Мениджър на проект в Климатека

Търсим динамичен и отговорен координатор, който да ръководи научнопопулярната платформа Климатека. Кандидатът координира създаването и разпространението на съдържание за климатичните промени. Ще развива и поддържа активни връзки с научната и медийната общност, ще участва в разработването на визия и стратегия за развитие и ще допринася с иновативни идеи за подобряване на комуникационната среда по въпросите за климата в България. Ако имате страст към темата за климатичните промени, това е възможността за вас!

Помага ли съвременното кино на противодействието и адаптацията ни?

Как се гледа на климатичните промени през масовата култура и по-специално през киното? Адекватен ли е прочитът, има ли научна стойност или е само инструмент за създаване на съспенс, напрежение? Социологическото понятие за обществата ни в последните над 100 години като “общества на спектакъла” предоставят рамка, в която можем да търсим отговорите на тези въпроси. И да противопоставим на спектакъла, на “сеира” качествени културни творби. 

Уебинар “Да превърнем климата в история за първа страница”

На 22-ри февруари 2022 г. от 16.00 ч. ще се проведе уебинарът “Да превърнем климата в история за първа страница” предназначен за журналисти и представители на медии. Наш специален гост ще бъде британският журналист Пол Браун, кореспондент по въпросите на околната среда на The Guardian, писател и основател на Climate News Network.

Какви са причините за психологическото ни дистанциране от климатичните промени?

Психологическото дистанциране е феномен, който кара хората да възприемат далечни явления като по-абстрактни. Според теорията на конструалното ниво, психологическата дистанция може да се наблюдава на няколко нива, включително времево, социално, пространствено и хипотетично. Подобно психологическо дистанциране се наблюдава и по отношение на климатичните промени, резултат на човешка дейност. Интересно е, че комуникацията за този проблем чрез научни данни може да скъси подобна дистанция. За жалост, дезинформацията и алармизмът водят до обратния ефект: отдалечаване и бездействие.

Средствата за саниране по Плана за възстановяване и устойчивост ще стигнат за не повече от 1000 сгради

На 1 ноември 2022 г. се проведе среща с медиите на тема „Устойчиво енергийно обновяване на жилищния сграден фонд“. Негови инициатори бяха „Климатека“, Центърът за енергийна ефективност „ЕнЕфект“ и групата „Да обновим България”. На събитието бе коментирана новата програма за енергийна ефективност на жилищни сгради по Националния план за възстановяване и развитие, която влиза в действие от началото на този месец. Министерството на регионалното развитие и благоустройство ще инвестира над 1,4 млрд. лв. за енергийна ефективност на жилища с минимум 4 апартамента в цялата страна.

Как да представяме успешно науката? Дискусия с редактора на Carbon Brief

Каним те на онлайн събитието: Как да представяме успешно науката? Дискусия с редактора на Carbon Brief. Събитието ще се проведе онлайн на 4 октомври от 15:00 ч. По време на дискусията ще се фокусираме върху темата за комуникацията на науката за климата. Наш гост ще бъде Роб Максуини, научен редактор от Carbon Brief.

„Пишем за климат“ – работилница и стипендия за журналисти

Българска фондация „Биоразнообразие“, в партньорство с Асоциацията на европейските журналисти – България, „Климатека“ и „Фабрика за идеи“, кани действащи журналисти да станат част от еднодневната работилница „Пишем за климат” и стипендиантската програма към нея.

Как конспирациите за климата водят до разколебаване на ценностите и климатичните политики на глобално ниво?

Конспирациите за климата са разрастващ се феномен сред населението в България и по света. Подобни конспиративни идеи са обект на анализ в психологията, социологията и културологията. Въпреки че от научна гледна точка подобни уклони в мисленето имат обяснение, факт е, че подобни конспиративни идеи задълбочават проблема и водят до разколебаване на проактивни поведения на индивидуално ниво, както и до липса на ефективни политики в глобален план. Социалните медии и климатичният алармизъм допълнително задълбочават проблема, като в България 76% от населението разкриват, че не са запознати с българската климатична политика, а 3% дори смятат, че климатичните промени не представляват проблем.