Пресечните точки между климата и миграцията в България – отвъд статистиките

Климатека 04 December 2025

Лозунгът “всички сме мигранти” придобива нов заряд в резултат от многопосочното взаимодействие между климатичната криза и глобалните миграционни процеси

Бедствия по наша вина: Къде се пробива системата?

Климатека 07 October 2025

Бетон вместо гори, строежи в заливаеми зони и закъсняла превенция — комбинацията, която превръща дъжда в катастрофа

От безводие към наводнения: Защо кризите преливат една в друга?

Климатека 07 October 2025

Екстремните събития зачестяват, но когато решенията са базирани на наука, пороят може да остане природно явление, а не човешка трагедия

2024 г. – предвестник за огнените стихии от лятото на 2025 г.

Климатека 03 September 2025

През 2024 г. в България са регистрирани 379 горски пожара, като засегнатите територии обхващат значителна част от страната. Северозападна България е регионът с най-много пожари, а особено тревожен е фактът, че голяма част от огъня е обхванал защитени зони от мрежата НАТУРА 2000. Там са изгорели над 23 хиляди декара гори – около 38% от всички засегнати площи през годината (или близо 60 хиляди декара общо). Само в НАТУРА 2000 са регистрирани 70 пожара, което е почти 1/5 от всички за 2024 г.
Тези тревожни данни се оказаха предвестник на тежката ситуация през лятото на 2025 г., когато мащабните пожари отново показаха липсата на достатъчна превенция и подготовка от страна на отговорните институции. Климатека отправи запитване за коментар на ситуацията и данните към експертите по горите доц. д-р Георги Костов и доц. д-р Момчил Панайотов.

Българската гора в пламъци: кога ще се научим да се пазим от огъня?

Момчил Панайотов 11 August 2025

• Най-уязвими са иглолистните гори, особено изкуствено създадените култури на малка надморска височина при големи гъстоти.
• При интензивни пожари се уврежда силно почвата: загиват голяма част от естествените микроорганизми, става податлива на ерозия при поройни валежи.
• За разлика от степните и средиземноморските видове, които могат да се възстановяват бързо дори след сериозни щети, екосистемите в България не са адаптирани към чести пожари.
• Засаждането на по-устойчиви растения след пожар понякога не е изобщо лесно. Често тези видове не могат да оцелеят при влошената след огъня почва и среда. В планински райони може да отнеме от 70 до 100 години гората да възвърне предходния си облик.
• Въпреки това, масовата нагласа у нас продължава да приема горите като безкраен склад за дървесина.
• Необходими са съвременни системи за картографиране и оценка на риска, които да позволят навременна превенция и целенасочени действия. Горите трябва да се управляват като уязвими екосистеми, изискващи дългосрочни грижи, знания и политики, съобразени с климатичните реалности.

Мисия доброволец: на ръба между героизма и риска в огъня

Климатека 07 August 2025

Разказ на Милен Данков и Андрей Ралев за опита и предизвикателствата на терен • Доброволците играят ключова роля в борбата…

Пожарна безопасност в климатична криза: време е за 21-ви век

Борислав Сандов 04 August 2025

• Над 90% от пожарите в България са причинени от човешка дейност, а над 80% от горските пожари тръгват от населени места и земеделски земи.
• България е единствената държава в ЕС без специализирана въздушна техника за гасене на пожари, въпреки че се намира в силно уязвим за пожари регион.
• Все още липсва яснота коя институция трябва да управлява въздушната техника, въпреки че два пъти вече има осигурено финансиране.
• Превенцията и ранното действие са най-евтините и ефективни мерки, но у нас липсват адекватни протоколи и координирани действия дори при обявен червен код за пожар.
• Залесителните дейности след пожари често влошават ситуацията – например при подмяна на естествени широколистни видове с бор, който е по-запалим.
• Наличието на безпилотни летателни апарати (дронове) би подобрило както разузнаването и реакцията при пожари, така и наблюдението на огнищата след потушаването им.
• Нужна е структурна реформа и политическа воля, включително възстановяване на Гражданска защита и създаване на координационно звено с вицепремиер по климатични политики и създаване на застрахователен механизъм при бедствия.
• Необходимо е и осъвременяване на Стратегията за адаптация към климатичните промени, но и прилагането ѝ, чрез осигуряване финансиране на мерките в нея и включването ѝ в програмите на ресорните държавни звена.
• Българите усещат нарастващия риск: 72% се чувстват изложени на заплахи от пожари, наводнения и климатични екстреми – почти двойно повече от средното в ЕС (38%).
• 58% от хората у нас настояват държавата спешно да действа, за да се подготви за климатичните предизвикателства.

