В България трябва да се създадат екокоридори, за да може животните безопасно да се придвижат, каза за БТА eкoлогът Павел Василев

Павел Василев от авторския ни екип в интервю за БТА относно животните в ролята на екосистемни инженери.

Екосистемни инженери: Как дивите бозайници помагат в борбата срещу климатичните промени

Освен че са застрашен вид, някои от дивите животни могат да бъдат инструмент за предотвратяването на щетите от промените в климата и играят важна роля срещу атмосферната концентрация на парникови газове. Това е важно за Европа, и особено за България. Едрите сухоземни бозайници влияят на естествените местообитания и влизат в ролята на регулатори: растителноядните – като пасат и създават богата на видове мозаечна екосистема, а хищниците – като балансират размножаването на тревопасните. Тарпанът, зубърът, бобърът, еленът, турът и куланът са добри примери за екосистемни инженери. Затова опазването им е от ключово значение. В България вече има успехи на връщане на изчезнали животни обратно в дивата природа – в Източните Родопи. По данни от 2023 г. там живеят 19 зубъра, 190 тарпана, 150 благородни елена и 500 лопатара, но 166 вида местообитания в страната са в опасност. Затова е необходима много работа за промяна на обществените нагласи. 

Защо защитената зона “Долни Богров-Казичене” е толкова важна?

Дина Сиракова от авторския ни екип в интервю за БНР – Програма Христо Ботев относно значимостта на защитената зона “Долни Богров – Казичене”, антропогенното въздействие върху нея, както и потенциала ѝ за развитие.

Николай Петков: Все повече намалява времето за приспособяване към климатичните промени

Николай Петков от екипа ни участва в интервю по БНР Благоевград, за да представи ключовите изводи от новия доклад на Междуправителствения панел по климатичните промени – IPCC.

Адаптация на ценностната призма на прага на климатична катастрофа

Натрупват се все повече доказателства, че с нарастването на измиранията на видове, се променят ключови процеси, свързани с продуктивността и устойчивостта на земните екосистеми (Hooper, 2012). Ежедневните решения, които човекът взима, повлияват негативно животоподдържащата система на планетата – започнало е масово измиране на видове. Решенията ни се базират на споделените помежду ни ценности, които ще определят дали нашата цивилизация и дори биологичен вид, ще успее да си намери място в бъдещето на планетата. От фината настройка на културно-еволюционния ни завет ще зависи кои поведенчески изяви, ще преминат отвъд катастрофалната климатична бариера и ще ни изведат от множеството ни кризи. А от това ще зависят много животи.

Прилепите и климатичните промени – опазване на застрашени видове в едно различно бъдеще

Човешките дейности са предизвикали значителни промени в околната среда за кратък период от време, a драстичната промяна на местообитанията е основна причина за настоящата загуба на биологичното разнообразие. Докато изменението на околната среда, включително на климата, е типично за всички екосистеми в геоложки мащаби, сегашната скорост и степента на промените, предизвикани от човешката дейност, надхвърля толерантността на много видове. Промените в температурите биха имали различен ефект върху различните видове прилепи, което е свързано със специфики в техните хранителни ниши, предпочитание към определени местообитания и екологични изисквания по време на размножителния период. От друга страна, различните популации на видовете в различните част на света ще усещат промените в различен мащаб, поради спецификата на екосистемите и степента на очакваните промени.