Каква е здравната цена на мръсния въздух?

През зимата, темата за въздуха, който дишаме, излиза на преден план, а броят на засегнатите хора от замърсяването рязко се покачва. Това има своето обяснение, като данните в статията разкриват връзката между качеството на въздуха и здравето. По време на отоплителния период, вследствие на увеличеното потребление на горива, качеството на въздуха се влошава и се наблюдава покачване на процента на хоспитализация на хора, които страдат от белодробни или сърдечно-съдови заболявания, възрастни хора и деца. Само за град София изчисленията показват, че ежегодно около 1000 човека умират вследствие на замърсяването с ФПЧ2,5 и азотен диоксид.. Съгласно първия принцип на устойчивостта, към която се стремим, „грижата за хората е в основата на устойчивото развитие. Те имат право на здравословен и плодотворен живот в хармония с природата“. Да дишаме чист въздух е основна човешка потребност и наше право.

След енергийния атлас на София работят по климатичния ѝ профил

Д-р Лидия Витанова от авторския ни екип в интервю за БНР относно новия енергиен атлас на София.

Учени от GATE разработиха първия Енергиен атлас на София

Лидия Витанова от авторския ни екип в интервю по БНР – Радио София относно първия енергиен атлас на София.

Има значителен контраст в потреблението на енергия между сгради в силно урбанизирани райони в София и тези в предградията, сочи проучване

Материал на БТА относно новия енергиен атлас на София, с водещ изследовател д-р Лидия Витанова от авторския ни екип.

Успех или провал беше COP28? Зависи кого ще попитате

Във финалния ден на конференцията за климатичните промени беше приета първата глобална оценка на напредъка на страните по Парижкото споразумение, като за първи път в историята на преговорите беше включена цел за преход от изкопаемите горива. Сред успехите на конференцията беше и приетото споразумение за утрояване на възобновяемата енергия и за удвояване на енергийната ефективност до 2030 г., подписано от над 120 държави, включително и от България. Също така, беше поставено началото на фонд “Загуби и щети”, който трябва да компенсира бедните засегнати страни. От друга страна, на този етап обаче няма нито една държава, която да си е поставила достатъчно амбициозни цели, които да допринесат за ограничаването на глобалното затопляне до 1,5°C. 

Енергийната бедност – глобален проблем, за който можем да предложим и решения на местно ниво

Причините за енергийната бедност са комплексни, което затруднява формулирането на ясна и обща дефиниция на този феномен, а също и намирането на универсален подход за неговото разрешаване. В публикацията се подчертава необходимостта от ангажиране на местните власти и общности в търсенето на ефективни методи за справяне с енергийната бедност. Представя се мрежата от енергийни поддръжници и ментори, създадена в рамките на проект POWERPOOR, финансиран по програма Хоризонт 2020 на ЕС, като надеждно средство в борбата с високите сметки и неефективното потребление на електричество. Разглежда се какво представлява едно бюро за намаляване на енергийната бедност и по какви въпроси гражданите могат да се консултират там. Обсъжда се въпросът за „скритата“ енергийна бедност и как домашните посещения на енергийните поддръжници могат да помогнат не само за идентифицирането на тази бедност, но и за нейното намаляване. 

Какво да очакваме от COP28 или преговори за климата в петролна държава

COP28 вероятно ще бъде най-посещаваната конференция по измененията на климата досега. Очаква се да бъдат обсъдени много въпроси, с цел най-накрая да се подсигури ограничаването на глобалното затопляне до не повече от 1,5°C. През изминалите месеци се състояха различни събития на ООН, които определиха темите за конференцията, но има опасения, че войните в Газа и Украйна биха подкопали усилията, а освен това COP28 ще се състои в петролна държава с авторитарен режим. За първи път тази година България ще участва със свой павилион на конференцията, с надеждата да получи домакинството на COP29 догодина. Всичко това идва в момент, в който глобалната температура и концентрация на парникови газове са на рекордно равнище, а реалистичният времеви хоризонт за изпълнение на Парижкото споразумение е почти приключил.

Начини за постигане на енергийна ефективност в новото европейско законодателство

Има два регламентирани подхода за насърчаване и увеличаване на енергийната ефективност – схема за индивидуални задължения на енергийни предприятия, които трябва да постигат енергийни спестявания при клиентите си; и алтернативни мерки. Почти всички държави в ЕС се опитват да намерят баланс между двата подхода, който да работи без непропорционална икономическа и социална тежест. В България от 2017 г. насам основната тежест беше поставена върху първия начин, но не беше постигнат практически резултат. Алтернативните мерки означават всякакви други възможни политически, финансови, икономически, нормативни и социални инструменти, които могат да стимулират и увеличат енергийната ефективност. 

Възможен ли е справедлив преход в завладяната енергетика на България?

Следващите години ще бъдат от решаващо значение за осъществяването на справедлив преход в България, който да осигури преминаването към нисковъглеродна икономика, високотехнологични решения и към демократизация на енергийната система. Затварянето на въглищните топлоелектрически централи (ТЕЦ) е безспорно най-голямото предизвикателство пред осъществяването му, тъй като формират голям дял от общото производство на електроенергия. Според анализ на Центъра за изследване на демокрацията, поетапното затваряне на въглищните ТЕЦ може да се случи без рискове за сигурността на електроенергийните доставки и ще понижи цената на електроенергията с поне 25% до 2030 г. За да отговори ефективно на предизвикателствата пред въглищните региони, България трябва да възприеме по-всеобхватен подход, основан на активното включване на гражданите в процеса, анализ на данни и системни политики в редица сфери.

В очакване на справедливия преход: възможностите за трансформация на минните региони

Извеждането от експлоатация на минните комплекси и ТЕЦ в България е част от цялостната дългосрочна политика на ЕС за постигане на климатична неутралност с цел намаляване на негативните ефекти от човешката дейност върху климата. Затварянето на замърсяващите производства следва да бъде в синхрон с политиката на ЕС за провеждане на справедлив преход – цялостна трансформация на регионите, с цел подпомагане на местните общности, съпроводено с рекултивация на терени и цялостна визия за територията. Исторически минно-зависимите територии понякога затварят внезапно и непланирано. Преходът в ЕС е подсигурен със значителни ресурси и дълъг период. Добри практики от Германия и Люксембург показват, че е възможно минно-зависими територии да бъдат трансформирани успешно като част от цялостен преход към нова икономическа база и рекултивация на териториите. Включването на гражданите и останалите заинтересовани страни в тези процеси е изключително важно и необходимо, за да могат те да припознаят и създадат дългосрочната визия.