Как увеличаването на температурите може да повиши риска от домашно насилие?

Дори и като свидетели на учестилите климатични аномалии в последно време, ние често затваряме очи пред едно от деликатните последствия от климатичните промени: домашното насилие. Въпреки че корените на домашно насилие са дълбоки и сложни плетеници от социални, културни и индивидуални фактори, има една връзка, която учени все повече документират, а именно тази между климатичните промени и безработицата като фактор за отключване на агресия в домашни условия. Данни дори сочат, че повишаването на годишните температури с 1°C води до 6% повишаване на случаите на домашно насилие.

Климатичните промени и здравето на децата

Поради своята физиологична, психическа и когнитивна незрялост, децата (особено в бедните държави) са сред най-уязвимите към климатичните промени слоеве на населението. В международен аспект ⅔ от предотвратимите случаи на болести поради изменения в околната среда се случват при децата. Бъдещето в свят на климатични промени на детето, родено днес, също не изглежда розово. Международно изследване на изследователската група BCLIMATE на VUB, публикувано през 2021 г. показва, че децата ще бъдат подложени на непропорционално увеличена експозиция на екстремни събития през целия им живот, особено в страните с ниски доходи. Детето, родено днес, ще се сблъска средно със 7 пъти повече горещи вълни през живота си, отколкото своите баби и дядовци. То ще преживее средно 2,6 пъти повече засушавания, 2,8 пъти повече речни наводнения, почти 3 пъти повече провалени реколти и 2 пъти повече горски пожари, отколкото хората, родени преди 60 г.

Природни бедствия гонят 26 милиона души от дома годишно

Зорница Спасова от авторския ни екип в интервю за Нова телевизия относно миграцията, причинена от промените в климата на Земята.

Как етичните последици от промените в климата и недостигът на ресурси оказват влияние върху правата на жените?

Климатичните промени са неизменно свързани с липсата на питейна вода и вода за домакински и селскостопански нужди. Поради факта, че често най-обременени биват жени и млади момичета, много експерти наблягат на въпроса за така наречената климатична справедливост и етичните последици от промените в климата. Какво е отражението на климатичните промени в различни аспекти от живота в България във времена, когато случаите на домашно насилие нарастват?

От секюритизация към етика на грижата: климатичното време на жените

Проблем на сигурността ли са климатичните промени? Статията проследява как, ако следваме наложената линия, че климатът е проблем на сигурността, то това е сигурност, различна от “секюритизацията” като силов подход, а сигурност, основана на етика на грижата, в смисъла на “свобода от тревога”. Мотивира се и се предлага потребността от мобилизиране на феминистка “научност” и се описва начинът, по който тези перспективи изискват спешно да променим радикално разбирането ни за света.

До 2050 г. броят на климатичните бежанци може да достигне между 150 и 250 млн. души

Нашият автор д-р Зорница Спасова в интервю за БНР “София” за нарастващия брой бежанци в следствие на климатичните промени.

Климатичните бежанци – непознатото лице на климатичните промени

Една от най-големите социално-икономически, а и здравни кризи, които са способни да предизвикат климатичните промени, са свързани с т. нар. климатични миграции. Екстремните метеорологични явления като бури, суши и наводнения са се увеличили трикратно през последните 30 г. и са прогонили стотици хиляди хора от домовете им. От 2008 г. насам средногодишният брой на емигрантите поради природни бедствия надхвърля 26 млн. д. През 2050 г. се очаква броят им да достигне между 150 и 250 млн. – 100 млн. д. от тях поради покачването на морското равнище, и около 50 млн. д. – поради намалената производителност на земеделието в резултат на разпространението на сушата. Според International Alert броят на страните, изправени пред политически хаос и масова миграция поради климатичните промени, в момента надхвърля 100.

Зорница Спасова пред “24 часа”: 38 000 могат да починат от горещи вълни в периода от 2030 до 2050 г.

Нашият автор д-р Зорница Спасова в интервю за вестник “24 часа“, в което говори за влиянието на горещите вълни върху човешкото здраве, свързаните заплахи от изменението на климата и възможни стратегии за противодействие.