Как реагираме на природните бедствия?

Елица Станева-Бритън 14 March 2023

Връзката между природните бедствия, климатичните промени, човешкото поведение и социалната среда е повече от видима. През последните 2 десетилетия броят на екстремните климатични събития е нарастнал с 83%, а природните бедствия са се увеличили с 43%. Природните катаклизми от своя страна водят до засилени здравни, психични и социални проблеми. Тъй като честотата на метеорологичните аномалии се увеличава и у нас, е изключително важно да разберем как човек действа по време и след бедствия и какво може да направи не просто, за да оцелее, а да се превърне в устойчив и адаптивен психически индивид.

Кои бяха най-опасните метеорологични явления през 2022 г.?

Николай Петков 26 January 2023

Екстремните явления са сред най-явните проявления на затоплящия се земен климат, като те нарастват и по честота, и по интензивност, като последните промени съществено ще се увеличават при бъдещо затопляне на климата. Статията представя най-екстремните проявления на времето през изминалата 2022 г., в това число наводнения, урагани, горещи вълни, засушавания, пясъчни бури и екстремно понижение на температурите.

Как наводненията се превръщат в бедствия?

Боян-Никола Зафиров 18 January 2023

През последните десетилетия се появи нова научна дисциплина, която има за цел да проследи до каква степен климатичните промени допринасят за появата на екстремните природни явления. Наводненията са едни от най-деструктивните природни процеси, като се очаква интензитетът на екстремните валежи да се повиши през следващите десетилетия. Не всички наводнения могат да се превърнат в бедствия, но когато това е факт, има индикация за проблеми и неуспехи в устойчивото развитие, които поставят под заплаха именно най-уязвимите представители на обществото.

Финансирането на “загуби и щети” вероятно ще бъде водеща тема на COP27 в Египет

Николай Петков 26 October 2022

Все по-честите и по-тежки екстремни метеорологични явления, и постепенно протичащите процеси, като покачването на морското равнище, причиняват неизбежни загуби и щети по целия свят. До 2030 г. развиващите се страни ще трябва да се справят с между 290 – 580 млрд. долара годишно “остатъчни щети” (такива, които не могат да бъдат предотвратени дори с мерки за адаптация). Освен за икономическите измерения, е важно да се отбележи, че става въпрос и за загуба на домове, човешки животи и дори за застрашаване на начина на живот на хора в дългосрочен план. Това е заплаха, надвиснала над развиващите се страни, които имат най-малък принос за изменението на климата. Ето защо въпросът за финансирането на загубите и щетите е и въпрос на т.нар. климатична справедливост, който от десетилетия е в сянката на преговорите на ООН за климата и се очаква да бъде сред основните теми на предстоящата среща на върха за климата COP27 в Египет през ноември.

Апокалипсисът като еманципация

Милена Статева 08 September 2022

Тази статия работи със социологическото понятие за апокалипсис, и донякъде – със свързаните с него катастрофа и криза. Изправени сме пред спешна необходимост от смислообразуващи колективни интерпретации, които да дадат възможност на човечеството да продължи напред достойно. Често се злоупотребява с такива понятия за целите на алармизма и мотивирането на несправедливи и непопулярни мерки и действия. Но тези понятия носят потенциал да разберем какво се случва с човешкия ни свят напоследък. И по-важно, те ни дават възможност да осмислим как да реагираме в така назоваваните социални темпоралности.

Природни бедствия гонят 26 милиона души от дома годишно

Зорница Спасова 15 May 2022

Зорница Спасова от авторския ни екип в интервю за Нова телевизия относно миграцията, причинена от промените в климата на Земята.

До 2050 г. броят на климатичните бежанци може да достигне между 150 и 250 млн. души

Зорница Спасова 10 February 2022

Нашият автор д-р Зорница Спасова в интервю за БНР “София” за нарастващия брой бежанци в следствие на климатичните промени.

Климатичните бежанци – непознатото лице на климатичните промени

Зорница Спасова 07 February 2022

Една от най-големите социално-икономически, а и здравни кризи, които са способни да предизвикат климатичните промени, са свързани с т. нар. климатични миграции. Екстремните метеорологични явления като бури, суши и наводнения са се увеличили трикратно през последните 30 г. и са прогонили стотици хиляди хора от домовете им. От 2008 г. насам средногодишният брой на емигрантите поради природни бедствия надхвърля 26 млн. д. През 2050 г. се очаква броят им да достигне между 150 и 250 млн. – 100 млн. д. от тях поради покачването на морското равнище, и около 50 млн. д. – поради намалената производителност на земеделието в резултат на разпространението на сушата. Според International Alert броят на страните, изправени пред политически хаос и масова миграция поради климатичните промени, в момента надхвърля 100.

Най-екстремните метеорологични явления за 2021 г.

Климатека 03 January 2022

През изминалата година светът преживя множество екстремни метеорологични явления във всички краища на света – горещи вълни, пожари, наводнения, тропически циклони, бури и застудявания. Много от тях бяха с рекордни характеристики и според водещите научни организации, те са отчасти причинени от антропогенния фактор. В статията е представен списък с 10 от най-забележителните екстремни явления от последните 12 месеца.