Системи, които спасяват живот

Освен ефективна борба с последиците от наводненията и другите природни бедствия, не по-малко важно е осъществяването на мониторинг и превенция, както и изграждането на надеждни системи за ранно предупреждение. Тези системи са важен компонент от стратегиите за адаптация към климатичните промени и управлението на риска от бедствия. За разлика от системите за прогнозиране на наводнения, които оценяват риска от наводнения, основната цел на системите за ранно предупреждение е да известяват населението, когато предстои наводнение или то вече се случва. В статията се анализира ролята на технологиите, които предоставят важна информация за бърза реакция и защита срещу наводнения. Отчитат се предимствата и ограниченията на такива системи. Подчертава се тясната връзка между космическите и наземни ресурси за осъществяване на своевременно предупреждение на гражданите при наводнения.

Умният транспорт помага на градовете да използват ресурсите си по-ефикасно и отговорно, като щадят природата и климата

Какво е умен транспорт и кои големи градове по света използват новите тенденции и иновации в обществения транспорт, за да подобрят функционирането си? Дали има умни транспортни технологии и в България? Статията разкрива връзката между умния транспорт и климатичните промени и разглежда какви са предизвикателствата пред умния транспорт и навлизащите технологии по света и у нас. Според данни на община София и “Информационно обслужване”, регистрираните автомобили през последните години в столицата са около 1 милион. Ако включим и другите моторни превозни средства, като микробуси, мотори, мотопеди и автобуси, броят им ще е еквивалентен с този на жителите на София (над 1,2 млн.). Увеличеният трафик, задръстванията и лошата инфраструктура водят до увеличени емисии, замърсяване на въздуха, градски топлинен остров, влошаване на човешкото здраве и цялостен дискомфорт на жителите. За тази цел е необходимо постоянно да се изграждат, развиват и прилагат стратегии за посрещане на предизвикателствата на градската мобилност и решаване на проблемите, свързани с нея, като част от всеки един уникален и умен град.

Топлинен остров в България и какво е влиянието му върху градската среда и хората?

По последни данни, за последните 145 г. температурата в централните части на София се е повишила с приблизително 4 °C, поради нарастващата урбанизация, потреблението на енергия и вследствие на климатичните промени. В Пловдив и Варна се наблюдава умерена интензивност на острова на топлина от около 1 °C до 2 °C разлика между централните части и покрайнините. Важно е гражданите да бъдат добре информирани и да участват активно в акции за подобряване на климата. Държавното и местно управление носят отговорност да работят по въвеждането на финансови стимули за зелени покриви и фасади, използване на електромобили, умни технологии и правилното усвояване на незастроени и публични пространства.

Какво е умен град и има ли приложение в България?

Тази статия има за цел да запознае читателите за понятията „умен или интелигентен град“ и дали има подобни градове и технологии в България. Също така ще се опитаме да открием как умните градове отговарят на климатичните промени и промените в средата, в която живеем, какви са предизвикателствата пред умния град, каква е основната му цел и какви са ефектите на умния град, какво и как ще успее да подобри. София се намира на 107-мо от общо 118 класирани умни градове според „Smart city index 2021“ на Института за развитие на управлението към Сингапурския университет за технологии и дизайн. За да се превърне София в умен, устойчив и лесно адаптивен към климатичните промени град, е необходимо да се работи както структурно, така и технологично в сферите здравеопазване и сигурност, рециклиране, мобилност, оползотворяване на зелените площи, както и в сектора на управление. Необходимо е да се изграждат и укрепват иновативни екосистеми и нови технологии, да се насърчава взаимодействието между образованието, науката и иновациите.