Николай Петков: Изпращаме най-горещата година и първата над прага от 1.5 °C

Николай Петков от екипа ни в интервю за БНР – Благоевград са метеорологична равносметка на 2024 г.

Калина Цолова: Забраната за отопление с дърва и въглища не е прищявка, за наше здраве е

Калина Цолова от екипа в интервю за БНР – София относно зоната за ниски емисии за битово отопление в столицата.

Отчетохме най-студения ноември от 2012 година насам

Николай Петков от авторския ни екип в интервю за БНР – Видин с метеорологична равносметка за света през изминалата есен.

България засяда, ако изостави Плана за възстановяване и устойчивост

– Планът за възстановяване и устойчивост на България предвижда над 340 реформи и инвестиции.
– България изостава със сроковете, като второто искане за плащане от ЕК беше подадено с шестмесечно закъснение.
– Сред проблемните области са либерализацията на енергийния пазар, възобновяемите източници, борбата с корупцията и модернизацията на образованието.
– Данъкоплатците ще поемат финансовата тежест от неизпълнението на реформите.

Какво да очакваме от зоната с ниски емисии за битово отопление в София?

– През януари 2025 г. Столична община ще въведе първата зона с ниски емисии за битово отопление в България, но контролът за прилагането на разпоредбите остава неясен и практически усложнен. 
– Зоната ще бъде разработена като всеобхватен и междусекторен инструмент, който цели да увеличи максимално положителното въздействие върху околната среда и хората, качеството на градското развитие и начините за отопление.
– Проучванията показват, че българите, които използват твърди горива, страдат от коронарна болест на сърцето с 68% повече от тези, които се отопляват по друг начин.
– При силна политическа воля и активен диалог със заинтересованите страни, особено живеещите в нея, зоната има потенциала да се превърне в един от най-амбициозните инструменти за осигуряване на по-здравословна среда за гражданите на София.

Климатичните промени и здравето са двете лица на една криза

– COP29 е втората конференция на ООН, която поставя на сцената на преговорите въпроса за здравето. Под мотото на СЗО „Здравето като аргумент за климатични действия“ форумът подчертава как екстремното време застрашава живота, поминъка и бъдещето на поколения. 
– Миналата година Южна Европа беше по-засегната от свързани с горещината заболявания, горски пожари, суша, хранителна несигурност и лайшманиоза (паразитно заболяване, разпространявано чрез ухапване от заразени пясъчни мухи), а Северна Европа беше по-засегната от увеличаването на хранителните разстройства и броя на кърлежите. 
– Населението на Субсахарска Африка и Южна Азия вероятно ще понесе основната тежест – там ежегодно се очаква да има над 10 млн. жертви на изменението на климата до 2050 г., а икономическата цена на въздействието върху здравето ще достигне между 8,6-20,8 трилиона щатски долара, според различните сценарии на затопляне.
– Науката постави България на второ място в Европа по смъртност, свързана с жегите за изминалата година. 

След втората най-топла есен досега, светът е на път към нова рекордно гореща година

– Вече е сигурно, че 2024 г. ще бъде първата година, през която повишението на средната температура на Земята е над 1.5 °C – над определената граница от Парижкото споразумение за климата.
– Изминалите есен и месец ноември се нареждат като вторите най-топли в историята на глобалните метеорологични наблюдения, след съответните през 2023. г. 
– Средната температура над Европа през есента на 2024 г. е третата най-висока, с 1,25 °C над нормата за сезона.
– Температурите през есента в България бяха близки до обичайните, като отчетохме най-студения ноември от 2012 г. насам.

За гората, сушата и наводненията през призмата на науката – На Градус и половина, Еп. 12

Момчил Панайотов от авторския ни екип в подкаста на Горчка – “На градус и половина”, където говори за проблемите на българската гора.

Бивш член на СМО в Женева пред Радио “Фокус”: Има повишена вероятност екстремните метеорологични явления да станат по-чести

Димитър Иванов от авторския ни екип в интервю за Радио “Фокус” относно подготвеността на държавите за справяне с екстремните метеорологични явления.