.

2021 г. – отново в челото на класациите по горещина

Годината се характеризира с положителни аномалии в голяма част от земното кълбо, с рекордно високи годишни температури в части от Северна Африка, Южна Азия, Южна Америка, както и в части от Атлантическия и Тихия океан. Регионите с поднормени температурни условия са ограничени предимно в Централния и Източния Тихи океан. Средната температура на въздуха през изминалата 2021 г. в глобален план е с 0,44 °C по-висока спрямо стандартния климатологичен период и с 0,28 °C по-топъл от новия климатологичен период. Според тези данни 2021 г. е петата най-топла година.

Проекти в сферата на устойчивата енергия и климат в подкрепа на гражданите

В сферата на устойчивата енергия и минимизирането на негативните ефекти върху климата се изпълняват огромно количество проекти, финансирани основно по линия на европейските фондове, програми и механизми, но и от редица други източници в и извън Европа. Значението на тези проекти е огромно и осигурява провеждането на желаните от Европейския съюз (ЕС) политики на институционално равнище в България. Паралелно се разработват и редица проекти, чиято цел е да предоставят услуги и информация и на гражданите, за да могат те да бъдат по-лесно приобщени към енергийния преход, да разбират по-добре необходимостта му и да реализират допълнителни ползи. Поради това по-долу са събрани част от проектите в сферата на климата и енергията, свързани с гражданското общество. Голяма част от тези проекти имат сериозен принос за подобрението на качеството на живота на хората и участие за намалението на емисиите на парникови газове. Подобни проекти се реализират от редица неправителствени организации, енергийни агенции, асоциации и дори неформални сдружения на граждани.

Декември 2021 г. – отново с над половин градусова положителна аномалия

Декември 2021 г., шестият най-топъл декември за последните 43 години, запази тенденцията за масови наднормени условия в глобален аспект, но и показа склонността на определени места към големи температурни контрасти. В Литън, Канада през юни бяха отчетени близо 50 °C, а през изминалия месец температурата се понижи до – 26°C.

Климатичните промени могат да провокират интерес към отглеждането на смокини у нас

Страната ни е северна граница за разпространение и отглеждане на смокинята (Ficus carica L.) Култивирането на вида е застъпено по масово в три основни района – Южното Черноморско крайбрежие, Югоизточна България и Петричко-Санданска област. В последните десетилетия, с повишаване на температурния потенциал и сухите периоди през лятото, смокинята предизвиква интерес и е търсен овощен вид за отглеждане най-вече в личното стопанство в различни части на България. През новия климатичен период (1991 – 2020 г.) средната годишна температура в страната ни се е повишила с повече от 1°C, като за времето на активна вегетация април – октомври това нарастване е още по-значимо. Констатирано е затопляне на зимите и положителен тренд при най-ниските им стойности. По отношение на валежите, експертите забелязват изравняване по сезони, а в много от районите на Южна и Югоизточна България – повишаване на количества извън вегетационния сезон. Смекчаването на характера на зимите намалява значително рисковете от зимни повреди, а по-слънчевото и продължително лято благоприятства процесите на зреене на плодовете. Новите условия са с нарастваща благоприятност и предполагат по-широко отглеждане на смокинята в страната. Въпреки че няма висока транспортабилност, тя има универсална употреба и ценни биологични и стопански качества. Плодовете се консумират в свежо състояние и след сушене. Поради ограничения брой болести и вредители може да се отглежда и по биологичен метод, без химически средства.

Ноември 2021 г. – петият най-топъл ноември за последните поне 43 г.

Ноември 2021 г. продължава серията от по-топли месеци, като през този период температурата на по-голяма част от планетата е била с по-високи от обичайното средни стойности. На този фон се открояват като най-топли Северна Канада и Източен Сибир. Значително по-студено от стандартите за ноември е било в Аляска. Австралия пък преживя най-студения ноември от началото на века, а в Европа преобладаваха положителните аномалии.

От смъртоносно замърсяване на въздуха до въглеродна неутралност

Промяната в климата представлява екзистенциален риск за човечеството, който обаче трудно мотивира насрещни действия. Екологичните катастрофи, от друга страна, са непосредствена заплаха и често се превръщат в повратната точка за реформи и радикална смяна на посоката. Тук ще разгледаме последствията от един смъртоносен инцидент в Лондон, промените за Пекин, настъпващи с безпрецедентното замърсяване в китайските градове, и ще се опитаме да намерим мястото на София по отношение на чистия въздух и въглеродната неутралност. Фокусираме се върху замърсяването на въздуха и отпадъците, защото те са сред най-близките и осезаеми екологични проблеми около нас. Повод за текста е годишнината от Големия лондонски смог, както и “сезонът на мъглите”, който настъпва в София по това време на годината.

Октомври 2021 г. – серията от месеци с глобална положителна аномалия продължава

Октомври 2021 г. в повечето региони на Земята е по-топъл от обичайното, като най-големи положителни аномалии се наблюдават на места в Източна Антарктида, в Северна Канада и в Тибет. По-ниски от нормите са средните месечни температури в Югоизточна Европа, Западна Антарктида и Централна Азия. Площта с морски лед в Арктика, макар и поднормена, е с най-високи нива от 6 години, докато в Антарктика за пръв път от няколко месеца се наблюдава площ на леда под средното.

Кои са най-важните решения, взети по време на първата седмица на COP26?

През първата седмица на COP26 бяха направени множество обещания и се подписаха нови споразумения, сред които такива за прекратяване на обезлесяването, намаляване на емисиите на метан, спиране на използването на въглища и др. В българската позиция липсваше конкретика за амбициите на България. Ако всички тези обещания се превърнат в действия от страните по света, тогава има потенциал да се доближим до изпълнение на целта от Парижкото споразумение.