Стевията: по-сладка, безвредна, устойчива алтернатива на захарта

Роман Рачков 05 June 2025

• Алтернативните земеделски култури – каквато е стевията – играят важна роля в справянето с климатичните промени.

• Захарната индустрия е ключов източник на въглероден диоксид.

• Стевията е добра алтернатива на захарта – безвредна и устойчива на промените в климата. Тя е природен подсладител с нулеви калории без ефект върху кръвната захар.

• Има значителен икономически потенциал, особено в контекста на глобалната тенденция към намаляване на употребата на захар и търсенето на по-здравословни алтернативи.

• Основните вещества в стевията, които я правят популярна и уникална: стевиозиди и ребаудиозиди са между 200 и 400 пъти по-сладки от захарозата.

• Има голям потенциал в България. В страната има опит от над три десетилетия – в Земеделския институт в Шумен успешно се отглежда стевия. Вече има и регистриран и наш сорт, който може успешно да се отглежда във всички райони на страната.

• Стевията вирее в топъл климат и е сравнително устойчива на засушаване.

Кайсията в капана на климата — засилват ли се рисковете при отглеждането ѝ в България?

Надежда Шопова 25 April 2025

• Зимите стават все по-топли и непредсказуеми, с недостатъчно студени дни за нормалното развитие на кайсията, което води до преждевременно излизане от покой, ускорено развитие и повишен риск от измръзване.
• Повишаването на температурата по време на фазата на затопляне има силен ефект за напредване на цъфтежа.Нестабилността на времето води до загуба на реколта. На всяко десетилетие в България има риск за 2 напълнo провалени и 1 слаба година. Има опасения за провал и на реколтата през 2025 г.
• Тази нестабилност затруднява производителите, намалява интереса към инвестиране в млади градини, увеличава зависимостта от внос и е предпоставка за повишаване на цените на пазара.
• Площите с кайсии у нас са намалели от около 6000 ha през 2000 г. до средно около 2500 ha през последните години, като промишленото производство остава значително по-ниско спрямо началото на века.
• Необходимо е обновяване на сортовете с адекватни изисквания за топлина и студ по време на покоя, по-добра студоустойчивост, , застраховки и адаптирани агротехнически практики както и сътрудничество между учени и производители.

Агроексперти: Резките промени на времето застрашават реколтата от плодове и ще се отразят на цените

Климатека 16 April 2025

• Резките застудявания и промени на времето през последните месеци нанесоха сериозни щети на някои овошки, което ще доведе до по-високи цени на плодовете.
• Роман Рачков: “По всяка вероятност българските земеделски стопани, които отглеждат череши, праскови и кайсии тази година няма да имат реколта или тя ще бъде в минимални количества, като при всяко положение ще претърпят и сериозни финансови загуби.”
• Екстремните климатични условия изискват преосмисляне на земеделските практики. Според агронома Надежда Шопова, фермерите трябва да адаптират избора на култури, сроковете на сеитба и засаждане, както и да използват прогностични инструменти за управление на риска.
• Застраховането на насажденията могат да помогнат за управление на риска.
• Държавата трябва да насърчи създаването на гаранционни фондове и да адаптира законодателството към новите климатични реалности.
• Потребителите също ще усетят ефекта от климатичните аномалии чрез ограничено предлагане на местни продукти и по-високи цени на вносните плодове.
• Климатичните промени вече не са абстрактен риск – те влияят пряко върху икономиката, доходите на земеделските производители и цените за потребителите.

Соргото – древната култура, която предлага решения за земеделието

Роман Рачков 08 October 2024

Прекалено дълго време политиците, учените и веригите за доставки са се фокусирали върху култури, които изискват големи количества вода и изтощават почвите, оставяйки фермерите уязвими на климатични кризи и хронично недохранване. Въпреки това, съществуват алтернативи. Соргото и други древни, издръжливи зърнени култури могат не само да задоволят глобалното търсене на храна и хранителни вещества по рентабилен начин, но и да подобрят поминъка на фермерите, като същевременно защитават жизнените екосистеми на нашата планета. Сред всички зърнени култури, соргото е най-топлолюбивото и устойчиво на суша растение. То е способно да оцелее при екстремни условия, като температури над 30°C и продължителни засушавания, адаптирайки растежа си в отговор на неблагоприятната среда. Дори без напояване, соргото дава задоволителни добиви в полупустинни райони, което го прави ключов ресурс за земеделие в условията на променящия се климат.

Чуфата е древна суперхрана, устойчива на климатичните промени

Роман Рачков 25 September 2024

За бъдещото развитие на растениевъдството е от съществено значение да се получат нови, високопродуктивни сортове, които да отговорят на предизвикателствата на климатичните промени. Чуфата, известна също като земен или тигров бадем, има редица предимства за отглеждане в България, особено в контекста на променящите се климатични условия. Тази култура се отличава със своята устойчивост и адаптивност, което я прави жизнеспособна алтернатива на традиционните култури, въпреки че в момента все още е рядко срещана в страната. Чуфата може да замести фъстъците, бадемите и соевите зърна, като предлага отлични диетични качества. Отглеждането на чуфа в България може не само да осигури значителни икономически ползи, но и да допринесе за развитието на селските райони. Високата хранителна стойност на плодовете, потенциалът за добив и разнообразните пазарни възможности я превръщат в привлекателна алтернатива в условията на климатичните промени.

