Какво е устойчиво финансиране и защо е важно за зеления преход?

Надя Елчинова от авторския ни екип в интервю за предаването “Made in green” по Bloomberg TV Bulgaria относно устойчивото финансиране.

Европейската регулаторна рамка на устойчивите финанси или защо устойчивото финансиране на зелени технологии и иновации е толкова важно?

Във връзка с поетите ангажименти за постигане на въглеродна неутралност, Европейският съюз допълва регулирането в областта на околната среда с рамка за финансиране на устойчиво развитие. Основната цел на рамката е да насочи частни инвестиции към устойчиви икономически дейности, като предлага общо понятие за устойчивост, изисква от определени компании ежегодно оповестяване на конкретна информация по екологични, социални и управленски въпроси и въвежда допълнителни бенчмаркове и стандарти за финансовия сектор. Много компании от различни икономически сектори са пряко засегнати от новите правила за докладване, а целият пазар в Евросъюза и извън него ще бъде косвено повлиян в значителна степен. 

Примери за добро управление на енергията в общините у нас

Примерите за добро управление на енергията от местните власти в България не са рядко срещано явление. Те могат да бъдат различни проекти за оптимизация на потреблението на енергия, инициативи, свързани с въвличането на общността в по-доброто използване на енергията, примери за производство и споделяне на енергия от местни енергийни източници и др. В публикацията са представени добри примери по света, но също така и у нас – от общините в Павликени, Габрово, Велинград, Бургас, Етрополе, Банско и Асеновград, които се осъществяват в местните общности, които имат отношение към устойчивата енергия и климат.

За възстановяването на увредените екосистеми или защо не можем просто да засадим 1 трилион дървета?

Възстановяването на екосистемите е на първо място в международния дневен ред като важна стъпка за смекчаване на климатичните промени и загубата на биоразнообразие, а засаждането на дървета заема централно място. На равнище ЕС вчера беше приет Закон за възстановяването, който има амбиция до 2030 г. да бъдат възстановени поне 20% от сухоземните и морските територии на ЕС. Въпреки че възстановяването на екосистемите е важно и спешно, съсредоточаването основно върху широкомащабното засаждане на дървета може да бъде проблематично за водните ресурси, биоразнообразието и местните общности. Освен това разчитането на засаждането на дървета за компенсиране на въглеродните емисии е рисковано и ненадеждно от гледна точка на смекчаване на климатичните промени, без конкретни и амбициозни цели за намаляване на емисиите. Изместването на фокуса върху отглеждането на дървета и възстановяването на различни екосистеми – от влажни зони до пасища и гори, ще бъде по-полезно за хората, климата и биоразнообразието. Програмата, която се разработва в Родопите – Rewilding, представлява такъв холистичен подход, който включва и регенеративното използване на земята. В крайна сметка улавянето на въглерод не трябва да се разглежда като основна цел на възстановяването на екосистемите, а като хубав, полезен страничен ефект.

Доколко могат да бъдат полезни енергийните офиси?

Липсата на единно звено, в което гражданите могат да получат компетентна и изчерпателна информация за възможностите за реализиране на проекти за енергийна ефективност и ВЕИ, е критична пречка пред развитието на тези инициативи в България. Хората, които имат желание да осъществят подобни проекти често се отказват или изразходват прекомерно много време в търсене на информация, ориентиране в ситуацията и получаване на компетентен съвет. В Европа има множество успешни примери за офиси тип “на едно гише”, които предлагат информация, консултации и услуги, а у нас вече са три – в Бургас, Габрово и София. Местните власти биха могли значително да улеснят гражданите, ако предприемат амбициозното усилие да инициират подобно звено. Разбира се, такъв проект е свързан с намирането на финансиране, а още по-голямото предизвикателство е откриването на експерти в областта, тъй като темата е многостранна и изисква знания в редица сфери.

Как се отразява парламентарната криза на климатичните политики у нас?

Европа и светът са в ускорен преход към декарбонизация и дигитализация. Нормотворчеството навсякъде се задъхва пред нарастващите темпове на развитие на обществата ни и пред все по-тежките последици на климатичните промени и напреженията от глобализацията. Вече две години България няма действащ законодателен орган и правителство, които да вървят в крак с времето, и редица нормативни реформи, които трябва да се осъществят към момента, са забавени. Това повдига въпроси за адекватността на енергийния ни сектор, за способността на обществото ни да допринесе за борбата с климатичните промени и да се адаптира към променящия се свят.

Финансирането на “загуби и щети” вероятно ще бъде водеща тема на COP27 в Египет

Все по-честите и по-тежки екстремни метеорологични явления, и постепенно протичащите процеси, като покачването на морското равнище, причиняват неизбежни загуби и щети по целия свят. До 2030 г. развиващите се страни ще трябва да се справят с между 290 – 580 млрд. долара годишно “остатъчни щети” (такива, които не могат да бъдат предотвратени дори с мерки за адаптация). Освен за икономическите измерения, е важно да се отбележи, че става въпрос и за загуба на домове, човешки животи и дори за застрашаване на начина на живот на хора в дългосрочен план. Това е заплаха, надвиснала над развиващите се страни, които имат най-малък принос за изменението на климата. Ето защо въпросът за финансирането на загубите и щетите е и въпрос на т.нар. климатична справедливост, който от десетилетия е в сянката на преговорите на ООН за климата и се очаква да бъде сред основните теми на предстоящата среща на върха за климата COP27 в Египет през ноември.

Енергийният мениджмънт стимулира инвестициите на местно равнище

Как бихме могли устойчиво да управляваме енергията и нейната консумация? Едва ли това би ни се отдало лесно, ако нямаме подходящи средства за измерване и отчитане на енергийното потребление в сектори като индустрията, обектите на местното самоуправление (сградите, системи за улично осветление), транспортен сектор, в бита и др. С наличието на подобни системи може много по-лесно и ефективно да се прогнозира бъдещото потребление на енергия в даден обект, а в резултат на това да се търси устойчиво финансиране при реализирането на подобни проекти.

Еволюция и ефекти на международните финансови механизми за справяне с климатичните промени

След началото на XXI век държавите, които участват в Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК), основават поредица от нови и ориентирани към климатичните проблеми финансови механизми. Това постепенно води до изменение на дейностите, свързани с климатичните промени. Фокусът вече не е единствено върху намаляване на въглеродните емисии (смекчаване), а върху признаване, че развиващите се държави ще имат нужда от помощ в своята подготовка да се справят с въздействието на климатичните промени (адаптация). Развитието и растежът на международното финансиране в посока справяне с климатичните промени може да се свържат и с друга важна тенденция – подобрената възможност на многостранни банки и редица международни организации за развитие да разширят своята дейност по адаптация и към смекчаване на климатичните промени. Така, може да се каже, че наблюдаваме възникването и оформянето на режимен комплекс, в който много глобални институции участват в търсенето на решения на глобалния проблем.

Адаптиране на финансовия сектор към последиците от климатичните промени

Последиците от климатичните промени водят до преоценка на някои финансови подходи. Оценката на риска, свързан с климата, се отнася до потенциалната финансова чувствителност спрямо климатичните рискове и възможности. Въпросът за подобна оценка придобива водещо значение в някои международни инициативи. Групата на двайсетте (Г20) сформира работна група, чиято цел е да помогне на компаниите да вземат информирани решения за своите дългосрочни стратегии и преразпределение на капитала. Допълнителна цел на работната група е да покаже силата на доброволното ангажиране на частния сектор с въпроса за климатичните промени и как този процес може да допълва регулациите от публичния сектор.