Как агролесовъдството може да смекчи последиците от промените в климата?

Когато мислим за изменението на климата и емисии на парникови газове, обикновено си представяме електроцентрали, фабрики, коли и комини, които бълват дим, а не ферми и стопанства. Оказва се обаче, че аграрният сектор и начинът, по който управляваме земята, както и глобална хранителна система, са сред най-големите източници, допринасящи за изменението на климата. Агролесовъдството е древна и същевременно отново възродена практика, при която съзнателно се интегрират дървета със земеделски култури и/или добитък върху една и съща единица земя. По този начин се постига трансформиращо, многофункционално решение за използване на земята и намаляване на парниковите емисии. Агростопанствата могат да се подготвят за измененията в климата, като сведат до минимум риска от загуба на реколта чрез диверсификация на продукцията и агролесовъдство.

Защо е важно зимата в Полша и Италия да е добра, за да има ябълки в България! Агрономът Роман Рачков пред ФАКТИ

Роман Рачков от авторския ни екип в интервю за “Факти” относно необходимостта на растенията от студ и влиянието на климатичните промени върху развитието и живота на растенията у нас.

Роман Рачков: Ако тенденцията с климата у нас продължава, в България няма да бъде подходящо да се извършват земеделски дейности

Интервю на Роман Рачков от авторския ни екип за Focus News относно значимостта на студа за растенията.

Пшеницата и промените в климата

Надежда Шопова от авторския ни екип в интервю за БНР – Радио Видин относно пшеницата и предизвикателствата за отглеждането ѝ в условията на климатичните промени.

Как да си направим биовъглен сами в градината?

Целта на събитието, което се проведе през октомври 2022 г., беше демонстрация на процеса на производство на „биовъглен“, който може да се използва за подобряване на почвените характеристики, като едновременно с това е и технология за борба с климатичните промени.

Устойчиви ли са добивите при зимните житни култури на климатични промени?

Два противоположни рекорда бяха отбелязани за последните 5 години: най-висок и най-нисък среден добив при пшеницата. Повишената честота на екстремните метеорологични явления е посочена от учените като пряк резултат от климатичните промени. Условията от година на година стават все по-трудно предсказуеми и не позволяват устойчивост на добивите при растенията, отглеждани на открито и при липса на напояване. Тази статия поставя на фокус житните растения, от които се произвежда хляб: кога започва и приключва стопанската година; от кои метеорологични условия зависи количеството и качеството на реколтата. А също и каква е връзката на тези фактори с климатичните промени, както и какво е разпределението на валежните суми и температурата през двата критични за житните растения периоди – есенно-зимния и пролетния, през последните две години в страната. Обърнато е внимание на двупосочните връзки между пшеница и климат.

Каква е ролята на биологичната растителна защита като алтернатива на пестицидите

Модерното конвенционално земеделие се основава на все по-значимото използване на външни вложения под формата на синтетични торове и пестициди. Масовото им употреба крие преки последствия, изразяващи се в в загуба на биоразнообразие, замърсяване на водите и почвите, които представляват преки опасности за здравето на човека и животните. Освен това синтетичните торове и пестицидите допринасят и за промените в климата – като се започне от производството им, свързано с използването на изкопаеми горива и се стигне до дългите им вериги на доставки до крайните потребители. Човечеството, и в частност агробизнесът, има устойчиви и безопасни алтернативи на синтетичните пестициди в лицето на биологичната растителна защита. Тази система на растителна защита, мимикрираща взаимоотношенията в биоценозите, е безопасна за човека и биоразнообразието и в много случаи дори е и по-бюджетна, отколкото методите използвани в конвенционалното земеделие.

Работилница: Как да си направим биовъглен сами в градината?

Включи се в работилницата “Как да си направим биовъглен сами в градината?” на 22 октомври от 11.00 ч., в Споделена градинка в с. Герман.

Климатека се включва в Софийския фестивал на науката с тема за устойчивото земеделие

На 9 октомври от 13:30 ч. екип на Климатека ще представи темата “Защо и как устойчивото земеделие може да бъде решение за климатичните промени?”

Глобалното затопляне и условията на труд

Броят на уязвимите хора, изложени на горещи вълни по света, които все повече зачестяват на фона на глобалното затопляне, се е увеличил с около 125 млн. в периода 2000 – 2015 г. През същия период производителността на работещите на открито намалява с 5,3% в световен мащаб. Горещата работна среда се счита за професионален здравен проблем, който може да засегне жизненоважни органи като сърцето, мозъка и бъбреците. Въпреки това, дори преди проявата на клинични симптоми, топлинното изтощение оказва негативно влияние върху способността на работниците да извършват физическа и умствена работа. Следователно, освен вредното въздействие на топлинните вълни върху човешкото здраве, намалената производителност на труда и икономическите загуби за обществото също са сред сериозните негативни последици от глобалното затопляне.