Валенсия ни разкри как екстремно метеорологично явление се превръща в бедствие

През изминалите седмици, медиите разказваха за Испания с апокалиптични картини и трагични сведения за стотици загинали хора и огромни щети. Какво всъщност е ДАНА и каква е връзката ѝ с климатичните промени? DANA не е име на циклон, а сложно метеорологично явление, което, подсилено от изменящия се климат, се превръща в мащабно бедствие. Метеоролозите разполагат с все по-съвършени средства да прогнозират опасните явления, но системите за ранно предупреждение се провалят, когато институциите не си взаимодействат. Средиземноморският басейн ще става все по-често сцена на перфектни бури. Тези прогнози засягат и България заради влиянието на Черно море и планините, което налага спешен анализ на риска и мерки за справяне. Инфраструктурата ни не е планирана за „новото нормално“, необходими са спешни адаптационни мерки, за да избегнем още по-мащабни икономически щети и загуба на живот.

В България нарастват интензивните валежи, а те са най-честата причина за наводненията у нас

Нараства и рискът от екстремни наводнения, които могат да се превърнат в бедствия, ако не сме подготвени Година след трагичните…

Зорница Спасова: Около 24 милиона души годишно мигрират поради природни бедствия

Д-р Зорница Спасова от авторския ни екип в интервю за Агенция “Фокус” относно заплахите от климатичните промени върху обществата.

Климатичните промени вероятно ще доведат до нарастване на бедността у нас

Бедните хора са непропорционално засегнати заради изменението на климата. В България всеки пети човек е беден – страната ни е на дъното на класацията за издръжка на живот в Европейския съюз. Има най-малко 3 канала, чрез които въздействието на изменението на климата може да повлияе на благосъстоянието на домакинствата – разходи, активи и производителност. У нас се очаква увеличение на реалните цени в цялата икономика, което вероятно ще доведе до значително намаляване на реалните доходи и до увеличаване на бедността за домакинствата. Доходите също ще се променят – приходите от квалифициран и неквалифициран труд се очаква да намалеят, което предполага повече хора да паднат под линията на бедността. Инфлацията при храните, дължаща се на промените в климата, ще бъде 3% годишно до 2035 г. А за момента българите дават най-голям дял от месечния си доход за храна, в сравнение с останалите европейци – 34,9% при 21,2% средно в Европа. Освен това икономическото неравенство е най-голямо у нас от страните в целия Евросъюз, а както бедността, така и неравенството, имат пряко отношение към проблема за изменение на климата. Освен това всеки шести работещ у нас упражнява дейност на открито, с което е изложен пряко на екстремни метеорологични явления, зачестяващи заради затоплящия се климат. Налице е необходимост от вземане на спешни мерки за защита на уязвимото население, които обаче у нас почти не присъстват в нормативните документи, анализи и планове на държавата и подчинените ѝ отговорни институции.

Присъда ли е да си беден във времена на климатична криза?

Разположени по-близо до Екватора, до 2060 г. най-бедните държави в света ще бъдат 2 до 5 пъти по-изложени на горещи вълни, отколкото по-богатите страни. Бедните държави и слоеве на населението ще бъдат най-потърпевши от глобалната климатична криза, защото са изложени в по-голяма степен на рискове и имат най-малки адаптивни възможности. Същевременно исторически те носят най-малка вина за промените в климата. Свръхбогатите имат основен принос за климатичната криза, като един милиардер отделя милион пъти повече въглеродни емисии от “средния” човек. Освен това е два пъти по-вероятно богатите да инвестират в замърсяващи околната среда отрасли в сравнение със средния инвеститор. Тези данни повдигат остро темата за т. нар. климатична, а и социална справедливост, като поставят на дневен ред старателно избягвания в обществото въпрос за промените в климата и бедността.

Защо хората с увреждания са по-уязвими при кризи и бедствия?

Често в обществото се говори за интеграция и равноправие, но въпреки това връзката между видовете инвалидност и изменението на климата остава скрита както в политическата, така и в изследователската сфера. Точно както остават скрити и самите хора с увреждания от погледа на обществото. В световен мащаб 15% от населението живее с увреждане, а в България близо 10% от населението, като се очаква този брой да се увеличи, тъй като разпространението на уврежданията се влияе от редица фактори, включително застаряване, войни и конфликти и изменение на климата и бедствия. Хората с увреждания са много по-уязвими, като част от данните показват, че те са изправени пред 4 пъти по-високи нива на смъртност по време на бедствия, само 11% от тях знаят за плановете за евакуация, а при бедствие едва 25% от тях успяват да се евакуират. 

Кои бяха най-опасните метеорологични явления по света през 2023 година?

2023 г. е най-топлата година в историята на метеорологичните наблюдения, а в същото време светът за пореден път стана свидетел на множество екстремни метеорологични явления, много от които взеха човешки жертви. Според повечето учени, има пряка връзка между повишението на световната температура и нарастването на честотата и силата на този тип явления. Опасни явления имаше по целия свят, включително и у нас. В статията е направен обзор на най-съществените метеорологични екстремуми от изминалата година.

Как увеличаването на температурите може да повиши риска от домашно насилие?

Дори и като свидетели на учестилите климатични аномалии в последно време, ние често затваряме очи пред едно от деликатните последствия от климатичните промени: домашното насилие. Въпреки че корените на домашно насилие са дълбоки и сложни плетеници от социални, културни и индивидуални фактори, има една връзка, която учени все повече документират, а именно тази между климатичните промени и безработицата като фактор за отключване на агресия в домашни условия. Данни дори сочат, че повишаването на годишните температури с 1°C води до 6% повишаване на случаите на домашно насилие.

Системи, които спасяват живот

Освен ефективна борба с последиците от наводненията и другите природни бедствия, не по-малко важно е осъществяването на мониторинг и превенция, както и изграждането на надеждни системи за ранно предупреждение. Тези системи са важен компонент от стратегиите за адаптация към климатичните промени и управлението на риска от бедствия. За разлика от системите за прогнозиране на наводнения, които оценяват риска от наводнения, основната цел на системите за ранно предупреждение е да известяват населението, когато предстои наводнение или то вече се случва. В статията се анализира ролята на технологиите, които предоставят важна информация за бърза реакция и защита срещу наводнения. Отчитат се предимствата и ограниченията на такива системи. Подчертава се тясната връзка между космическите и наземни ресурси за осъществяване на своевременно предупреждение на гражданите при наводнения.

Има ли как да се предпазим от природни бедствия?

Атанас Кръстанов от авторския ни екип в участие по Нова Телевизия относно природните бедствия, климатичните промени и възможностите за противодействие.