Имат ли язовирите влияние върху климатичните промени?

Радина Калдамукова от авторския ни екип гостува в предаването “Социална мрежа” по Novanews. Темата е язовирите и климатичните промени.

Защо е важно да бъдат ограничени невидимите емисии на метан от добив и пренос на изкопаеми горива?

Боян Зафиров от екипа ни участва в интервю за БНР Благоевград, където разказва за значението на емисиите на метан от газопреносните системи.

Нови изследвания регистрират невидими емисии на метан от добив и пренос на изкопаеми горива

През последните десетилетия повишаващите се концентрации на метан и ефектите, които предизвиква парниковият газ в атмосферата, привлякоха вниманието на научната общност и международните организации, отговорни за смекчаването и адаптацията към климатичните промени. Същевременно, емисиите на метан от добив и пренос на изкопаеми горива са един от основните антропогенни източници и са слабо регулирани, а тяхното количество – подценено. Чрез съвременни методи и технологии за дистанционни наблюдения в глобален мащаб бяха разкрити съществени количества емисии по цялата верига на добив и транспорт на изкопаеми горива. Теренни изследвания разкриват възможността за множество по-малки, но продължителни емисии от газопреносната система на европейските държави. Възможността подобни емисии да оказват влияние върху концентрациите на метан на територията на България бе подкрепена и от изследване със спътникови данни за идентифициране на горещи точки, където обичайно се наблюдават по-високи концентрации на метан.

Какво бе договорено по време на COP26?

Конференцията на ООН по изменението на климата – COP26, приключи със споразумение между участващите държави. Участниците в Глазгоуския климатичен пакт се договориха за постигане на целта за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5°C, като страните се задължиха да намалят добива на енергия от въглища, богатите страни бяха призовани да увеличат финансовата подкрепа за развиващите се страни и др. При изпълнение на новопоставените ангажименти светът ще се доближи до ограничаването на глобалното затопляне до безопасно равнище, но мерките все още няма да бъдат достатъчни.

Кои са най-важните решения, взети по време на първата седмица на COP26?

През първата седмица на COP26 бяха направени множество обещания и се подписаха нови споразумения, сред които такива за прекратяване на обезлесяването, намаляване на емисиите на метан, спиране на използването на въглища и др. В българската позиция липсваше конкретика за амбициите на България. Ако всички тези обещания се превърнат в действия от страните по света, тогава има потенциал да се доближим до изпълнение на целта от Парижкото споразумение.

Емисиите на метан продължават да се увеличават

Изхвърлянето на метан в атмосферата в глобален мащаб продължава да се увеличава и достига рекордни стойности. Метанът е парников газ с много по-голямо въздействие от въглеродния двуокис върху климата. Основните източници на метан са природни и антропогенни. Като от тези, които са свързани с човешката дейност, най-голяма роля имат добива на енергия от изкопаеми горива, животновъдство и отглеждането на ориз. През последните години вследствие на климатичните промени нараства отделянето на метан в районите с вечна замръзналост.

Пермафростът като източник и уловител на парникови газове

Полярните и субполярни пространства са сред най-уязвимите територии в условията на климатични промени. Причината е, че в резултат от затоплянето на атмосферата се увеличава скоростта на топене на ледниците и снежните маси. Това води и до рязко съкращаване на териториите с вечна замръзналост (т.нар. пермафрост) и успоредно с това до освобождаване на парникови газове (метан, въглероден диоксид и азотен диоксид) от почвите и подпочвените ледове, което ускорява затоплянето на климата. Затова изучаването на пермафроста има важно значение за прогнозирането и моделирането на климатичните промени.

Основни вещества, постъпващи в атмосферата на България вследствие на човешката дейност

Настоящата статия представя анализ на официални данни за емисии на вредни вещества в атмосферата. Анализът показва количествено основните замърсяващи икономически дейстости в България, които допринасят за отделянето на парникови газове в атмосферата.

Мит: Кравите отделят повече парникови газове, отколкото транспорта

Животновъдството представлява около 18% от антропогенните емисии на парникови газове, но това не са само емисии от храносмилателната система на говедата. Най-големият дял на емисиите, свързани с отглеждането на добитък, идва от обезлесяването. Отделянето на газове от кравите са няколко процента от общите ни емисии на парникови газове.