Има ли България ефективна национална политика за реагиране на климатичните промени?

В настоящата статия е направен кратък преглед на действията за реагиране на промени в климата – в международни и европейски мащаби, и се анализира дали националната климатична политика на България е ефективна. Основание за това дава един повтарящ се в редица анализи извод, че в България политиката и действия за реагиране на промените в климата не са от първите точки в дневния ред на политиците и обществото. В същото време данни от специализирани наблюдения и резултати от научни изследвания свидетелстват за все повече неблагоприятни ефекти и увеличаващи се рискове от тези промени по целия свят. У нас, както националното законодателство, така и предприеманите действия, не осигуряват ефективно в достатъчна степен реагиране на промените в климата с отчитане на специфичните за страната рискове, свързани с тези промени.

Христо Панчев: Климатичната политика е част от националната сигурност

Христо Панчев от авторския ни екип в интервю за БНР – Програма Христо Ботев относно климатичната политика в България.

Финансирането на “загуби и щети” вероятно ще бъде водеща тема на COP27 в Египет

Все по-честите и по-тежки екстремни метеорологични явления, и постепенно протичащите процеси, като покачването на морското равнище, причиняват неизбежни загуби и щети по целия свят. До 2030 г. развиващите се страни ще трябва да се справят с между 290 – 580 млрд. долара годишно “остатъчни щети” (такива, които не могат да бъдат предотвратени дори с мерки за адаптация). Освен за икономическите измерения, е важно да се отбележи, че става въпрос и за загуба на домове, човешки животи и дори за застрашаване на начина на живот на хора в дългосрочен план. Това е заплаха, надвиснала над развиващите се страни, които имат най-малък принос за изменението на климата. Ето защо въпросът за финансирането на загубите и щетите е и въпрос на т.нар. климатична справедливост, който от десетилетия е в сянката на преговорите на ООН за климата и се очаква да бъде сред основните теми на предстоящата среща на върха за климата COP27 в Египет през ноември.

Енергийният мениджмънт стимулира инвестициите на местно равнище

Как бихме могли устойчиво да управляваме енергията и нейната консумация? Едва ли това би ни се отдало лесно, ако нямаме подходящи средства за измерване и отчитане на енергийното потребление в сектори като индустрията, обектите на местното самоуправление (сградите, системи за улично осветление), транспортен сектор, в бита и др. С наличието на подобни системи може много по-лесно и ефективно да се прогнозира бъдещото потребление на енергия в даден обект, а в резултат на това да се търси устойчиво финансиране при реализирането на подобни проекти.

Възможности и приложение на въглеродното градинарство

Въглеродното градинарство е практическо решение, което цели да увеличи улавянето (или съхранението) на въглерод в почвата и градинската растителност. Подобно на по-мащабните усилия за улавяне на въглерод – като много обсъждания метод за улавяне и съхранение на въглероден диоксид, въглеродното градинарство може да намали количеството CO2 в атмосферата чрез увеличаване на количеството CO2, съхранявано в земята. Това от своя страна помага за смекчаване на ефектите от изменението на климата. Практикувайки го в домашната си градина, ние доказваме как чрез силата на индивидуалните действия, работещи за постигане на колективна цел, всеки от нас може да допринесе за намаляване на ефекта от промените в климата.: част от СО2 от въздуха да се “улови” и премести в почвата, където е полезен и желан. Много добър начин всеки един, индивидуално чрез своята дейност и производство да допринесе за намаляване на въглеродния отпечатък и да се включи в борбата с климатичните промени.

Еволюция и ефекти на международните финансови механизми за справяне с климатичните промени

След началото на XXI век държавите, които участват в Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК), основават поредица от нови и ориентирани към климатичните проблеми финансови механизми. Това постепенно води до изменение на дейностите, свързани с климатичните промени. Фокусът вече не е единствено върху намаляване на въглеродните емисии (смекчаване), а върху признаване, че развиващите се държави ще имат нужда от помощ в своята подготовка да се справят с въздействието на климатичните промени (адаптация). Развитието и растежът на международното финансиране в посока справяне с климатичните промени може да се свържат и с друга важна тенденция – подобрената възможност на многостранни банки и редица международни организации за развитие да разширят своята дейност по адаптация и към смекчаване на климатичните промени. Така, може да се каже, че наблюдаваме възникването и оформянето на режимен комплекс, в който много глобални институции участват в търсенето на решения на глобалния проблем.

“Перспективи за декарбонизация и устойчивост” – събитие с участието на Климатека

На 28 март 2022 г. съвместно със “За Земята” и WWF България и проведохме уебинар за журналисти, посветен на последния доклад на IPCC относно смекчаването на климатичните промени и на финалния Национален план за възстановяване и устойчивост.

Николай Петков: трябва да действаме за промените в климата СЕГА

Николай Петков от екипа ни в интервю за списание GoBio по въпросите за смекчаването на климатичните промени.

“Сега или никога”: какви са възможностите за смекчаване на промените в климата?

В най-новия доклад на IPCC са разгледани възможностите на човечеството за смекчаване на климатичните промени. Според него, ограничаването на глобалното затопляне до 1,5°C става все по-малко вероятно, като за целта ще е нужно намаление на въглеродните емисии наполовина до 2030 г. Понастоящем нивата на емисиите са с рекордни стойности, но те трябва да достигнат своя пик не по-късно от 2025 г., след което трябва да започнат да намаляват. Нужни са повече инвестиции в областта на възобновяемата енергия – през последните 10 г. има съществен спад в цените ѝ. Прилагането на технологии за улавяне на въглерод от атмосферата изглежда неизбежно, но трябва внимателно да бъдат отчетени негативните отражения върху земите.

Международни политически стратегии за справяне с климатичните промени: еволюция на Протокола от Киото

Въпреки редица политически, социални и икономически предизвикателства, през последния четвърт век се правят политически усилия в насока формулиране на работещи международни стратегии за справяне с климатичните промени. Като такава стратегия може да се разглежда и Протоколът от Киото. След като ключови страни по протокола не спазват своите ангажименти, се стига до формулирането на Парижкото споразумение относно изменението в климата. Негова цел е ефективно да замени Протокола от Киото. Парижкото споразумение се стреми да разпределя открито и справедливо ангажиментите между развити и развиващи се страни, а България – като страна-членка на Европейския съюз, трябва да допринася за постигането на общите цели, заявени от съюза.