Защо “африканската краставица” може да предизвика интереса на българските фермери?

Роман Рачков 09 July 2024

За да се справят с предизвикателствата, породени от изменението на климата, и да осигурят доставките на храна, дребните земеделци и домашни производители трябва да възприемат устойчиви и адаптивни практики. Една от тези практики е да разширят разнообразието от култури, като включат нови сортове, които са устойчиви на високи температури и суши. Има многобройни култури, които могат да се отглеждат в България и съчетават устойчивост с кулинарна привлекателност. Някои ще бъдат издръжливи навън, други може да са нежни и да се нуждаят от защита, но е време да разширим хоризонтите си. Една такава култура е и Африканската краставица, позната още като мелотрия и мини диня.

Копривата и нейните възможности за справяне с парниковите газове

Роман Рачков 07 May 2024

Текстилната промишленост, особено производството на облекло, има значителен принос за глобалните емисии от парникови газове – всеки тон дрехи генерира приблизително около 26,2 тона еквивалент на въглероден диоксид. Въпреки множеството познати приложения на копривата, е малко известен факт, че тя може да се използва и в текстилната индустрия. Изследванията доказват, че съществуват високопродуктивни клонове на влакнеста коприва, които фиксират значително количество въглерод от надземна биомаса, като по този начин могат да допринесат за намаляване на емисиите на парникови газове. Копривата е универсален материал и може да се смесва с други влакна, за да се получат различни смеси, освен това е с най-висока якост на опън, спрямо останалите естествени влакна. Копривата се отглежда в България и е сравнително лесна за култивиране, като за разлика от конопените влакна, няма правен проблем с отглеждането ѝ.

Кивано – далечен родственик на краставицата, и възможна алтернативна култура в родното земеделие

Роман Рачков 25 March 2024

Отглеждането на алтернативни култури има голям потенциал за повишаване на устойчивостта на системите за отглеждане на земеделски култури и допринася за по-разнообразни и здравословни диети. С напредването на изменението на климата нарастват и рисковете от загуба на реколта. Необходимо е да се намалят емисиите от хранителните системи, като същевременно се увеличи тяхната устойчивост. Огромният неизползван потенциал за постигане на тези двойни цели се крие в трансформирането на агро-хранителните системи към по-разнообразни, базирани на растения и регионални системи за производство на храни. Това може да се постигне и чрез отглеждане на нови и нишови култури, каквато за нашата страна е видът кивано. Кивано е част от семейството на тиквовите култури, чиято технология на отглеждане не се отличава съществено от тази на близкия му родственик – краставицата. А имайки едно по-сложно сеитбообращение, с повече култури в полето, нуждата от употреба на синтетични пестициди за борба с плевелите, болестите и неприятелите намалява и имаме повече органично вещество в почвата, което допринася косвено и за намаляването на последиците от климатичните промени.

Сладкият картоф – една алтернативна култура на фона на променящия се климат

Роман Рачков 29 January 2024

Въздействието на изменението на климата се влошава, температурите нарастват и това принуждава растителните видове да мигрират или дори някои от тях да изчезнат. Тази тенденция е валидна и за земеделието. Едно от последствията е, че традиционните култури не могат да се адаптират към променящия се климат и дават по-ниски добиви. Една от стратегиите, с която това може да се компенсира е интродукцията на нови за района култури. Сладкият картоф, който също е известен като батат и неговото въвеждане по-масово в култура е такава алтернатива. Бататът превъзхожда картофа по някои критерии, заради които специалистите го нареждат в редиците на суперхраните. С чудесните си вкусови качества и балансиран хранителен състав, добрите средни добиви без необходимост от значими финансови вложения в технологията му за отглеждане, той е една от културите, които могат по-трайно да навлязат в едно балансирано и устойчиво сеитбообращение у нас.

Как ще се променят условията за отглеждане на царевица у нас?

Надежда Шопова 10 October 2023

Последните години са определени като едни от най-топлите и с екстремни или сухи условия през вегетационния период на пролетните култури. Тази година също станахме свидетели на поредната лятна суша в обширни земеделски райони на страната, където засушаването в определени периоди достигна до критични нива за добива на пролетните култури. Агрометеорологичното засушаване през юли, формирано от почвено-атмосферен дефицит на влага, води до физиологичен стрес и проблеми с развитието на растенията и тяхното опрашването. Юли 2023 г. беше с 0,25°C над рекорда – от началото на измерванията в света изобщо. Промените в условията на овлажнение през лятото в Югоизточна Европа, както и специално в България и Румъния будят сериозно безпокойство. Налице е поредното предизвикателство пред сектор земеделие, породено от съвременните климатични условия. Според някои моделни симулации затопляне с до 2 °C може да понижи добивите от поливна царевица в Северна Европа с 1% до 14%, и с 4% до 22% в Южна Европа и България, като при неполивните площи очакванията са силно неблагоприятни.

За нас

Бързи връзки

Тагове