Защо Арктика се затопля по-бързо и какво означава това за нас?

Николай Петков 27 April 2023

Затоплянето в Арктика е около 3 пъти по-бързо от средното за света, а този факт се нарича полярно усилване. Само през последните 10 години районът на Арктика се е затоплил с около 0,75°C. Причините за това включват множество физически механизми, като най-същественият от тях е връзката между топенето на морския лед и допълнителното поглъщане на слънчева енергия от по-тъмната океанска вода. При най-песимистичните сценарии на IPCC, до края на века затоплянето в района вероятно ще превиши 8°C, тотално променяйки характеристиките му. Затоплянето има множество последствия – от топенето на леда и вечнозамръзналата почва в Гренландия, до ефекти върху времето в различни краища на света.

В Европа е отчетен третият най-топъл януари от 1991 г. насам, в Испания и Франция температурите достигнаха плажни стойности от 24,9 °C

Симеон Матев 09 February 2023

Януари 2023 г. започна с подобрени „топли“ месечни рекорди в много страни на Европа, Канада, Мексико и източните щати на САЩ, също бяха значително по-топли от нормата. По същото време в Сибир отчетоха -62 °C, в Австралия за пореден месец е по-студено от обичайното. Поднормени са средните температури и в Гренландия и Централна Азия. В Антарктида площта на морския лед е рекордно малка от началото на измерванията. В България температурите също бяха наднормения, както в цяла Европа, като за някои станции в Северна България това е вторият най-топъл януари, а за тези в Южна България е по-скоро трети или четвърти най-топъл януари от началото на века.

Студените вълни носят риск за човешкото здраве

Зорница Спасова 02 February 2023

Въпреки че вече е широко известно, че изменението на климата е основната причина за увеличаване честотата на горещите вълни, малко известен факт е, че по-високите глобални температури могат също да доведат до екстремни студени явления. Докато Арктика в момента се затопля три пъти по-бързо от останалия свят, полярният вихър, който е традиционен метеорологичен модел, е станал силно нестабилен и като резултат маси от студен полярен въздух могат да се насочат към Екватора, водейки до бързи и резки спадове в температурата. Установено е, че общата и сърдечно-съдовата смъртност се увеличават при ниски температури, причиняващи свиване на кръвоносните съдове и повишаване вискозитета на кръвта. Под влияние на ниските температури зачестяват ангините, фарингитите, трахеитите, бронхитите, пневмониите и др. Освен хронично болните, уязвима група са възрастните, при които по правило също се наблюдават сърдечно-съдови изменения, работещите на открито и бездомните хора. Последни проучвания откриват връзка между студените вълни и броя на хоспитализациите и смъртните случаи сред пациентите с диабет.

Ноември 2022 г. – у нас бяха регистрирани типично летни максимални температури от 25 до 30 °C

Симеон Матев 13 December 2022

За последните 10 г. средните температури в Европа са се повишили чувствително с 0,59 °C Симеон Матев е автор в…

Идва ли студена зима и какъв може да е приносът на полярния вихър?

Климатека 23 January 2022

Тази година се очаква сурова зима с тежки арктически студове – подобна прогноза се среща във все повече новинарски емисии. Истината обаче е, че не можем да определим с точност каква ще бъде зимата: дългосрочните прогнози за времето невинаги са точни, особено тези за територията на Европа. Полярният вихър, на който се основават много от прогнозите за аномално студено време, е сложен атмосферен феномен, въз основа на който не могат да се направят категорични изводи. Измененията на климата, увеличаващото се затопляне на Арктика, в съчетание с по-бързото топене на ледовете, могат да нарушат циркулацията в стратосферата, но в момента все още не може да се определи със сигурност съдбата на полярния вихър.

Новият доклад на Междуправителствения панел по климатичните промени е червен код за човечеството

Николай Петков 12 August 2021

В Шестия оценъчен доклад на Междуправителствения панел по климатичните промени (IPCC) е направена най-мащабната оценка за състоянието на науката за промените в климата за последните 8 години. Новият доклад се отличава с по-голяма категоричност и нови научни изводи. Средната температура на повърхността на Земята през последните 50 години се променя със скорост, невиждана за последните 2000 години. Недвусмислен е фактът, че човешката дейност е затоплила климатичната система. Ако емисиите от парникови газове продължат да нарастват и в бъдеще, до края на века средната температура на повърхността на Земята ще се повиши с до 4-5°C. Измененията на климата вече оказват въздействие върху множество екстремни метеорологични явления във всеки един район на планетата. Единственият начин за избягване на най-негативните последствия е възможно най-скорошно достигане на нетни нулеви емисии.

ClimAlt: Наводнения и покачване на морското равнище

ClimAlt 05 June 2021

Видеото е част от лекция “Екологични въздействия от изменението на климата” – Анализ на последствията от промените в климата: затопляне на сушата и океаните, екстремни метеорологични явления, засушаване, наводнения, повишаване на морското равнище, топене на ледове, загуба на биоразнообразие и др. В този урок са разгледани повишаването на глобалното средно морско равнище, някои рекордни събития на топене на ледове, разлики между топенето в Арктика и Антарктика, взаимовръзките между наводненията и изменението на климата. Направено е сравнение на сценариите разработени от Междуправителствения панел за климатичните промени (IPCC).

Температурните рекорди в Арктика продължават

Симеон Матев 31 July 2020

След като в края на юни в град Верхоянск (Сибир) бяха измерени 38 градуса, на 25 юли на о. Шпицберген са отчетени 21.7 градуса, което е нов температурен рекорд за този северен остров.

За нас

Бързи връзки

Тагове