Защо бъдещето е в “осиротелите култури” и силата им да се адаптират?

Зърнените храни и зеленчуците са богат източник на калории и хранителни вещества, но много хора днес се изхранват само със зърнена диета, което ги лишава от ценни микроелементи дори и да получават достатъчно количество калории. Увеличаване на разнообразието от култури на световните и местните пазари е едно от основните предизвикателства пред селското стопанство, особено в условия на променящ се климат. Така наречените “осиротели култури” са недостатъчно използвани и пренебрегвани видове, които имат местно значение, особено за дребните фермери. Те често се пренебрегват от изследователите, въпреки ценните характеристики, които са обещаващи за нововъзникващите пазари. Някои от тях имат потенциал и като функционални храни и могат да завладеят нови пазари.

Готови ли сме да заменим соята с лупина?

В съвременните икономически условия нараства нуждата от фуражни и хранителни протеини, което стимулира интереса към търсенето на нови източници на такива от растителен произход. В света само две култури са в състояние да задоволят нуждите на съвременното интензивно животновъдство – соята и лупината. Лупината е универсална култура с висок екологообразуващ, фуражно-производителен и ресурсоспестяващ потенциал. В същото време разходите за нейното отглеждане са няколко пъти по-ниски от разходите за отглеждане на соя. Статията разглежда в дълбочина въпроса възможно ли е лупината да се утвърди като алтернативна протеинова култура, способна да насърчи социално-икономическия растеж и ползите за околната среда в Европа.

Как агролесовъдството може да смекчи последиците от промените в климата?

Когато мислим за изменението на климата и емисии на парникови газове, обикновено си представяме електроцентрали, фабрики, коли и комини, които бълват дим, а не ферми и стопанства. Оказва се обаче, че аграрният сектор и начинът, по който управляваме земята, както и глобална хранителна система, са сред най-големите източници, допринасящи за изменението на климата. Агролесовъдството е древна и същевременно отново възродена практика, при която съзнателно се интегрират дървета със земеделски култури и/или добитък върху една и съща единица земя. По този начин се постига трансформиращо, многофункционално решение за използване на земята и намаляване на парниковите емисии. Агростопанствата могат да се подготвят за измененията в климата, като сведат до минимум риска от загуба на реколта чрез диверсификация на продукцията и агролесовъдство.

Климатични и биосферни граници на индустриалното земеделие

В момента човечеството развива дейности, поради чиито резултати се намира отвъд няколко от границите на позволеното за съществуването си, в рамките на предвидимия за нас риск. Нарастващото производство и изпускане в околната среда на големи обеми нови химикали и голям брой нови за природата субекти с разнообразни рискови потенциали, надвишават способността на обществата да извършват оценки и мониторинг, свързани с безопасността. Ако рискът от агротехническите ни действия става непостижим за предвиждане, тогава плановете ни стават безпредметни, а хранителната сигурност – съвсем не толкова сигурна.

Предимства на биологичното земеделие

Храната е най-мощното “лекарство” за ума и тялото и ние я консумираме ежедневно. В последно време излизат на светло все повече факти за негативното влияние на пестицидите върху здравето на човека, околната среда, почвата, подпочвените води, биологичното разнообразие. Какво представлява органичното земеделие? Това е форма на отглеждане, която възприема изкуствено създадената агросистема като един организъм. Употребата на пестициди е сведена до минимум или премахната изцяло, като се разчита на саморегулиращи механизми между елементите. Вдъхновена е от самата природа и в нея почвата е биологично активен, жив организъм, определян като “жива кожа на планетата”. Биоземеделието е ключов метод при опазване здравето на околната среда и човека. То е в пълен синхрон с мерките, които се препоръчват за намаляване неблагоприятното влияние на климатичните промени в сектора. Биологичното земеделие допринася за смекчаване на парниковия ефект и глобалното затопляне чрез способността си да улавя въглерод в почвата. В тази публикация ще се докоснем до органичното производство и ще отговорим на въпросите кои са положителните страни на това направление и защо принципите му са припознати като метод за борба с климатичните изменения?

Каква е ролята на биовъглена за постигане на целите за устойчиво развитие

Според скорошни доклади на Междуправителствения панел по климатичните промени (IPCC) при сегашните темпове на затопляне се очаква Земята да задмине безопасната граница от затопляне с 1,5°C около 2040 г. В XXI век се нуждаем от решения, които да се борят едновременно с климатичните предизвикателства, деградацията на почвите, енергийната криза и да допринесат за доброто управление на отпадъците и превръщането им в ценен ресурс. Едно такова решение е използването на биовъглен: то би могло да спомогне за опазването на хранителната и енергийната сигурност, както и за смекчаване на климатичната криза. Биовъгленът е едновременно древна практика и нова технология, чието производство тепърва се разглежда в индустриален мащаб. Наскоро той беше идентифициран като една от само шестте технологии, които имат отрицателни емисии, признати от IPCC.

Как влияе повишената консумация на месо върху климатичните промени?

Търсенето на месо и други животински продукти в световен мащаб се увеличава поради ръста на населението, нарастващите доходи на потребителите и други социокултурни фактори. Тази тенденция е глобален проблем, тъй като производството на месо е една от основните причини за задълбочаващите се климатични промени. Животновъдната промишленост допринася за загубата на биологично разнообразие и е основен източник на антропогенни емисии на парникови газове. Следователно, намирането на начини да направим диетите по-устойчиви чрез намаляване на консумацията на животински протеини се превърна във въпрос на продоволствената сигурност и на общественото здраве.

Екстремалните метеорологични явления увеличават уязвимостта на земеделските култури

Още от най-дълбока древност, много преди инструменталното измерване на температурата, хората са отбелязвали и записвали важни моменти от развитието на природата и растенията – като цъфтежа на вишните, узряването и прибирането на лозята, стопяването на снежната покривка, оцветяването на листата. Данните оформят календар на природата на дадено място, който поради цикличния характер на времето, носи ценна информация. Този календар има и съществено практическо значение за основните земеделски дейности, за развитието на пчеларството и е свързан и с определени културни прояви. Тази публикация отваря прозореца към науката фенология и историята на организираните фенологични наблюдения, връзките между температурата и фазовото развитие на растенията и търси отговор на въпроса дали в резултат на климатичните изменения се променят сезоните и вегетационният период на растенията.

Как климатичните промени влияят на сектор земеделие?

Растителните организми са фенологични индикатори на времето и климата и често се използват като безинструментално средство за неговия анализ. Реакциите на земеделските култури, техните растеж и развитие са пряк резултат от условията на околната среда. Слънчевата радиация, температурата на въздуха и валежите са основните фактори, които определят продуктивността им. В търсене на връзката околна среда – растение е възникнала науката земеделска метеорология. В този доклад са систематизирани някои основни предизвикателства пред земеделието и основни мерки за адаптация на сектора към съвременните климатични условия.

Тери Врабчева пред “24 часа”: 1/3 от храната, която произвеждаме, или се губи, или се изхвърля

Нашият автор Тери Врабчева с интервю пред “24 часа”, в което говори за рисковете от изменението на климата върху храните и земеделието.