Кафявата мраморна дървеница е сериозен селскостопански вредител, който вече се среща и у нас

Кафявата мраморна дървеница, също позната като миризливка наскоро се появи като инвазивен вредител в Северна Америка и Европа. Тя може да се транспортира на много дълги разстояния и има силен капацитет за разпръскване, като размножаващите се популации присъстват в множество страни в Европа, включително и в България. Дървеницата се среща в широк спектър от местообитания, включително градски райони, където тя се счита за досаден нашественик. В Европа насекомото бързо се превърна в основен селскостопански вредител като застрашава  зеленчуковите, градинските, зърнените и декоративните култури. Хранителната ѝ ниша е обширна, в това число ябълки, круши, праскови, грозде,  домат, пипер, краставица, боб, царевица, дори и роза. Това се улеснява от липсата на естествени вредители в района на инвазия. Промените в климата водещи до бързо натрупване на сума на ефективните температури, необходима за развитието на вида, води до развитието на повече поколения през годината и значими щети по селскостопанските култури.

Сладкият картоф – една алтернативна култура на фона на променящия се климат

Въздействието на изменението на климата се влошава, температурите нарастват и това принуждава растителните видове да мигрират или дори някои от тях да изчезнат. Тази тенденция е валидна и за земеделието. Едно от последствията е, че традиционните култури не могат да се адаптират към променящия се климат и дават по-ниски добиви. Една от стратегиите, с която това може да се компенсира е интродукцията на нови за района култури. Сладкият картоф, който също е известен като батат и неговото въвеждане по-масово в култура е такава алтернатива. Бататът превъзхожда картофа по някои критерии, заради които специалистите го нареждат в редиците на суперхраните. С чудесните си вкусови качества и балансиран хранителен състав, добрите средни добиви без необходимост от значими финансови вложения в технологията му за отглеждане, той е една от културите, които могат по-трайно да навлязат в едно балансирано и устойчиво сеитбообращение у нас.

Азолата – едно инвазивно растение, ни поставя пред избор дали да го култивираме или унищожаваме

Климатичните промени благоприятстват и улесняват проникването на чужди и инвазивни видове на нови територии. Тук идва въпросът как да се справим с тях? Дали използвайки методите на химичната и биологична растителна защита или търсейки, нов и иновативен подход, който, от една страна, да ограничава тяхното разпространение, а от друга – да носи икономически и екологични ползи. Такъв е случаят с инвазивното водно растение Азола (Azolla filiculoides), което произхождаща от тропическите райони на Северна Америка, но днес е широкоразпространено по света, включително и в България. Както много инвазивни видове, така и този носи много проблеми, защото азолата има бърз темп на растеж и за кратък период водната папрат може да покрие цялата водна повърхност, като лиши от слънчева светлина и нормален достъп до кислород другите растения и животните, които обитават водоемите. В този случай британските учени съветват да се унищожат заразените с азола реки и езера, но в Азия подходът към този вид растение е съвсем друг – там азолата се отглежда за получаване на органични торове за подхранване на оризовите полета. 

Индустриалният коноп: трудното завръщане на едно набедено, но многообещаващо растение

Индустриалният коноп е универсално, устойчиво растение с различни приложения. Той има потенциала да предложи решение на кризата с изменението на климата, тъй като е жизнеспособен източник на възобновяема енергия. Въпреки че индустриалният коноп е разпространена селскостопанска култура от древни времена, в много страни, производството му доскоро е било забранено поради асоциацията му с растения, отглеждани заради психоактивните си вещества. През 1952 г., преди да бъде забранен за отглеждане, конопът е заемал над 250 хил. декара земеделски площи в България. Бързо нарастващата популярност на конопа в Европа и Северна Америка в последните години може да се отдаде на неговия потенциал за устойчивост, както и приложението му като възобновяема суровина. Заедно с това той спестява много  вода, особено след като сушите стават все по-чести с изменението на климата.

Какво не знаем за микроводораслите и къде е тяхната сила?

Технологиите за улавяне и съхранение на въглероден диоксид са решение за смекчаване и намаляване на концентрацията на този газ в атмосферния въздух. Те се делят на физически и биологични – т.нар. зелени технологии. От биологична гледна точка, фотосинтезата, която се извършва от растения и водорасли, е най-екологичното и устойчиво решение за улавяне на въглероден диоксид. Този процес може да се стимулира чрез технологични решения, като изкуственото култивиране на микроводорасли.

Каква заплаха за хората и природата крият морските горещи вълни?

Д-р Зорница Спасова от авторския ни екип пред БНР Радио София относно явлението гореща морска вълна.

За възстановяването на увредените екосистеми или защо не можем просто да засадим 1 трилион дървета?

Възстановяването на екосистемите е на първо място в международния дневен ред като важна стъпка за смекчаване на климатичните промени и загубата на биоразнообразие, а засаждането на дървета заема централно място. На равнище ЕС вчера беше приет Закон за възстановяването, който има амбиция до 2030 г. да бъдат възстановени поне 20% от сухоземните и морските територии на ЕС. Въпреки че възстановяването на екосистемите е важно и спешно, съсредоточаването основно върху широкомащабното засаждане на дървета може да бъде проблематично за водните ресурси, биоразнообразието и местните общности. Освен това разчитането на засаждането на дървета за компенсиране на въглеродните емисии е рисковано и ненадеждно от гледна точка на смекчаване на климатичните промени, без конкретни и амбициозни цели за намаляване на емисиите. Изместването на фокуса върху отглеждането на дървета и възстановяването на различни екосистеми – от влажни зони до пасища и гори, ще бъде по-полезно за хората, климата и биоразнообразието. Програмата, която се разработва в Родопите – Rewilding, представлява такъв холистичен подход, който включва и регенеративното използване на земята. В крайна сметка улавянето на въглерод не трябва да се разглежда като основна цел на възстановяването на екосистемите, а като хубав, полезен страничен ефект.

Влияе ли се лавандулата от климатичните промени?

През последните години лавандулата зае значими площи, както в традиционните за нейното отглеждане райони в Южна България, така и нови територии, навсякъде из страната. България е на второ място по добиви на етерично масло след Франция и въпреки южния си произход, лавандулата е застрашена от климатичните промени. Промените в климата водят до негативни последствия при отглеждането на лавандуловите насаждения в България, като двата основни стресови фактори са температурният и този, който е причинен от недостига на влагозапасеност в почвите. Предприемането на спешни мерки свързани с развитието на поливните системи, избора и практическото въвеждане на нови, устойчиви на засушаванията сортове лавандула, както и агроклиматичното райониране на страната са подходящи за една стратегия, която ще адаптира родния производител на лавандула към тях и ще запази водещите позиции на страната като основен производител на лавандула и лавандулово масло в света.

Рискуваме да загубим подземното богатство, което крепи биоразнообразието в горите

Участие на Радина Калдамукова в предаването “Made in green” по Bloomberg TV относно ролята на гъбите за опазването на околната среда.

Как промените в климата влияят на розопроизводството у нас?

Интервю на Надежда Шопова от екипа ни за БНР – Радио София относно влиянието на климатичните промени върху розопроизводството в България.