Как се отразява парламентарната криза на климатичните политики у нас?

Европа и светът са в ускорен преход към декарбонизация и дигитализация. Нормотворчеството навсякъде се задъхва пред нарастващите темпове на развитие на обществата ни и пред все по-тежките последици на климатичните промени и напреженията от глобализацията. Вече две години България няма действащ законодателен орган и правителство, които да вървят в крак с времето, и редица нормативни реформи, които трябва да се осъществят към момента, са забавени. Това повдига въпроси за адекватността на енергийния ни сектор, за способността на обществото ни да допринесе за борбата с климатичните промени и да се адаптира към променящия се свят.

Кои са най-важните и спешни промени нужни в Закона за ограничаване на изменението на климата?

В настоящата статия разглеждаме 4 основни аспекта, върху които може да се заложи спешна и цялостна актуализация на настоящия Закон за ограничаване изменението на климата (ЗОИК). Първият аспект е въвеждане на цел и срок за постигане за климатична неутралност в ЗОИК. Вторият е подобряване на институционалната рамка на България за разработване, изпълнение, мониторинг и контрол на политиките в областта на изменението в климата. Третият аспект е подобряване на взаимодействието със заинтересованите страни и осигуряване на публичност и прозрачност. И последният е значително укрепване на политиката за адаптация към последиците от изменението на климата.

Как трябва да се осъществява климатичната политика в България?

Фокус на настоящата статия е необходимостта от рамков закон за осъществяване на политика за климата в България. Представени са състоянието на законодателната и институционалната рамка на тази политика, и предизвикателствата пред осъществяването на ефективна климатична политика. Няма съгласуване на хоризонтална политика за изменение на климата. Законодателната рамка по отношение на изменение на климата е непълна – липсва цел за климатична неутралност и национална политика за адаптация. Необходимо е да се подобри институционалната рамка в посока на механизми за отчетност, мониторинг и контрол.