Как Япония охлажда градовете си и може ли това да се случи в България?
Системи за мъгла понижават температурата в централни части на градовете. Могат ли да заработят и у нас?
Системи за мъгла понижават температурата в централни части на градовете. Могат ли да заработят и у нас?
Щетите от екстремни явления в Европа се измерват в десетки милиарди евро годишно, в България застрахователното покритие остава минимално – плащаме все повече, без реална защита
Климатът показва границите, пазарът ускорява енергийния преход, боклукът по софийските улици онагледи дълго отлагани системни и поведенчески решения
1,2 млн. къщи се нуждаят от обновяване. При „дълбока“ реновация спестяванията на енергийно потребление могат да достигнат до 75%
Надежда Шопова в интервю за „Трета възраст“ за нуждата от адаптация на българското земеделие към по-топлите зими и зачестилите екстремни явления.
• В България 93% от жилищния фонд не е енергийно ефективен.
• С ограничените публични ресурси и досегашната практика за 100% безвъзмездна финансова помощ (БФП), санирането е стигнало до едва 4% от съществуващия жилищен сграден фонд.
• Нов опит за смяна на модела от 100% БФП с модел на съфинансиране чрез Плана за възстановяване и устойчивост, за пореден път, не се случи.
• Как ще продължи обновяването за енергийна ефективност в жилищния сектор, остава загадка повече от 15 години след началото му в България.
• С нарастването на цените на енергията интересът на българите към мерките за енергийна ефективност се повишава.
• Според Европейската комисия, приемането на Пътна карта за климатична неутралност от Народното събрание е неотменимо изискване.
• Продължаващото забавяне на приемането ѝ спира инвестиции за гражданите, бизнеса и публичните сектори.
• Справедливият преход на въглищните региони също е в опасност.
• Парите са блокирани в три финансови инструмента — Механизмът за възстановяване и устойчивост, Фондът за справедлив преход и REPowerEU.
Д-р Валентин Симеонов в интервю за Bulgariа on Air относно циклона „Борис“ и липсата на мерки за подготовка за последиците от климатичните промени в България.
Освен че са застрашен вид, някои от дивите животни могат да бъдат инструмент за предотвратяването на щетите от промените в климата и играят важна роля срещу атмосферната концентрация на парникови газове. Това е важно за Европа, и особено за България. Едрите сухоземни бозайници влияят на естествените местообитания и влизат в ролята на регулатори: растителноядните – като пасат и създават богата на видове мозаечна екосистема, а хищниците – като балансират размножаването на тревопасните. Тарпанът, зубърът, бобърът, еленът, турът и куланът са добри примери за екосистемни инженери. Затова опазването им е от ключово значение. В България вече има успехи на връщане на изчезнали животни обратно в дивата природа – в Източните Родопи. По данни от 2023 г. там живеят 19 зубъра, 190 тарпана, 150 благородни елена и 500 лопатара, но 166 вида местообитания в страната са в опасност. Затова е необходима много работа за промяна на обществените нагласи.
Бедните хора са непропорционално засегнати заради изменението на климата. В България всеки пети човек е беден – страната ни е на дъното на класацията за издръжка на живот в Европейския съюз. Има най-малко 3 канала, чрез които въздействието на изменението на климата може да повлияе на благосъстоянието на домакинствата – разходи, активи и производителност. У нас се очаква увеличение на реалните цени в цялата икономика, което вероятно ще доведе до значително намаляване на реалните доходи и до увеличаване на бедността за домакинствата. Доходите също ще се променят – приходите от квалифициран и неквалифициран труд се очаква да намалеят, което предполага повече хора да паднат под линията на бедността. Инфлацията при храните, дължаща се на промените в климата, ще бъде 3% годишно до 2035 г. А за момента българите дават най-голям дял от месечния си доход за храна, в сравнение с останалите европейци – 34,9% при 21,2% средно в Европа. Освен това икономическото неравенство е най-голямо у нас от страните в целия Евросъюз, а както бедността, така и неравенството, имат пряко отношение към проблема за изменение на климата. Освен това всеки шести работещ у нас упражнява дейност на открито, с което е изложен пряко на екстремни метеорологични явления, зачестяващи заради затоплящия се климат. Налице е необходимост от вземане на спешни мерки за защита на уязвимото население, които обаче у нас почти не присъстват в нормативните документи, анализи и планове на държавата и подчинените ѝ отговорни институции.