Помага ли съвременното кино на противодействието и адаптацията ни?

Как се гледа на климатичните промени през масовата култура и по-специално през киното? Адекватен ли е прочитът, има ли научна стойност или е само инструмент за създаване на съспенс, напрежение? Социологическото понятие за обществата ни в последните над 100 години като “общества на спектакъла” предоставят рамка, в която можем да търсим отговорите на тези въпроси. И да противопоставим на спектакъла, на “сеира” качествени културни творби. 

Как разхищението на храна допринася за климатичната криза?

1/3 от произведена храна в световен мащаб се губи или пропилява по пътя си от фермата до трапезата ни. Това разхищение има не само огромно отрицателно въздействие върху глобалната икономика и наличността на храни, но също така и върху околната среда и климата. Ресурсите, инвестирани в производството на храна – вода, земя, енергия и труд – се пропиляват, когато храната се озовава в сметищата, вместо да изхранва хората. В ЕС общото разхищение на храна през 2020 г. е било 127 кг на човек, докато в България – 86 кг, но при нас разхищението е съсредоточено предимно в производствения сектор (земеделие) и веригата на доставките.

Умната енергия намалява разходите за електроенергия и помага на градовете да използват ресурсите си по-ефективно

Какво представлява умната енергия, технологиите, свързани с нея и начина на използване, както и връзките ѝ с климатичните промени? Статията акцентира върху това как и защо умната енергия помага за подобряване на енергийната ефективност в България, което е ключов фактор за смекчаването на климатичните промени, борбата със замърсяването, повишаването на температурите и влошаването на човешкото здраве. Представени са успешни примери и инициативи в няколко общини у нас. Разглеждат се и потенциалните мерки в публичния и частния сектор, свързани с необходимостта от промяна на енергийната политика в България.

Кивано – далечен родственик на краставицата, и възможна алтернативна култура в родното земеделие

Отглеждането на алтернативни култури има голям потенциал за повишаване на устойчивостта на системите за отглеждане на земеделски култури и допринася за по-разнообразни и здравословни диети. С напредването на изменението на климата нарастват и рисковете от загуба на реколта. Необходимо е да се намалят емисиите от хранителните системи, като същевременно се увеличи тяхната устойчивост. Огромният неизползван потенциал за постигане на тези двойни цели се крие в трансформирането на агро-хранителните системи към по-разнообразни, базирани на растения и регионални системи за производство на храни. Това може да се постигне и чрез отглеждане на нови и нишови култури, каквато за нашата страна е видът кивано. Кивано е част от семейството на тиквовите култури, чиято технология на отглеждане не се отличава съществено от тази на близкия му родственик – краставицата. А имайки едно по-сложно сеитбообращение, с повече култури в полето, нуждата от употреба на синтетични пестициди за борба с плевелите, болестите и неприятелите намалява и имаме повече органично вещество в почвата, което допринася косвено и за намаляването на последиците от климатичните промени.

Променят ли се сезоните по света и в България?

Тази година на 20 март e пролетното равноденствие, което е и официалното настъпване на астрономическата пролет. Но какво всъщност представляват сезоните, каква е тяхната роля и как им влияят климатичните промени? В световен мащаб климатичните промени водят до удължаване на периода в годината с летни температури, докато продължителността на останалите сезони намалява. Поради тази причина пролетта започва, но и приключва по-рано, докато есента – по-късно. В частност за Северното полукълбо лятото става все по-дълго и по-горещо, а зимата все по-мека и къса, докато пролетта и есента се изместват във времето. Промените в България са сходни – има затопляне през всички месеци, като е най-съществено през лятото. При бъдещо затопляне климатът на Северна България все повече ще прилича на този на Южна България, а климатът в южните части на страната ще е подобен на този в Северна Гърция.

Какви рекорди счупи февруари по света, в Европа и у нас?

Глобалната температура през февруари отново прекрачи прага от 1,5 °C и регистрира стойност от 1,77 °C. За изминалите 12 месеца средната глобална температура е най-високата регистрирана в света и е с рекордните за момента 1,56 °C над доиндустриалния период. В Европа февруари също беше значително по-топъл от нормалното и е на второ място по положителна аномалия, която е с 3,30 °C по-висока от нормата за периода 1991 – 2020 г. В България февруари е бил най-топлият за последните 58 години, като месечната аномалия средно за страната е повече от 5 °C, а по поречието на Дунав и в Предбалкана е била дори над 7 °C. Интересното е, че в нито един ден през месеца не е имало снежна покривка в равнинната част на страната, включително и по високите западни полета, като и в София. Всички 29 дни от февруари са били с дневна аномалия над нормата, като в някои от тях положителни аномалии са достигнали над 10 °C. С приключването на февруари вече може да се направи анализ и за целия зимен сезон. След като Европа записа най-топлата си зима миналата година, тазгодишната зима се нарежда на второ място, като е била с 1,44 °C по-топла, спрямо нормата за периода 1991 – 2020 г. В България изминалата зима беше най-топлата за последните 136 г., като зимните рекорди се дължат основно на топлия февруари. 

ЕКСТРЕМНИ КЛИМАТИЧНИ ЯВЛЕНИЯ: Земеделието е един от най-пострадалите сектори

Д-р Валентин Симеонов от авторския ни екип в интервю за Агро ТВ относно ефектите на климатичните промени и земеделието.

Проф. Емил Гачев: Най-застрашени от безводие са Югоизточна България и Североизтокът

Интервю на проф. Емил Гачев за БНР по темата за водните ресурси на България.

Мит ли е, че България е богата на водни ресурси?

“За момента България разполага с достатъчно пресноводни ресурси, но разчита почти изцяло на 25% от пресноводните си ресурси, които се формират в резултат на баланса между валежи и изпарение на територията на страната, докато другите 75% се дават от река Дунав и имат по същество транзитен характер. Климатичните промени могат да доведат до риск от възникване на водни дефицити”, до този извод стигнаха проф. Емил Гачев и д-р Валентин Симеонов, които представиха днес пред журналисти анализ за състоянието на водните ресурси в България. Организатор на събитието “Мит ли е, че България е богата на водни ресурси?” е научнопопулярната платформа Климатека, която представя пред обществото изследвания на български учени по темите климатични промени, биоразнообразие, зелени политики и др. На събитието днес проф. Гачев и д-р Симеонов разгледаха как влияят промените в климата върху водния баланс в страната. 

Как климатичните промени влияят на човешкото здраве

Д-р Зорница Спасова в интервю за БНР – “Христо Ботев” относно негативните ефекти на климатичните промени върху човешкото здраве.