Каква е здравната цена на мръсния въздух?

Мина Карпузова 15 February 2024

През зимата, темата за въздуха, който дишаме, излиза на преден план, а броят на засегнатите хора от замърсяването рязко се покачва. Това има своето обяснение, като данните в статията разкриват връзката между качеството на въздуха и здравето. По време на отоплителния период, вследствие на увеличеното потребление на горива, качеството на въздуха се влошава и се наблюдава покачване на процента на хоспитализация на хора, които страдат от белодробни или сърдечно-съдови заболявания, възрастни хора и деца. Само за град София изчисленията показват, че ежегодно около 1000 човека умират вследствие на замърсяването с ФПЧ2,5 и азотен диоксид.. Съгласно първия принцип на устойчивостта, към която се стремим, „грижата за хората е в основата на устойчивото развитие. Те имат право на здравословен и плодотворен живот в хармония с природата“. Да дишаме чист въздух е основна човешка потребност и наше право.

Човешкият фактор и климатичните промени имат съществен принос за екстремални явления

Николай Петков 06 February 2023

Николай Петков от авторския ни екип в интервю по БНР – Радио София относно екстремалните явления и антропогенното влияние върху тях.

Горите ще бъдат от най-засегнатите екосистеми от климатичните промени

Момчил Панайотов 13 September 2022

Горите са сред най-важните и уязвими по отношение на климата екосистеми. Те имат основна роля за поглъщането на въглероден диоксид и дългосрочното съхраняване на въглерод. Същевременно климатичните промени имат потенциал да предизвикат значителни, често неблагоприятни промени в горите в глобален и локален контекст. Въпреки, че широката общественост в България нерядко отказва да приеме наличието на климатични промени, вече се наблюдават примери, които изискват по-сериозно внимание, разбиране и в някои случаи – действия. В различни стратегически документи са очертани редица такива, но за реалното им прилагане е необходим широк консенсус в обществото, подготвени специалисти и готовност за инвестиции.

Нови изследвания регистрират невидими емисии на метан от добив и пренос на изкопаеми горива

Боян-Никола Зафиров 21 June 2022

През последните десетилетия повишаващите се концентрации на метан и ефектите, които предизвиква парниковият газ в атмосферата, привлякоха вниманието на научната общност и международните организации, отговорни за смекчаването и адаптацията към климатичните промени. Същевременно, емисиите на метан от добив и пренос на изкопаеми горива са един от основните антропогенни източници и са слабо регулирани, а тяхното количество – подценено. Чрез съвременни методи и технологии за дистанционни наблюдения в глобален мащаб бяха разкрити съществени количества емисии по цялата верига на добив и транспорт на изкопаеми горива. Теренни изследвания разкриват възможността за множество по-малки, но продължителни емисии от газопреносната система на европейските държави. Възможността подобни емисии да оказват влияние върху концентрациите на метан на територията на България бе подкрепена и от изследване със спътникови данни за идентифициране на горещи точки, където обичайно се наблюдават по-високи концентрации на метан.

“Сега или никога”: какви са възможностите за смекчаване на промените в климата?

Николай Петков 07 April 2022

В най-новия доклад на IPCC са разгледани възможностите на човечеството за смекчаване на климатичните промени. Според него, ограничаването на глобалното затопляне до 1,5°C става все по-малко вероятно, като за целта ще е нужно намаление на въглеродните емисии наполовина до 2030 г. Понастоящем нивата на емисиите са с рекордни стойности, но те трябва да достигнат своя пик не по-късно от 2025 г., след което трябва да започнат да намаляват. Нужни са повече инвестиции в областта на възобновяемата енергия – през последните 10 г. има съществен спад в цените ѝ. Прилагането на технологии за улавяне на въглерод от атмосферата изглежда неизбежно, но трябва внимателно да бъдат отчетени негативните отражения върху земите.

Какви са причините за промените в климата и какви ще бъдат основните последствия от тях?

Николай Петков 06 October 2021

Климатът на Земята винаги се е променял поради многообразни фактори, но промените през последните два века се дължат основно на човешкото въздействие. Те включват повишение на средната температура на Земята, промени в режимите на валежите и увеличение на честотата на екстремните метеорологични явления. Основната причина за това са увеличение на нивата на парникови газове в атмосферата, които са резултат от антропогенната дейност. Последствията от промените в климата включват стопяването на морските и континенталните ледове, затопляне на водите на океаните, повишение на морското равнище и много други.

Въглеродният данък като мярка за справяне с климатичните промени

Михаела Александрова 01 September 2021

Въглеродният диоксид (СО2) е отговорен за над 70% от общия дял емисии на парникови газове. Глобален данък върху СО2, както и данък върху други емисии, пропорционално еквивалентни на СО2, биха могли да имат решаващо значение за намаляване на парниковите емисии. Въглеродният данък представлява облагане на въглеродните емисии, необходими за производството на стоки и услуги. Подобна мярка би довела до нарастване на цената на въпросните стоки и услуги, което би ги направило по-малко предпочитан избор. От своя страна, това би довело до редуциране на въглеродните емисии. Същевременно въглеродният данък търпи критика и често среща съпротива. В зависимост от начина на приложение, данъкът може да засяга различни актьори и интереси – на глобално, международно, национално и индивидуално ниво. Въпреки многоаспектните предизвикателства, редица страни, както и Европейският съюз, променят своите политики и законодателства в посока на по-нисковъглеродна икономика. Основна роля в подобни усилия се пада именно на въвеждането на въглероден данък.

Новият доклад на Междуправителствения панел по климатичните промени е червен код за човечеството

Николай Петков 12 August 2021

В Шестия оценъчен доклад на Междуправителствения панел по климатичните промени (IPCC) е направена най-мащабната оценка за състоянието на науката за промените в климата за последните 8 години. Новият доклад се отличава с по-голяма категоричност и нови научни изводи. Средната температура на повърхността на Земята през последните 50 години се променя със скорост, невиждана за последните 2000 години. Недвусмислен е фактът, че човешката дейност е затоплила климатичната система. Ако емисиите от парникови газове продължат да нарастват и в бъдеще, до края на века средната температура на повърхността на Земята ще се повиши с до 4-5°C. Измененията на климата вече оказват въздействие върху множество екстремни метеорологични явления във всеки един район на планетата. Единственият начин за избягване на най-негативните последствия е възможно най-скорошно достигане на нетни нулеви емисии.

Битката за 1,5°C и какви ще са последиците за света при такова затопляне

Николай Петков 29 March 2021

В тази статия са разгледани възникването и същността на заложената в Парижкото споразумение за климата цел за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5°C. Фокусът е върху специалния доклад на IPCC „Затопляне с 1,5°C“, в който са сравнени последствията от повишение на земната температурата с 1,5° и 2°C, както и са представени възможните начини за стабилизиране на климата до края на века.

Няколко сценария за бъдещето – климатичните промени и какви ще бъдат ефектите от тях?

Емил Гачев 25 March 2021

Съвременните климатични модели прогнозират продължаване на тенденциите към затопляне на климата, поне в следващите няколко десетилетия. Във връзка с това се очертават няколко много сериозни предизвикателства пред човечеството. Най-съществени от тях са повишаването на нивото на Световния океан и промените в атмосферната циркулация, които се очаква да доведат до преразпределение на влагата върху сушата. Конкретно за нашата страна прогнозите са за засушаване, което налага още отсега да се мисли за по-рационално използване на водните ресурси, както и за адаптация на земеделието към по-сухоустойчиви култури.

За нас

Бързи връзки

Тагове