Надежда Шопова: Във всяка бутилка вино е затворено метеорологичното време

Надежда Шопова от екипа ни в интервю за БНР “Благоевград” за това как климата и климатичните промени се отразяват върху качеството на виното.

Влияят ли климатичните промени върху качеството на виното?

Има ли връзка между климата, климатичните промени и хубавото вино? И индикатор ли е тази връзка за условията на отглеждане на грозде? Дали тенденциите в много райони към затопляне и късно лятно засушаване, преминаващо в есенно, биха повлияли благоприятно върху качеството на гроздето?

Волфия една “нова храна”, но и възможност за борба с климатичните промени

Когато става въпрос за справяне с изменението на климата, фокусът основно е насочен върху решенията за чиста енергия. Но глобалната верига, свързана с производството и разпределението на храни е също така значителен източник на въглеродни емисии, за който все още няма трайно решение. Промяната на хранителната диета, включително и чрез отглеждане и консумиране на “нови храни” е част от възможното решение на проблема. Пример за една такава “нова храна” е волфията, която бе одобрената на 10 декември 2021 г. с Регламент за изпълнение за територията на ЕС.

Радина Калдамукова: Градското земеделие е начин да направим градовете по-зелени и екологични

Радина Калдамукова от екипа ни в интервю за БНР – Радио Благоевград по темата за градското земеделие – какво представлява то и каква е неговата роля за установяването на устойчиви хранителни системи?

Лукс или необходимост е градското земеделие в 21 век?

Градското земеделие е концепция, която създава заетост, укрепва социалните връзки, изгражда устойчивост и адаптивност към изменението на климата и подобрява биоразнообразието, позволявайки на природата да се върне обратно в урбанизираната среда и да я направи по-здравословна и зелена. Формите, които то приема са много и разнообразни – от вертикални и споделени градини през оранжерии, продукция в транспортни контейнери и аквапоник системи до градско пчеларство.

Каква е ролята на биовъглена за постигане на целите за устойчиво развитие

Според скорошни доклади на Междуправителствения панел по климатичните промени (IPCC) при сегашните темпове на затопляне се очаква Земята да задмине безопасната граница от затопляне с 1,5°C около 2040 г. В XXI век се нуждаем от решения, които да се борят едновременно с климатичните предизвикателства, деградацията на почвите, енергийната криза и да допринесат за доброто управление на отпадъците и превръщането им в ценен ресурс. Едно такова решение е използването на биовъглен: то би могло да спомогне за опазването на хранителната и енергийната сигурност, както и за смекчаване на климатичната криза. Биовъгленът е едновременно древна практика и нова технология, чието производство тепърва се разглежда в индустриален мащаб. Наскоро той беше идентифициран като една от само шестте технологии, които имат отрицателни емисии, признати от IPCC.

Диви роднини

Радина Калдамукова от екипа ни в интервю с Василена Мирчев по БНР „Христо Ботев“ в предаването “Лабиринти на познанието“. Темата е: „Дивите роднини на културните растения са по-приспособими към трайни засушавания“.

Агротема: Има как земеделието да оптимизира вредните си емисии

Радина Калдамукова от нашия екип гостува в Агротв, където говори за това как би могъл да се намали въглеродният отпечатък на земеделието. Тя разказа и кои са дивите роднини на културните растения, които могат да помогнат на земеделието да бъда по-устойчиво на суша.

Дивите роднини на културните растения са по-приспособими към трайни засушавания

Радина Калдамукова от екипа ни в интервю със Светлана Дичева по БНР “Хоризонт” в предаването ”Закуска на тревата”. Темата е: “Дивите роднини на културните растения са по-приспособими към трайни засушавания”.

Политика и земеделие

Нашият автор Радина Калдамукова гостува в предаването “Агросвят по Дарик” на Дарик Радио, където говори по темата за биоразнообразието у нас и как можем да го запазим.