2024 г. е първата година, която премина прага от 1,5 °C

• 2024 г. е най-горещата в историята на метеорологичните наблюдения, като надминава предишния максимум от 2023 г. и е с 1,6 °C по-топла от средното за края на 19 век.
• Рекорди бяха отчетени и за температурата на морската вода, количеството топлина в океаните, водната пара в атмосферата и др.
• Дългосрочната тенденция на затопляне се дължи основно на човешкия фактор, но явлението Ел Ниньо временно допълнително повиши температурите.
• 2024 г. е и най-топлата в Европа, с 1,47 °C над климатичните норми и с 0,28 °C по-гореща от предишния рекорд от 2020 г.
• В България 2024 г. също е най-топлата от поне 1930 г. насам със средна температура около 2,1 °С над климатичните норми. Зимата и лятото също са рекордно топли.

България засяда, ако изостави Плана за възстановяване и устойчивост

– Планът за възстановяване и устойчивост на България предвижда над 340 реформи и инвестиции.
– България изостава със сроковете, като второто искане за плащане от ЕК беше подадено с шестмесечно закъснение.
– Сред проблемните области са либерализацията на енергийния пазар, възобновяемите източници, борбата с корупцията и модернизацията на образованието.
– Данъкоплатците ще поемат финансовата тежест от неизпълнението на реформите.

Какво да очакваме от зоната с ниски емисии за битово отопление в София?

– През януари 2025 г. Столична община ще въведе първата зона с ниски емисии за битово отопление в България, но контролът за прилагането на разпоредбите остава неясен и практически усложнен. 
– Зоната ще бъде разработена като всеобхватен и междусекторен инструмент, който цели да увеличи максимално положителното въздействие върху околната среда и хората, качеството на градското развитие и начините за отопление.
– Проучванията показват, че българите, които използват твърди горива, страдат от коронарна болест на сърцето с 68% повече от тези, които се отопляват по друг начин.
– При силна политическа воля и активен диалог със заинтересованите страни, особено живеещите в нея, зоната има потенциала да се превърне в един от най-амбициозните инструменти за осигуряване на по-здравословна среда за гражданите на София.

Климатичните промени и здравето са двете лица на една криза

– COP29 е втората конференция на ООН, която поставя на сцената на преговорите въпроса за здравето. Под мотото на СЗО „Здравето като аргумент за климатични действия“ форумът подчертава как екстремното време застрашава живота, поминъка и бъдещето на поколения. 
– Миналата година Южна Европа беше по-засегната от свързани с горещината заболявания, горски пожари, суша, хранителна несигурност и лайшманиоза (паразитно заболяване, разпространявано чрез ухапване от заразени пясъчни мухи), а Северна Европа беше по-засегната от увеличаването на хранителните разстройства и броя на кърлежите. 
– Населението на Субсахарска Африка и Южна Азия вероятно ще понесе основната тежест – там ежегодно се очаква да има над 10 млн. жертви на изменението на климата до 2050 г., а икономическата цена на въздействието върху здравето ще достигне между 8,6-20,8 трилиона щатски долара, според различните сценарии на затопляне.
– Науката постави България на второ място в Европа по смъртност, свързана с жегите за изминалата година. 

След втората най-топла есен досега, светът е на път към нова рекордно гореща година

– Вече е сигурно, че 2024 г. ще бъде първата година, през която повишението на средната температура на Земята е над 1.5 °C – над определената граница от Парижкото споразумение за климата.
– Изминалите есен и месец ноември се нареждат като вторите най-топли в историята на глобалните метеорологични наблюдения, след съответните през 2023. г. 
– Средната температура над Европа през есента на 2024 г. е третата най-висока, с 1,25 °C над нормата за сезона.
– Температурите през есента в България бяха близки до обичайните, като отчетохме най-студения ноември от 2012 г. насам.

За гората, сушата и наводненията през призмата на науката – На Градус и половина, Еп. 12

Момчил Панайотов от авторския ни екип в подкаста на Горчка – “На градус и половина”, където говори за проблемите на българската гора.

Бивш член на СМО в Женева пред Радио “Фокус”: Има повишена вероятност екстремните метеорологични явления да станат по-чести

Димитър Иванов от авторския ни екип в интервю за Радио “Фокус” относно подготвеността на държавите за справяне с екстремните метеорологични явления.

Към 2020 г. България е на първо място в ЕС по процент на енергийно бедни граждани

Арх. Веселин Веселинов от авторския ни екип в интервю за БНР – Радио София относно нуждата от пасивни сгради в България.

Зелена светлина липсва, но първите енергийни общности в България са факт

Енергийните общности придобиват все по-голяма популярност, но тепърва прохождат у нас. В Западна Европа те се развиват от повече от десетилетие, докато у нас това се случва едва сега. Отчасти причината е в забавянето на внасяне на промени в законодателството, които легитимират енергийните общности, които бяха нанесени едва през октомври 2023 г. Другата причина е свързана с липсата на конкретни подзаконови актове, които да определят ясно правилата за тяхното функциониране.. Въпреки това у нас вече има няколко активни енергийни общности, като някои от тях дори са инициирани от общински ръководства. Енергийната общност в Габрово вече функционира и се разраства, а в Бургас нова общност набира все повече участници до края на октомври.

Зоопарковете се ангажират с климатичните промени – какви са условията у нас?

Павел Василев от авторския ни екип в интервю за Bulgaria on air относно потенциалната роля на зоопарковете в опазването на климата и околната среда.