Защо “африканската краставица” може да предизвика интереса на българските фермери?

За да се справят с предизвикателствата, породени от изменението на климата, и да осигурят доставките на храна, дребните земеделци и домашни производители трябва да възприемат устойчиви и адаптивни практики. Една от тези практики е да разширят разнообразието от култури, като включат нови сортове, които са устойчиви на високи температури и суши. Има многобройни култури, които могат да се отглеждат в България и съчетават устойчивост с кулинарна привлекателност. Някои ще бъдат издръжливи навън, други може да са нежни и да се нуждаят от защита, но е време да разширим хоризонтите си. Една такава култура е и Африканската краставица, позната още като мелотрия и мини диня.

Екосистемни инженери: Как дивите бозайници помагат в борбата срещу климатичните промени

Освен че са застрашен вид, някои от дивите животни могат да бъдат инструмент за предотвратяването на щетите от промените в климата и играят важна роля срещу атмосферната концентрация на парникови газове. Това е важно за Европа, и особено за България. Едрите сухоземни бозайници влияят на естествените местообитания и влизат в ролята на регулатори: растителноядните – като пасат и създават богата на видове мозаечна екосистема, а хищниците – като балансират размножаването на тревопасните. Тарпанът, зубърът, бобърът, еленът, турът и куланът са добри примери за екосистемни инженери. Затова опазването им е от ключово значение. В България вече има успехи на връщане на изчезнали животни обратно в дивата природа – в Източните Родопи. По данни от 2023 г. там живеят 19 зубъра, 190 тарпана, 150 благородни елена и 500 лопатара, но 166 вида местообитания в страната са в опасност. Затова е необходима много работа за промяна на обществените нагласи. 

Доматен молец застрашава реколтата и у нас

През последните 10 години доматеният листоминиращ молец се превърна в една от най-сериозните заплахи за селските стопани, отглеждащи домати в световен мащаб. От откриването му в Испания през 2006 г. този вредител е успял да зарази 60% от доматените култури в много региони на света. В резултат на глобалната търговия, която улеснява пренасянето му, но и на климатичните промени, които създават условия, способстващи бързото му размножаване, той вече е сериозна опасност и у нас. Видът лесно може да се пренесе в нови райони, като в активния си период може да преодолее до 10 км с летеж. И днес той се локализира на територията на цялата страна. Имайки предвид, че видът ползва за свой гостоприемник традиционни за нашата страна култури, като домати, чушки и патладжан, потенциалните икономически загуби за малки и средни зеленчукопроизводители могат да бъдат фатални за тяхната устойчивост.

Копривата и нейните възможности за справяне с парниковите газове

Текстилната промишленост, особено производството на облекло, има значителен принос за глобалните емисии от парникови газове – всеки тон дрехи генерира приблизително около 26,2 тона еквивалент на въглероден диоксид. Въпреки множеството познати приложения на копривата, е малко известен факт, че тя може да се използва и в текстилната индустрия. Изследванията доказват, че съществуват високопродуктивни клонове на влакнеста коприва, които фиксират значително количество въглерод от надземна биомаса, като по този начин могат да допринесат за намаляване на емисиите на парникови газове. Копривата е универсален материал и може да се смесва с други влакна, за да се получат различни смеси, освен това е с най-висока якост на опън, спрямо останалите естествени влакна. Копривата се отглежда в България и е сравнително лесна за култивиране, като за разлика от конопените влакна, няма правен проблем с отглеждането ѝ.

Кивано – далечен родственик на краставицата, и възможна алтернативна култура в родното земеделие

Отглеждането на алтернативни култури има голям потенциал за повишаване на устойчивостта на системите за отглеждане на земеделски култури и допринася за по-разнообразни и здравословни диети. С напредването на изменението на климата нарастват и рисковете от загуба на реколта. Необходимо е да се намалят емисиите от хранителните системи, като същевременно се увеличи тяхната устойчивост. Огромният неизползван потенциал за постигане на тези двойни цели се крие в трансформирането на агро-хранителните системи към по-разнообразни, базирани на растения и регионални системи за производство на храни. Това може да се постигне и чрез отглеждане на нови и нишови култури, каквато за нашата страна е видът кивано. Кивано е част от семейството на тиквовите култури, чиято технология на отглеждане не се отличава съществено от тази на близкия му родственик – краставицата. А имайки едно по-сложно сеитбообращение, с повече култури в полето, нуждата от употреба на синтетични пестициди за борба с плевелите, болестите и неприятелите намалява и имаме повече органично вещество в почвата, което допринася косвено и за намаляването на последиците от климатичните промени.

