Зоопарковете се ангажират с климатичните промени – какви са условията у нас?

Павел Василев от авторския ни екип в интервю за Bulgaria on air относно потенциалната роля на зоопарковете в опазването на климата и околната среда.

Соргото – древната култура, която предлага решения за земеделието

Прекалено дълго време политиците, учените и веригите за доставки са се фокусирали върху култури, които изискват големи количества вода и изтощават почвите, оставяйки фермерите уязвими на климатични кризи и хронично недохранване. Въпреки това, съществуват алтернативи. Соргото и други древни, издръжливи зърнени култури могат не само да задоволят глобалното търсене на храна и хранителни вещества по рентабилен начин, но и да подобрят поминъка на фермерите, като същевременно защитават жизнените екосистеми на нашата планета. Сред всички зърнени култури, соргото е най-топлолюбивото и устойчиво на суша растение. То е способно да оцелее при екстремни условия, като температури над 30°C и продължителни засушавания, адаптирайки растежа си в отговор на неблагоприятната среда. Дори без напояване, соргото дава задоволителни добиви в полупустинни райони, което го прави ключов ресурс за земеделие в условията на променящия се климат.

Значението на горите или защо не трябва да режем дървото, на което седим

Добрата новина е, че горите на България заемат ⅓ от територията на страната. Проблемът е че ⅓ от тази площ са млади и нископродуктивни, а друга част са изкуствено създадени иглолистни насаждения, които нямат толкова пълноценна защитна функция, подобно на буковите гори например, от наводнения и е по-вероятно да бъдат застрашени от пожари. Зачестилите и по-интензивни екстремни явления като горещи вълни, суши, пожари, наводнения, бури, градушки и т.н. неизбежно насочват вниманието ни към основната причина за тези бедствия, а именно – предизвиканите от човека климатични промени. Дали обаче горите могат да бъдат решение за голяма част от тези екстремни събития?

Спасителен център за природата и климата: зоопарковете не са това, което бяха

Зоологическите градини заемат важно място в пресечната точка на опазването на околната среда, образованието и ангажираността на общността. Това ги прави основни участници в противодействието на изменението на климата, като същевременно насърчават опазването на биоразнообразието. Интерактивните експонати и програми в зоологическите градини помагат на посетителите да разберат сложните връзки между човешките действия, околната среда и изменението на климата. Определени животински видове служат като “посланици” на тази кауза. В световен мащаб вече има немалък брой зоологически градини, които са на такова високо ниво – това са предимно членовете на световната, европейската и/или американската асоциация на зоопарковете и аквариумите. В България софийският зоопарк се стреми да се присъедини към тях, а пример за модерно отглеждане е Паркът за мечки в Белица. 

Чуфата е древна суперхрана, устойчива на климатичните промени

За бъдещото развитие на растениевъдството е от съществено значение да се получат нови, високопродуктивни сортове, които да отговорят на предизвикателствата на климатичните промени. Чуфата, известна също като земен или тигров бадем, има редица предимства за отглеждане в България, особено в контекста на променящите се климатични условия. Тази култура се отличава със своята устойчивост и адаптивност, което я прави жизнеспособна алтернатива на традиционните култури, въпреки че в момента все още е рядко срещана в страната. Чуфата може да замести фъстъците, бадемите и соевите зърна, като предлага отлични диетични качества. Отглеждането на чуфа в България може не само да осигури значителни икономически ползи, но и да допринесе за развитието на селските райони. Високата хранителна стойност на плодовете, потенциалът за добив и разнообразните пазарни възможности я превръщат в привлекателна алтернатива в условията на климатичните промени. 

Какво е бъдещето на кафето в новата климатична реалност?

Средната продължителност на живота на една кафеена плантация е около 30 години, но може да достигне и около 50 години. Поради тази причина съществуващите плантации за кафе ще бъдат свидетели на изменението на климата. Широко разпространените и предпочитани сортове като Arabica имат малка генетична база, което ги прави по-малко адаптивни към различни климатични условия. Повишаването на температурите в районите, където се отглежда кафе, както и по-продължителните засушавания и екстремни метеорологични събития водят до намаляване на добивите, влошаване на качеството и по-честа поява на вредители и болести. Очакванията са, че ако търсенето на кафе продължи да нараства в съчетание с намалени обработваеми площи и производителност, ще се сблъскаме с умерен до сериозен недостиг на любимата напитка и то още в рамките на няколко десетилетия.

В България трябва да се създадат екокоридори, за да може животните безопасно да се придвижат, каза за БТА eкoлогът Павел Василев

Павел Василев от авторския ни екип в интервю за БТА относно животните в ролята на екосистемни инженери.

Време ли е да отглеждаме нови топлолюбиви култури?

Роман Рачков от екипа ни в ефира на Bulgaria On Air относно възможностите за отглеждане на алтернативни култури в страната ни в отговор на климатичните промени.

Защо “африканската краставица” може да предизвика интереса на българските фермери?

За да се справят с предизвикателствата, породени от изменението на климата, и да осигурят доставките на храна, дребните земеделци и домашни производители трябва да възприемат устойчиви и адаптивни практики. Една от тези практики е да разширят разнообразието от култури, като включат нови сортове, които са устойчиви на високи температури и суши. Има многобройни култури, които могат да се отглеждат в България и съчетават устойчивост с кулинарна привлекателност. Някои ще бъдат издръжливи навън, други може да са нежни и да се нуждаят от защита, но е време да разширим хоризонтите си. Една такава култура е и Африканската краставица, позната още като мелотрия и мини диня.

Екосистемни инженери: Как дивите бозайници помагат в борбата срещу климатичните промени

Освен че са застрашен вид, някои от дивите животни могат да бъдат инструмент за предотвратяването на щетите от промените в климата и играят важна роля срещу атмосферната концентрация на парникови газове. Това е важно за Европа, и особено за България. Едрите сухоземни бозайници влияят на естествените местообитания и влизат в ролята на регулатори: растителноядните – като пасат и създават богата на видове мозаечна екосистема, а хищниците – като балансират размножаването на тревопасните. Тарпанът, зубърът, бобърът, еленът, турът и куланът са добри примери за екосистемни инженери. Затова опазването им е от ключово значение. В България вече има успехи на връщане на изчезнали животни обратно в дивата природа – в Източните Родопи. По данни от 2023 г. там живеят 19 зубъра, 190 тарпана, 150 благородни елена и 500 лопатара, но 166 вида местообитания в страната са в опасност. Затова е необходима много работа за промяна на обществените нагласи.