Амарантът – суперхрана за тялото, суперкултура за планетата
Растение с голям потенциал като храна и фураж в условията на променящ се климат, което все още е силно подценявано…
Растение с голям потенциал като храна и фураж в условията на променящ се климат, което все още е силно подценявано…
• Алтернативните земеделски култури – каквато е стевията – играят важна роля в справянето с климатичните промени.
• Захарната индустрия е ключов източник на въглероден диоксид.
• Стевията е добра алтернатива на захарта – безвредна и устойчива на промените в климата. Тя е природен подсладител с нулеви калории без ефект върху кръвната захар.
• Има значителен икономически потенциал, особено в контекста на глобалната тенденция към намаляване на употребата на захар и търсенето на по-здравословни алтернативи.
• Основните вещества в стевията, които я правят популярна и уникална: стевиозиди и ребаудиозиди са между 200 и 400 пъти по-сладки от захарозата.
• Има голям потенциал в България. В страната има опит от над три десетилетия – в Земеделския институт в Шумен успешно се отглежда стевия. Вече има и регистриран и наш сорт, който може успешно да се отглежда във всички райони на страната.
• Стевията вирее в топъл климат и е сравнително устойчива на засушаване.
• Зимите стават все по-топли и непредсказуеми, с недостатъчно студени дни за нормалното развитие на кайсията, което води до преждевременно излизане от покой, ускорено развитие и повишен риск от измръзване.
• Повишаването на температурата по време на фазата на затопляне има силен ефект за напредване на цъфтежа.Нестабилността на времето води до загуба на реколта. На всяко десетилетие в България има риск за 2 напълнo провалени и 1 слаба година. Има опасения за провал и на реколтата през 2025 г.
• Тази нестабилност затруднява производителите, намалява интереса към инвестиране в млади градини, увеличава зависимостта от внос и е предпоставка за повишаване на цените на пазара.
• Площите с кайсии у нас са намалели от около 6000 ha през 2000 г. до средно около 2500 ha през последните години, като промишленото производство остава значително по-ниско спрямо началото на века.
• Необходимо е обновяване на сортовете с адекватни изисквания за топлина и студ по време на покоя, по-добра студоустойчивост, , застраховки и адаптирани агротехнически практики както и сътрудничество между учени и производители.
• Резките застудявания и промени на времето през последните месеци нанесоха сериозни щети на някои овошки, което ще доведе до по-високи цени на плодовете.
• Роман Рачков: “По всяка вероятност българските земеделски стопани, които отглеждат череши, праскови и кайсии тази година няма да имат реколта или тя ще бъде в минимални количества, като при всяко положение ще претърпят и сериозни финансови загуби.”
• Екстремните климатични условия изискват преосмисляне на земеделските практики. Според агронома Надежда Шопова, фермерите трябва да адаптират избора на култури, сроковете на сеитба и засаждане, както и да използват прогностични инструменти за управление на риска.
• Застраховането на насажденията могат да помогнат за управление на риска.
• Държавата трябва да насърчи създаването на гаранционни фондове и да адаптира законодателството към новите климатични реалности.
• Потребителите също ще усетят ефекта от климатичните аномалии чрез ограничено предлагане на местни продукти и по-високи цени на вносните плодове.
• Климатичните промени вече не са абстрактен риск – те влияят пряко върху икономиката, доходите на земеделските производители и цените за потребителите.
Павел Василев в интервю за БНР – Видин за съвременната роля на зоопарковете — как те участват опазването на околната среда.
– Здравите почви са основата на живота, екосистемната стабилност и ефективната борба с климатичните промени.
– Почвите съхраняват около два пъти повече въглерод от атмосферата, което ги прави ключов природен буфер. Неустойчивите земеделски практики обаче водят до освобождаване на този въглерод и засилват климатичните промени.
– Устойчиви практики като регенеративно земеделие, оптимално сеитбообращение и енергоспестяващи технологии са ключови за опазването на почвеното здраве.
– Липсата на целенасочена стратегия и държавна политика за опазване на почвите в България остава сериозен проблем, който изисква спешни действия.
Павел Василев от авторския ни екип в интервю за Bulgaria on air относно потенциалната роля на зоопарковете в опазването на климата и околната среда.
Прекалено дълго време политиците, учените и веригите за доставки са се фокусирали върху култури, които изискват големи количества вода и изтощават почвите, оставяйки фермерите уязвими на климатични кризи и хронично недохранване. Въпреки това, съществуват алтернативи. Соргото и други древни, издръжливи зърнени култури могат не само да задоволят глобалното търсене на храна и хранителни вещества по рентабилен начин, но и да подобрят поминъка на фермерите, като същевременно защитават жизнените екосистеми на нашата планета. Сред всички зърнени култури, соргото е най-топлолюбивото и устойчиво на суша растение. То е способно да оцелее при екстремни условия, като температури над 30°C и продължителни засушавания, адаптирайки растежа си в отговор на неблагоприятната среда. Дори без напояване, соргото дава задоволителни добиви в полупустинни райони, което го прави ключов ресурс за земеделие в условията на променящия се климат.
Добрата новина е, че горите на България заемат ⅓ от територията на страната. Проблемът е че ⅓ от тази площ са млади и нископродуктивни, а друга част са изкуствено създадени иглолистни насаждения, които нямат толкова пълноценна защитна функция, подобно на буковите гори например, от наводнения и е по-вероятно да бъдат застрашени от пожари. Зачестилите и по-интензивни екстремни явления като горещи вълни, суши, пожари, наводнения, бури, градушки и т.н. неизбежно насочват вниманието ни към основната причина за тези бедствия, а именно – предизвиканите от човека климатични промени. Дали обаче горите могат да бъдат решение за голяма част от тези екстремни събития?
Зоологическите градини заемат важно място в пресечната точка на опазването на околната среда, образованието и ангажираността на общността. Това ги прави основни участници в противодействието на изменението на климата, като същевременно насърчават опазването на биоразнообразието. Интерактивните експонати и програми в зоологическите градини помагат на посетителите да разберат сложните връзки между човешките действия, околната среда и изменението на климата. Определени животински видове служат като “посланици” на тази кауза. В световен мащаб вече има немалък брой зоологически градини, които са на такова високо ниво – това са предимно членовете на световната, европейската и/или американската асоциация на зоопарковете и аквариумите. В България софийският зоопарк се стреми да се присъедини към тях, а пример за модерно отглеждане е Паркът за мечки в Белица.