В тази статия са разгледани възникването и същността на заложената в Парижкото споразумение за климата цел за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5°C. Фокусът е върху специалния доклад на IPCC „Затопляне с 1,5°C“, в който са сравнени последствията от повишение на земната температурата с 1,5° и 2°C, както и са представени възможните начини за стабилизиране на климата до края на века.
Съвременните климатични модели прогнозират продължаване на тенденциите към затопляне на климата, поне в следващите няколко десетилетия. Във връзка с това се очертават няколко много сериозни предизвикателства пред човечеството. Най-съществени от тях са повишаването на нивото на Световния океан и промените в атмосферната циркулация, които се очаква да доведат до преразпределение на влагата върху сушата. Конкретно за нашата страна прогнозите са за засушаване, което налага още отсега да се мисли за по-рационално използване на водните ресурси, както и за адаптация на земеделието към по-сухоустойчиви култури.
Ефектите от човешката дейност върху планетарния климат са горещата тема на десетилетието, но и обект на научен интерес, датиращ на повече от два века. Да си припомним най-ранните експерименти в атмосферната наука е възможност за по-достъпно и нагледно разбиране на сложните процеси зад промяната в климата.
Настоящата публикация разглежда взаимоотношението между увеличаването на количествата въглероден диоксид в атмосферата и правилното функциониране на мозъка ни. Когнитивните ни способности се влияят отрицателно от по-високите стойности на въглероден диоксид и това се потвърждава от редица изследвания.
В статията се разглежда понятието въглеродна неутралност и свързаните с него проблеми. Описани са основните видове негативни емисии – естествени „поглътители на въглерод“ (carbon sink) и технологии за улавяне на CO2.
Анализ на емисиите вредни вещества в атмосферата от икономическите дейности в България.
Енергийният сектор е сред основните източници на емисии на парникови газове в световен мащаб. Резултатите от сравнителния анализ извършен от неправителствената изследователска организация EMBER показват, че седем държави, вкл. и България изостават в намаляването на въглеродните емисии в електроенергийния сектор.
Изменението на климата играе важна роля за здравето на хората и природата, но и здравеопазването оказва съществено влияние върху климата. Дейности, като отопление, вентилация, транспорт и фармация, са главните източници на потенциално затопляне. Дори инхалирането при астматиците има последващо влияние върху климата. Намаляването на отпечатъка върху климата не трябва да е за сметка на качеството на лечение.
Онлайн дискусия търси отговор на въпроса: Кой носи отговорност за климатичните промени?
В статията може да проследите ключови моменти от представянето ни по темата, свързана с интензивните валежи и пожари, като тук основен акцент са пожарите в страната ни.
