България ще бъде засегната от горещи вълни все по-често и силно

В разгара на лятото сме, буквално. България е потънала в тежка и интензивна гореща вълна от повече от седмица, а големи части от страната горят. Все по-често чуваме за нови и различни рекорди, които “подобряваме” всеки следващ ден. Отвъд рекордните температури, обаче стоят печални статистики и човешки съдби. Климатичните промени имат различни проявления, но едно от тях е локално нарастване на екстремните метеорологични явления. Горещите вълни са най-смъртоносния метеорологичен феномен, а с настъпващите промени в климата тяхната честота, интензивност и продължителност се увеличава. Изследванията показват, че броят на горещите дни в България нараства, като екстремно високите температури са особено чести след 1985 г. Горещите вълни имат редица последствия, включително здравни, икономически, социални, и за околната среда. Важно е да се предприемат мерки за адаптация, както в други европейски държави. Препоръчва се съставянето на План за действие за защита на населението от горещини и въвеждането на системи за ранно предупреждение, които могат да спасяват животи.

Светът преживя най-топлия юни през последните 144 години

Месец юни 2024 е тринадесетият пореден рекордно топъл месец в света. Горещините в Близкия изток взеха повече от 1000 човешки живота. 50 °C в Судан и Египет. Световният океан продължава да има рекордно висока температура вече 15 поредни месеца. Бяха отчетени температури под нормата в Южна Америка, а Атлантическият океан замръзна по Патагонското крайбрежие. В същото време нивото на антарктическият лед е с 16% по-малко от средното.През юни беше отчетена необичайна интензивна гореща вълна на Балканите с температура до 45 °C. У нас отбелязахме най-топлия юни за повече от 140 години. В съвремието средната температура през месец юни в България се е увеличила с малко над градус, като най-съществено е това затопляне в планинските райони и в Софийския регион, където повишението на температурите е около 1.5 °C

Защо “африканската краставица” може да предизвика интереса на българските фермери?

За да се справят с предизвикателствата, породени от изменението на климата, и да осигурят доставките на храна, дребните земеделци и домашни производители трябва да възприемат устойчиви и адаптивни практики. Една от тези практики е да разширят разнообразието от култури, като включат нови сортове, които са устойчиви на високи температури и суши. Има многобройни култури, които могат да се отглеждат в България и съчетават устойчивост с кулинарна привлекателност. Някои ще бъдат издръжливи навън, други може да са нежни и да се нуждаят от защита, но е време да разширим хоризонтите си. Една такава култура е и Африканската краставица, позната още като мелотрия и мини диня.

Екосистемни инженери: Как дивите бозайници помагат в борбата срещу климатичните промени

Освен че са застрашен вид, някои от дивите животни могат да бъдат инструмент за предотвратяването на щетите от промените в климата и играят важна роля срещу атмосферната концентрация на парникови газове. Това е важно за Европа, и особено за България. Едрите сухоземни бозайници влияят на естествените местообитания и влизат в ролята на регулатори: растителноядните – като пасат и създават богата на видове мозаечна екосистема, а хищниците – като балансират размножаването на тревопасните. Тарпанът, зубърът, бобърът, еленът, турът и куланът са добри примери за екосистемни инженери. Затова опазването им е от ключово значение. В България вече има успехи на връщане на изчезнали животни обратно в дивата природа – в Източните Родопи. По данни от 2023 г. там живеят 19 зубъра, 190 тарпана, 150 благородни елена и 500 лопатара, но 166 вида местообитания в страната са в опасност. Затова е необходима много работа за промяна на обществените нагласи. 

Какви са възможностите за енергийно обновяване на многофамилни жилищни сгради?

В края на 50-те години на миналия век, във връзка с нарастващото градско население и разрушенията след Втората световна война, се слага началото на строителството на панелни комплекси в цяла Европа, които в България съставляват до 25% от жилищния фонд. Високият брой жилищни сгради, подлежащи на реновиране – над 90% от съществуващия жилищен фонд в страната, са предизвикателство, но и възможност да се приложат съвременни мерки за енергийна ефективност в комбинация със сградно-интегрирани ВЕИ и смарт технологии. Така ще се постигне спестяване на разходи, намалена консумация на енергия, декарбонизация на жилищния сектор, справяне с енергийната бедност и удължаване на живота на сградите. За целта обаче са необходими целенасочени усилия от страна на държавата за насърчаване и подпомагане на собствениците в процеса на реновиране, както и информираност за успешни примери.

