Какво е умен град и има ли приложение в България?

Лидия Витанова 31 January 2023

Тази статия има за цел да запознае читателите за понятията „умен или интелигентен град“ и дали има подобни градове и технологии в България. Също така ще се опитаме да открием как умните градове отговарят на климатичните промени и промените в средата, в която живеем, какви са предизвикателствата пред умния град, каква е основната му цел и какви са ефектите на умния град, какво и как ще успее да подобри. София се намира на 107-мо от общо 118 класирани умни градове според „Smart city index 2021“ на Института за развитие на управлението към Сингапурския университет за технологии и дизайн. За да се превърне София в умен, устойчив и лесно адаптивен към климатичните промени град, е необходимо да се работи както структурно, така и технологично в сферите здравеопазване и сигурност, рециклиране, мобилност, оползотворяване на зелените площи, както и в сектора на управление. Необходимо е да се изграждат и укрепват иновативни екосистеми и нови технологии, да се насърчава взаимодействието между образованието, науката и иновациите.

Христо Панчев: Климатичната политика е част от националната сигурност

Христо Панчев 24 January 2023

Христо Панчев от авторския ни екип в интервю за БНР – Програма Христо Ботев относно климатичната политика в България.

Какви са рисковете за човешкото здраве от изменението на климата в Европа според годишния доклад на списание „Лансет“

Зорница Спасова 08 November 2022

Според Световната метеорологична организация и Европейската служба за изменение на климата “Коперник” увеличението на средната годишна температура на въздуха в Европа е най-голямото от всички континенти в света за последните 30 г. и превишава повече от 2 пъти средното глобално повишение на температурите. Здравните последици вече са налице – през лятото на тази година, само в Испания и Португалия, горещините причиниха смъртта на 1700 души. Излагането на населението на горещи вълни в Европа се е увеличило средно с 57% през 2010 – 2019 г., в сравнение с периода 2000 – 2009 г., и с повече от 250% в някои региони на континента, твърди докладът на престижното британското списание “Лансет”, публикуван дни преди започването на конференцията на ООН за изменение на климата COP27. Екстремните жеги причиниха суша и пожари, които нанесоха сериозни щети на екосистемите, допринесоха за търговския дефицит и станаха една от причините за високата инфлация. Сериозни са и здравните последици от другите, свързани с изменението на климата, опасности – бури, наводнения, свлачища, пренасяни чрез вектори заболявания, продоволствена несигурност, снабденост с чиста питейна вода и т.н.

Финансирането на “загуби и щети” вероятно ще бъде водеща тема на COP27 в Египет

Николай Петков 26 October 2022

Все по-честите и по-тежки екстремни метеорологични явления, и постепенно протичащите процеси, като покачването на морското равнище, причиняват неизбежни загуби и щети по целия свят. До 2030 г. развиващите се страни ще трябва да се справят с между 290 – 580 млрд. долара годишно “остатъчни щети” (такива, които не могат да бъдат предотвратени дори с мерки за адаптация). Освен за икономическите измерения, е важно да се отбележи, че става въпрос и за загуба на домове, човешки животи и дори за застрашаване на начина на живот на хора в дългосрочен план. Това е заплаха, надвиснала над развиващите се страни, които имат най-малък принос за изменението на климата. Ето защо въпросът за финансирането на загубите и щетите е и въпрос на т.нар. климатична справедливост, който от десетилетия е в сянката на преговорите на ООН за климата и се очаква да бъде сред основните теми на предстоящата среща на върха за климата COP27 в Египет през ноември.

За нас

Бързи връзки

Тагове