Кафявата мраморна дървеница е сериозен селскостопански вредител, който вече се среща и у нас

Кафявата мраморна дървеница, също позната като миризливка наскоро се появи като инвазивен вредител в Северна Америка и Европа. Тя може да се транспортира на много дълги разстояния и има силен капацитет за разпръскване, като размножаващите се популации присъстват в множество страни в Европа, включително и в България. Дървеницата се среща в широк спектър от местообитания, включително градски райони, където тя се счита за досаден нашественик. В Европа насекомото бързо се превърна в основен селскостопански вредител като застрашава  зеленчуковите, градинските, зърнените и декоративните култури. Хранителната ѝ ниша е обширна, в това число ябълки, круши, праскови, грозде,  домат, пипер, краставица, боб, царевица, дори и роза. Това се улеснява от липсата на естествени вредители в района на инвазия. Промените в климата водещи до бързо натрупване на сума на ефективните температури, необходима за развитието на вида, води до развитието на повече поколения през годината и значими щети по селскостопанските култури.

Сладкият картоф – една алтернативна култура на фона на променящия се климат

Въздействието на изменението на климата се влошава, температурите нарастват и това принуждава растителните видове да мигрират или дори някои от тях да изчезнат. Тази тенденция е валидна и за земеделието. Едно от последствията е, че традиционните култури не могат да се адаптират към променящия се климат и дават по-ниски добиви. Една от стратегиите, с която това може да се компенсира е интродукцията на нови за района култури. Сладкият картоф, който също е известен като батат и неговото въвеждане по-масово в култура е такава алтернатива. Бататът превъзхожда картофа по някои критерии, заради които специалистите го нареждат в редиците на суперхраните. С чудесните си вкусови качества и балансиран хранителен състав, добрите средни добиви без необходимост от значими финансови вложения в технологията му за отглеждане, той е една от културите, които могат по-трайно да навлязат в едно балансирано и устойчиво сеитбообращение у нас.

Азолата – едно инвазивно растение, ни поставя пред избор дали да го култивираме или унищожаваме

Климатичните промени благоприятстват и улесняват проникването на чужди и инвазивни видове на нови територии. Тук идва въпросът как да се справим с тях? Дали използвайки методите на химичната и биологична растителна защита или търсейки, нов и иновативен подход, който, от една страна, да ограничава тяхното разпространение, а от друга – да носи икономически и екологични ползи. Такъв е случаят с инвазивното водно растение Азола (Azolla filiculoides), което произхождаща от тропическите райони на Северна Америка, но днес е широкоразпространено по света, включително и в България. Както много инвазивни видове, така и този носи много проблеми, защото азолата има бърз темп на растеж и за кратък период водната папрат може да покрие цялата водна повърхност, като лиши от слънчева светлина и нормален достъп до кислород другите растения и животните, които обитават водоемите. В този случай британските учени съветват да се унищожат заразените с азола реки и езера, но в Азия подходът към този вид растение е съвсем друг – там азолата се отглежда за получаване на органични торове за подхранване на оризовите полета. 

Индустриалният коноп: трудното завръщане на едно набедено, но многообещаващо растение

Индустриалният коноп е универсално, устойчиво растение с различни приложения. Той има потенциала да предложи решение на кризата с изменението на климата, тъй като е жизнеспособен източник на възобновяема енергия. Въпреки че индустриалният коноп е разпространена селскостопанска култура от древни времена, в много страни, производството му доскоро е било забранено поради асоциацията му с растения, отглеждани заради психоактивните си вещества. През 1952 г., преди да бъде забранен за отглеждане, конопът е заемал над 250 хил. декара земеделски площи в България. Бързо нарастващата популярност на конопа в Европа и Северна Америка в последните години може да се отдаде на неговия потенциал за устойчивост, както и приложението му като възобновяема суровина. Заедно с това той спестява много  вода, особено след като сушите стават все по-чести с изменението на климата.

Какво не знаем за микроводораслите и къде е тяхната сила?

Технологиите за улавяне и съхранение на въглероден диоксид са решение за смекчаване и намаляване на концентрацията на този газ в атмосферния въздух. Те се делят на физически и биологични – т.нар. зелени технологии. От биологична гледна точка, фотосинтезата, която се извършва от растения и водорасли, е най-екологичното и устойчиво решение за улавяне на въглероден диоксид. Този процес може да се стимулира чрез технологични решения, като изкуственото култивиране на микроводорасли.