Пожарите в плен на климатичните промени: как да се адаптираме

Георги Костов 30 July 2025

Пожарите в природата са естествени явления, играещи важна роля в биогеохимичния кръговрат на веществата.
Климатичните промени водят до много по-дълбоки промени, включително разместване на цели климатични зони. Това директно влияе върху растителността – особено горите.
В България най-уязвими са Добруджа и най-южните райони на страната. В Добруджа степите може да изместят дъбовите гори. В южната част климатът става по-сух, напомнящ средиземноморски, но с тежки зимни студове – комбинация, изключително стресираща за горите.
Пожарната безопасност не е само грижа на службите, а резултат от съзнателни обществени и управленски действия. Колкото по-добре планираме и поддържаме ландшафта, толкова по-малко шанс даваме на огъня да се разрасне.
За последните 15 години едва около 2% от пожарите в българските горите не са причинени от човешка грешка или с други думи: над 90% от пожарите се дължат на човешка дейност. Тоест – повечето могат да се предотвратят – при ранна детекция и бърза реакция.

Като член на ЕС, България може лесно да се възползва от механизмите за взаимопомощ при пожари: EU Civil Protection Mechanism и RescEU. Гърция, Испания и Италия, които имат своя летателна техника, я споделят в тези инициативи.
В Испания, Италия и Португалия се практикува контролирано опожаряване с цел намаляване на горимата растителност – слаби огньове през зимата изгарят горния слой растителност, но не застрашават дърветата. Това е част от политиките за превенция от пожатите, но у нас тази практика не е разрешена.
Пашата с кози е най-перспективният и евтин метод за намаляване на горимата растителност в България.

Мисия възможна: как разходите за сигурност и отбрана да работят и за климата?

Апостол Дянков 24 July 2025

• Държавите членки на НАТО, сред които и България, ще трябва да отделят по 5% от своя БВП в разходи за отбрана или до 950 млрд. долара годишно – за членките на НАТО и ЕС.
• Огромните финансови нужди за военни цели ще наложат трудни решения и поставят реален риск това да застраши целите на ЕС за климатична неутралност.
• Съществуват редица възможности за инвестиции “с двойно предназначение”, особено по отношение на отбраната и адаптацията към климатичните промени.
• Специалното оборудване, сателитните наблюдения, автономните технологии, включително въздушните и морски дронове, могат да се използват и за реакция при метеорологични бедствия или за тяхното прогнозиране и мониторинг.
• Възстановяването на природните екосистеми като крайречни влажни зони и , поглъщащи въглерод, осигуряващи вода, може да има и отбранителна функция.
• Концепцията за “устойчивост на цялото общество” е важна и означава всеки да бъде подготвен – не само армията, но и гражданите, институциите и общностите. Това е ключът към справяне с всякакви кризи – военни, икономически или климатични.
• Важно е да инвестираме умно, за да предпазим обществото си не само от военни заплахи, но и от различни други кризи едновременно.

Кои са 10-те най-екстремни метеорологични явления от 2024 г.?

Николай Петков 30 December 2024

• Екстремните събития през изминалата година са подсилени от промените в климата и явлението Ел Ниньо.
• „Хелийн“ е най-смъртносоният ураган в Атлантическия океан от 2017 г. до сега и дори надминава Катрина от 2005 г.
• Екстремните събития не подминават и нашия континент, като най-сериозни са наводненията в Централна Европа и Валенсия от есента.
• Горещите вълни са вече новото нормално, а най-сериозните от тях са в Северна Америка и Южна Азия.
• Икономическите щети от екстремни явления са нараснали с 19% за последните 2 години спрямо предходните 8 .

За нас

Бързи връзки

Тагове