Какво е приложението на геотермалната и слънчевата енергия в сградите с нулеви емисии?

От 1 януари 2028 г. всички нови сгради, притежавани от публични органи, трябва да са с нулеви емисии. От 1 януари 2030 г. изискването ще важи и за всички останали новопостроени сгради. Това са част от правилата на Директивата на ЕС относно енергийните характеристики на сградите от 2024 г. Съществуват различни варианти за постигане на тези цели, като една от най-добрите възможности е тази за максимално оползотворяване на слънчевата енергия и въвеждане на ефективни термопомпи в сгради, проектирани като високо енергийно-ефективни.

Доматен молец застрашава реколтата и у нас

През последните 10 години доматеният листоминиращ молец се превърна в една от най-сериозните заплахи за селските стопани, отглеждащи домати в световен мащаб. От откриването му в Испания през 2006 г. този вредител е успял да зарази 60% от доматените култури в много региони на света. В резултат на глобалната търговия, която улеснява пренасянето му, но и на климатичните промени, които създават условия, способстващи бързото му размножаване, той вече е сериозна опасност и у нас. Видът лесно може да се пренесе в нови райони, като в активния си период може да преодолее до 10 км с летеж. И днес той се локализира на територията на цялата страна. Имайки предвид, че видът ползва за свой гостоприемник традиционни за нашата страна култури, като домати, чушки и патладжан, потенциалните икономически загуби за малки и средни зеленчукопроизводители могат да бъдат фатални за тяхната устойчивост.

Последните 12 месеца се оказаха рекордно топли за света

Регистрирахме най-топлия май месец в глобален план. Средната световна температура за последните 12 месеца (юни 2023 г. – май 2024 г.) е най-високата в инструменталната метеорологична история, с 0,75°C над средната за периода 1991 – 2020 г. и 1,63°C над средната за прединдустриалния период 1850 – 1900 г. Месец май е бил най-топлият май в Обединеното Кралство, Мексико и Латинска Америка. В Югоизточна Азия горещините предизвикаха редица проблеми от екологично и социално-икономическо естество. В Пакистан и Индия горещините бяха особено интензивни, достигайки температури от 52.3 °C. В Европа беше регистриран третият най-топъл месец май. В България месецът беше със средни температури под нормата, като това е първият по-студен месец, спрямо нормите от една година насам. Въпреки това за последните 30 години средната температура за месец май в страната се е повишила с приблизително половин градус, като повишението е най-голямо в планинските райони, Софийско и по Черноморието.

Възобновяема енергия у дома и към мрежата: какво трябва да знаем?

Инсталирането на системи за производството на енергия от възобновяеми източници бе улеснено чрез промените в нормативната уредба у нас в края на 2023 г. Чрез тези системи се увеличава делът на енергията от алтернативни източници на енергия и респективно се намалява зависимостта от конвенционалните горива. Материалът по-долу представя накратко процеса по инсталиране на средства за производство на енергия от ВИ до 30 kW, чиято произведена енергия може да се използва комбинирано – както за собствени нужди, така и за продажба на пазара на енергия.

Климатичните промени вероятно ще доведат до нарастване на бедността у нас

Бедните хора са непропорционално засегнати заради изменението на климата. В България всеки пети човек е беден – страната ни е на дъното на класацията за издръжка на живот в Европейския съюз. Има най-малко 3 канала, чрез които въздействието на изменението на климата може да повлияе на благосъстоянието на домакинствата – разходи, активи и производителност. У нас се очаква увеличение на реалните цени в цялата икономика, което вероятно ще доведе до значително намаляване на реалните доходи и до увеличаване на бедността за домакинствата. Доходите също ще се променят – приходите от квалифициран и неквалифициран труд се очаква да намалеят, което предполага повече хора да паднат под линията на бедността. Инфлацията при храните, дължаща се на промените в климата, ще бъде 3% годишно до 2035 г. А за момента българите дават най-голям дял от месечния си доход за храна, в сравнение с останалите европейци – 34,9% при 21,2% средно в Европа. Освен това икономическото неравенство е най-голямо у нас от страните в целия Евросъюз, а както бедността, така и неравенството, имат пряко отношение към проблема за изменение на климата. Освен това всеки шести работещ у нас упражнява дейност на открито, с което е изложен пряко на екстремни метеорологични явления, зачестяващи заради затоплящия се климат. Налице е необходимост от вземане на спешни мерки за защита на уязвимото население, които обаче у нас почти не присъстват в нормативните документи, анализи и планове на държавата и подчинените ѝ отговорни институции.