Готови ли сме да заменим соята с лупина?

Роман Рачков 15 February 2023

В съвременните икономически условия нараства нуждата от фуражни и хранителни протеини, което стимулира интереса към търсенето на нови източници на такива от растителен произход. В света само две култури са в състояние да задоволят нуждите на съвременното интензивно животновъдство – соята и лупината. Лупината е универсална култура с висок екологообразуващ, фуражно-производителен и ресурсоспестяващ потенциал. В същото време разходите за нейното отглеждане са няколко пъти по-ниски от разходите за отглеждане на соя. Статията разглежда в дълбочина въпроса възможно ли е лупината да се утвърди като алтернативна протеинова култура, способна да насърчи социално-икономическия растеж и ползите за околната среда в Европа.

Как агролесовъдството може да смекчи последиците от промените в климата?

Радина Калдамукова 07 February 2023

Когато мислим за изменението на климата и емисии на парникови газове, обикновено си представяме електроцентрали, фабрики, коли и комини, които бълват дим, а не ферми и стопанства. Оказва се обаче, че аграрният сектор и начинът, по който управляваме земята, както и глобална хранителна система, са сред най-големите източници, допринасящи за изменението на климата. Агролесовъдството е древна и същевременно отново възродена практика, при която съзнателно се интегрират дървета със земеделски култури и/или добитък върху една и съща единица земя. По този начин се постига трансформиращо, многофункционално решение за използване на земята и намаляване на парниковите емисии. Агростопанствата могат да се подготвят за измененията в климата, като сведат до минимум риска от загуба на реколта чрез диверсификация на продукцията и агролесовъдство.

Защо е важно зимата в Полша и Италия да е добра, за да има ябълки в България! Агрономът Роман Рачков пред ФАКТИ

Роман Рачков 06 February 2023

Роман Рачков от авторския ни екип в интервю за “Факти” относно необходимостта на растенията от студ и влиянието на климатичните промени върху развитието и живота на растенията у нас.

Роман Рачков: Ако тенденцията с климата у нас продължава, в България няма да бъде подходящо да се извършват земеделски дейности

Роман Рачков 25 January 2023

Интервю на Роман Рачков от авторския ни екип за Focus News относно значимостта на студа за растенията.

Пшеницата и промените в климата

Надежда Шопова 06 January 2023

Надежда Шопова от авторския ни екип в интервю за БНР – Радио Видин относно пшеницата и предизвикателствата за отглеждането ѝ в условията на климатичните промени.

Как да си направим биовъглен сами в градината?

Радина Калдамукова 05 December 2022

Целта на събитието, което се проведе през октомври 2022 г., беше демонстрация на процеса на производство на „биовъглен“, който може да се използва за подобряване на почвените характеристики, като едновременно с това е и технология за борба с климатичните промени.

Устойчиви ли са добивите при зимните житни култури на климатични промени?

Надежда Шопова 01 December 2022

Два противоположни рекорда бяха отбелязани за последните 5 години: най-висок и най-нисък среден добив при пшеницата. Повишената честота на екстремните метеорологични явления е посочена от учените като пряк резултат от климатичните промени. Условията от година на година стават все по-трудно предсказуеми и не позволяват устойчивост на добивите при растенията, отглеждани на открито и при липса на напояване. Тази статия поставя на фокус житните растения, от които се произвежда хляб: кога започва и приключва стопанската година; от кои метеорологични условия зависи количеството и качеството на реколтата. А също и каква е връзката на тези фактори с климатичните промени, както и какво е разпределението на валежните суми и температурата през двата критични за житните растения периоди – есенно-зимния и пролетния, през последните две години в страната. Обърнато е внимание на двупосочните връзки между пшеница и климат.

Каква е ролята на биологичната растителна защита като алтернатива на пестицидите

Роман Рачков 24 October 2022

Модерното конвенционално земеделие се основава на все по-значимото използване на външни вложения под формата на синтетични торове и пестициди. Масовото им употреба крие преки последствия, изразяващи се в в загуба на биоразнообразие, замърсяване на водите и почвите, които представляват преки опасности за здравето на човека и животните. Освен това синтетичните торове и пестицидите допринасят и за промените в климата – като се започне от производството им, свързано с използването на изкопаеми горива и се стигне до дългите им вериги на доставки до крайните потребители. Човечеството, и в частност агробизнесът, има устойчиви и безопасни алтернативи на синтетичните пестициди в лицето на биологичната растителна защита. Тази система на растителна защита, мимикрираща взаимоотношенията в биоценозите, е безопасна за човека и биоразнообразието и в много случаи дори е и по-бюджетна, отколкото методите използвани в конвенционалното земеделие.