Европейската регулаторна рамка на устойчивите финанси или защо устойчивото финансиране на зелени технологии и иновации е толкова важно?

Във връзка с поетите ангажименти за постигане на въглеродна неутралност, Европейският съюз допълва регулирането в областта на околната среда с рамка за финансиране на устойчиво развитие. Основната цел на рамката е да насочи частни инвестиции към устойчиви икономически дейности, като предлага общо понятие за устойчивост, изисква от определени компании ежегодно оповестяване на конкретна информация по екологични, социални и управленски въпроси и въвежда допълнителни бенчмаркове и стандарти за финансовия сектор. Много компании от различни икономически сектори са пряко засегнати от новите правила за докладване, а целият пазар в Евросъюза и извън него ще бъде косвено повлиян в значителна степен. 

Какво представлява зеленият преход и възможен ли е той у нас? 

Светът поетапно осъзнава необходимостта от бърза промяна към устойчиво развитие и зелен преход на цялата своя икономика. Нашата страна ясно заявява своята позиция и ангажираност по темата, като следва да се подчертае, че без активната подкрепа на бизнеса, тази трансформация не би могла да бъде осъществена. На практика най-замърсяващите и енергоемки отрасли биха дали най-мащабни резултати в борбата с климатичните промени. Настоящата статия разглежда два примера на компании у нас, които поетапно и успешно внедряват устойчиви практики, чрез които намаляват въглеродния си отпечатък. Целта е до 2050 г. производствата да станат въглеродно неутрални. 

Младите у нас все повече възприемат зелена идентичност, ключова за зеления преход

Д-р Михаела Александрова от екипа ни гостува в предаването Made in green по Bloomberg TV Bulgaria, относно разпространението на зелените идеи сред младите хора в България.

Идентичността като фактор при формирането и изпълнението на климатични политики

Дълго време преобладаващото допускане в политическите науки е, че концепции като идентичност, емоции, чувства, ценности следва да се приемат за ефимерни и са единствено ефект (а не причина) на наблюдаеми и измерими факти от социалния и политически живот. Подобно допускане носи риска от несъответстващ на реалните проблеми невалиден анализ на определени процеси в международните отношения. Така, през последните 20 години все повече автори отчитат значението на идентичността в своите анализи, като тази тенденция се пренася и в анализа на климатичните политики. Някои автори предлагат разделението на два типа идентичност – космополити и ориентирани към общността, а целта на подобни концепции е да внесат по-добро разбиране на обществените настроения по климатични политики като Зелената сделка. В светлината на протестите на енергетици и миньори в България, статията прилага концепцията за идентичността и дава препоръки за формиране на по-ефективни политически стратегии – както на държавно, така и на международно ниво. Тук спадат: регулярно проучване на общественото мнение и мнението на конкретни групи; целенасочени и последователни информационни кампании към групи, които споделят различни разбирания за национален интерес; активна комуникация между управляващи и общество, с цел сближаване на разбиранията за споделена идентичност; предоставяне на данни на изследователите, с цел проучване нагласите към политиката в областта на климата и енергетиката.

Как се отразява парламентарната криза на климатичните политики у нас?

Европа и светът са в ускорен преход към декарбонизация и дигитализация. Нормотворчеството навсякъде се задъхва пред нарастващите темпове на развитие на обществата ни и пред все по-тежките последици на климатичните промени и напреженията от глобализацията. Вече две години България няма действащ законодателен орган и правителство, които да вървят в крак с времето, и редица нормативни реформи, които трябва да се осъществят към момента, са забавени. Това повдига въпроси за адекватността на енергийния ни сектор, за способността на обществото ни да допринесе за борбата с климатичните промени и да се адаптира към променящия се свят.

Има ли България ефективна национална политика за реагиране на климатичните промени?

В настоящата статия е направен кратък преглед на действията за реагиране на промени в климата – в международни и европейски мащаби, и се анализира дали националната климатична политика на България е ефективна. Основание за това дава един повтарящ се в редица анализи извод, че в България политиката и действия за реагиране на промените в климата не са от първите точки в дневния ред на политиците и обществото. В същото време данни от специализирани наблюдения и резултати от научни изследвания свидетелстват за все повече неблагоприятни ефекти и увеличаващи се рискове от тези промени по целия свят. У нас, както националното законодателство, така и предприеманите действия, не осигуряват ефективно в достатъчна степен реагиране на промените в климата с отчитане на специфичните за страната рискове, свързани с тези промени.

Христо Панчев: Климатичната политика е част от националната сигурност

Христо Панчев от авторския ни екип в интервю за БНР – Програма Христо Ботев относно климатичната политика в България.

Устойчивото развитие и екологизмът – двата стожера на зелената идея

Зелената идеология е последната голяма идеология в обществената и политическата сфера, а самите Зелени претендират за водещата роля в един нов свят. За да отговорим на повечето събития, които ни заобикалят напоследък, трябва да разберем нормативната база, а именно каква е основната идея на фактори като “Зелената сделка” (или зелените сделки – въпрос на гледна точка), намаляването на парниковите газове, преходът на Европа и света към въглеродна неутралност, поетапното отмиране на пластмасата, въглищата, хипотетично – мусаката, и много други. Основната концепция – едно голямо спасяване. Целта е запазване на мястото ни тук на тази планета за по-дълго време. Вече е ясно, че това няма да е вечно, както винаги е било, а и ще бъде, напук на редица съвременни теории. Всичко зависи от хората и по-конкретно от човека, личността и неговата пряка отговорност.

Може ли Зелената сделка да спаси градовете?

В началото на тази година можеше да се погледне към местните зелени политики като визия за това как ще се развие модерният град в Европа – красив, чист, мирен. От началото на войната в Украйна обаче доминира въпросът – закъсня ли Европа със Зелената сделка, или пренебрегна грубо някои очевидни глобални фактори. В настоящата статия погледът е към Зелената сделка като неизбежното бъдеще, което щеше да е хубаво да се е случило по-бързо. Ролята на градовете и общините за бързото достигане на енергийните и климатични цели е все още ключово. Силната местна инициатива има важен принос за енергийната независимост в ЕС.

“Зелената сделка в новия климат” – събитие с участието на Климатека

На 22 март 2022 г. съвместно със “За Земята”, WWF България, и Стопанския факултет на Софийски университет проведохме уебинар за журналисти, посветен на Зелена сделка и последния доклад на IPCC.