Суровините от критично значение не са само ресурс, те са новото политическо и дипломатическо оръжие

От началото на 90-те години, т.нар. суровини от критично значение станаха основна и на този етап все още незаменима суровина в производствения процес на много индустриални сектори и на технологиите, от които зависи зеления преход. Необходимостта от тези суровини в съвременните икономики нараства експанзивно, тъй като те са необходими за производството не само на технологиите, насочени към борбата с климатичните промени и енергийния преход, но и на смартфони, компютри, лед лампи и екрани, тактилни екрани и всякакви други предмети, без които днес животът ни се струва невъзможен. В същото време, те се оказват и пресечна точка на редица геополитически, социални и екологични проблематики, които ги превръщат в мощни дипломатически оръжия. Международната конкуренция за техния контрол се очертава като една от най-важните и значими тенденции, които ще определят едновременно политическите, социалните, дипломатическите и военните ориентации и решения, както на национално, така и на световно ниво. Днес зависимостта на европейските страни от вноса варира между 93% и 100%, а ако тенденциите останат същите, през 2050 г. те ще са държавите в позиция на най-силна зависимост по отношение на доставките на суровините от критично значение. Едновременно с това, темата за критичните суровини осветява няколко проблематични страни на т.нар. зелен преход и поставя фронтално въпроса за необходимата радикална промяна на настоящия икономически модел. 

Апокалипсисът като еманципация

Тази статия работи със социологическото понятие за апокалипсис, и донякъде – със свързаните с него катастрофа и криза. Изправени сме пред спешна необходимост от смислообразуващи колективни интерпретации, които да дадат възможност на човечеството да продължи напред достойно. Често се злоупотребява с такива понятия за целите на алармизма и мотивирането на несправедливи и непопулярни мерки и действия. Но тези понятия носят потенциал да разберем какво се случва с човешкия ни свят напоследък. И по-важно, те ни дават възможност да осмислим как да реагираме в така назоваваните социални темпоралности.

Как етичните последици от промените в климата и недостигът на ресурси оказват влияние върху правата на жените?

Климатичните промени са неизменно свързани с липсата на питейна вода и вода за домакински и селскостопански нужди. Поради факта, че често най-обременени биват жени и млади момичета, много експерти наблягат на въпроса за така наречената климатична справедливост и етичните последици от промените в климата. Какво е отражението на климатичните промени в различни аспекти от живота в България във времена, когато случаите на домашно насилие нарастват?

Климатичните бежанци – непознатото лице на климатичните промени

Една от най-големите социално-икономически, а и здравни кризи, които са способни да предизвикат климатичните промени, са свързани с т. нар. климатични миграции. Екстремните метеорологични явления като бури, суши и наводнения са се увеличили трикратно през последните 30 г. и са прогонили стотици хиляди хора от домовете им. От 2008 г. насам средногодишният брой на емигрантите поради природни бедствия надхвърля 26 млн. д. През 2050 г. се очаква броят им да достигне между 150 и 250 млн. – 100 млн. д. от тях поради покачването на морското равнище, и около 50 млн. д. – поради намалената производителност на земеделието в резултат на разпространението на сушата. Според International Alert броят на страните, изправени пред политически хаос и масова миграция поради климатичните промени, в момента надхвърля 100.

По какъв начин климатичните промени биха могли да се отразят на различни видове конфликти?

Според редица проучвания, в бъдеще климатичните промени ще подсилят оскъдността на основни природни ресурси – както на регионално, така и вероятно на глобално ниво. Това, от своя страна, може да увеличи риска от вътрешнодържавни и международни конфликти. Като следствие се обуславя необходимостта от включване на фактора „климатични промени“ в анализа, превенцията и прогнозирането на конфликти. Същевременно обаче, трябва да се внимава и за риска от объркване на корелация и каузалност между климатичните фактори и конфликтите. Силният научен консенсус засега е в посока на допускането, че климатичните промени не водят до въоръжени конфликти, но могат да играят ролята на ускорител за различни видове конфликти.